Писменост и език
Както вече споменах  общоизвестния факт , през периода IХ – X век за официалните случаи дунавските българи използват  гръцки език и кирилица в ежедневието, която е засвидетелствана по строителните знаци и надпис...

 Да видим какво представлява т.н. „Волжка България” в началото на Х век, според първите изследователи – Ибн Русте и Ибн Фадлан, чиито впечатления са почти от едно и също време – между 910 и 922 година след Христа....

 Известията  на неколцина средновековни арабски и европейски пътешественици за народите, населяващи средното течение на Волга и особено на арабина Мохамад Ибн Фадлан, популярно в България със заглавието си „Пътешествие до Волжка Бъ...

 При описаниетото на Скития в „Гетика”,  Йордан споменава българите. Текстът е широко известен и изглежда така: „Vltra quos distendunt supra mare Ponticum Bulgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala feceru...

На „прабългарската” епиграфия не й върви от самото начало. След фалшивия прочит на т.н.  Балшенски надпис, който впоследствие взе, че изчезна в небитието и веселяшкото четене от Веселин Бешевлиев на надписа „Тангра&rdqu...

 
Монетите са ценни и безкомпромисни свидетели в археологията. Обикновено всеки археолог мечтае те да съпътстват неговата работа, защото тогава отпадат евентуални проблеми при датиране на артефактите. В случая с археологическите разкопк...

Дълго време данните за първите честванияя на Кирил и Методий в България се отнасяха за годината 1851, а за мястото единодушно бе сочен град Пловдив. Докато през 80-те години на миналия век бе открито писмо на Минас Пъжъшкян -  арменския ...