
Прочетен: 13187 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2016 09:39


Както вече споменах общоизвестния факт , през периода IХ – X век за официалните случаи дунавските българи използват гръцки език и кирилица в ежедневието, която е засвидетелствана по строителните знаци и надписи от Голямата базилика в Плиска. На тази тема екипа на Успенски и Шкорпил е посветил цял раздел в изследването си за Абоба-Плиска от 1905 година, но по стара традиция фактите са оставени бeз коментар и научно обяснение. Още от дълбока древност Балканите са люлка на богата и многообразна писмена култура. Тракийското и скитско монетосечене безусловно доказват наличието на писменост („тракица” и „скитица”), различна от гръцката. През IV век гетския епископ Урфила превежда Светото писание на гетски език и с това изпреварва латинския му превод с повече от 70 години. През същия век скитът Етикус Истрос въвежда в употреба още една писменост – глаголицата, използвана до края на ХVII век в западните часи на Балканския полуостров.
Няма писмени известия и археологически артефакти, че през Х век волжките туземци на Алмъс имат писменост. Мюсюлманските проповедници, които пристигат в страната десетина години преди Ибн Фадлан четат корана на арабски, език, който местните хора дори не разбират. Арабската писменост започва да се използва за надгробни надписи едва в първата четвърт на ХIII век, когато фактически започва да се използва и камъка като строителен материал.
Езикът на волжките туземци категорично е установен от известия на хронисти и епиграфски паметници, а и от самия Фадлан – този език е тюркски, който се среща в няколко диалектни форми, използвани паралелно във времето. Съществува обаче теза, базирана само на предположение, че по времето на Фадлан езика не е бил тюркски, а става такъв след установяване на господството на Златната орда през 1236 година. В изложението по-нататък тази теза бъде отхвърлена с помощта на първокласни доказателества.
Тюркският филолог Махмуд ал Кашгари, (1029 - 1101) в своя труд „«Дивану лугат-ат-тюрк”(Речник на тюрките) привежда сравнителни данни за средновековните тюркски езици, в т.ч. и булгар и сувар един век преди експанзията на Златната орда.”Езикът на булгар, сувар и печенегите, които са близо до Рум е тюркски с еднакви окончания”. Ето няколко стиха от Кашгари на оригинален булгар език, записан на кирилица от руските преводачи и редактори:
Етил сува ака турур/Текат водите на Етил-река
Кайа туби кака турур/ На скалата се разбиват
Балък телим бака турур/Там са много рибите и жабите
Колун такъ кушарур/ Блатата също се пълни
Освен несъмнено тюрксата дума „йълтъбар”, на която ще се спра подробно малко по-късно, в целия си пътепис Фадлан е записал една-единствена оригинална дума на местните хора, която означава напитка от мед. Ето как изглежда откъса, взет от българското и американското издание на университета в Индиана:
„Докато се хранехме, царят нареди да ни поднесат напитка от мед , по тяхному тя се наричаше "суджув", приготвена същия ден или същата нощ.”
„When we had eaaten, he called for a beverage made from honey which they call suju, which takes a day and a night to prepare.”.
И така напитката от мед се нарича „суджув” или „суджу”, но въз основа на езиковедските бележки на руския преводач А.Ковалевски можем да я четем и като „сучув/сучу”. Медовината е продукт, който се произвежда от две основни съставки - мед и вода, към които могат да се прибавят по желание някои подправки. Тя е воден разтвор на пчелния мед. На всички тюркски езици „су” означава вода (на чувашки е „шу”), която е едната основна съставка на напитката. Няма пътешественик от онова време, който да не споменава, че меда е основна храна за туземците и се среща навсякъде из гъстите гори наоколо. Ал Гарнаги споменава изрично, че местните жители издържат на нечовешкия студ през зимата, само защото употребяват много мед и медовина: „А жителите на Булгар са най-издръжливите от хората по отношение на студа, защото в тяхната храна и питие преобладава меда, меда при тях е много евтин.”
На тюркските езици „бал” означава пчелен мед. „Бал” !? – спомнете си оригиналното наименование на Ибн Русте на страната - „ал Балкарийа”, изопачено от руските преводачи на "Булгар". Но и тюрксата дума за сняг – „кар” се вписва учудващо добре в съчетанието „Бал – Кар”. Връх Елбрус е най-високият връх в Кавказ и Европа, ако приемем, че Кавказ и принадлежи. Връх Елбрус е заснежен през цялата година, там има много и постоянен сняг, върхът и планината” стърчи изидигнат „кабардисал” над околния ландшафт. Страната, в която се намира се нарича Кабардин Бал кар, а преобладаващата част от местното население са тюрки. В днешна югозападна Турция се намира планината Болкар даг. „Бол” означава „много”, многоснежната планина е известно място за ски туризъм в Мала Азия.
По едно неслучайно стечение на обстоятелствата думата „medos”, която означава „мед” или напитка от мед е записана като оригинална хунска дума от Приск Тракиец, при посещението му в столицата на Атила през 448 тодина. И днес, след хиляди години във всички съвременни езици на територията на Европейска Скития думата „мед” продължава да звучи без промяна като „мед/мьод”. Тази древна дума я откриваме и в предримска Тракия, една от съпругите на Филип Македонски е гетската принцеса Меда. За тракийското племе „меди”, което обитава долината на Долна Струма между южните склонове на Рила, Пирин, Славянка и крайбрежието на Бяло море се споменава в гръцките и римски извори още от V век преди новата ера. Тукидид (455 пр.н.е. ок. 397) : „…когато минавали през планината (идвайки) откъм одриската земя, (войските) отдясно имали пеоните, а отляво – синтите и медите”. (Thuk. ІІ, 98, 2.) Страбон (64 пр.н.е. - 23) „География” – Книга 7, глава 5: “Към дарданиатите принадлежат галабриите, на които е…, древен град, и тунатите, чиято земя се слива с тази на медите, тракийско племе на изток.” Тит Ливий споменава областта Медика, чиято локация е пак там:„Галската войска се била разположила около Десудаба в Медика, като очаквала да получи уговореното възнаграждение”. (Liv. XLIV, 26, 6-8; )
През Х век Константин Багренородни в съчинението си „За управлението на империята” свидетелства, че в средата на IХ век по местата на някогашните меди обитават склавите „милинги”: „15. За славяните в темата Пелопонес за милинги, езерити и за плащания от тях данък, както и за жителите на града Майна и за данъка, плащан от тях
Славяните от темата Пелопонес във времето на император Теофил и на неговия син Михаил се отцепили, станали независими и вършели опустошения, поробвания, плячкосвания, пожари и грабежи. През царуването на Михаил, сина на Теофил, бил изпратен протоспатарий Теоктист, по прякор Вриений, за стратег на темата Пелопонес, с голяма и силна войска от тракийци, македонци и от останалите западни теми, за да воюва с тях и да ги подчини. Той подчинил и покорил всички славяни и други непокорни (жители) от темата Пелопонес. Останали само езеритите и милингите около Лакедемония и Елос.” На гръцки език „μέλι” означава - мед, а известието на Константин Багренородни потвръждава днешното съвременно значение на думата „мед”.
Епиграфски паметници
През 1720 г. на път за персийския си поход Петър Първи се отбива да разгледа развалините на средновековния град Булгар. Той разпорежда да се изготвят точни копия на нагробните надписи и да се преведат на руски език. В изпълнение на неговата заповед са описани 47 надгробни плочи, от които само 3 били нечетливи. Известният натуралист и пътешественик Паллас, който е изследвал района също е описал плочите и данни за това са публикувани в първата част на неговия пътепис. Руският географ, пътешественик и историк Василий Н.Татищев през 1743-1745 в качеството си на губернатор на Астрахан лично е провел теренни проучвания в района около Сувар и Булгар. Татишчев е и първият изследовател, който твърди, че местните хора са били тюркски народ. През 1767 г. около Булгар минава и Екатерина Велика, която на свой ред също не останала доволна от състоянието на средновековните останки и отново разпоредила на съответния чиновник да се вземат мерки за опазването и документирането им. Изглежда, че точно между управленията на Петър и Екатерина Велика върху епиграфските паметници е нанесен истински погром . Голяма част от тях са използвани като строителни материали за стопански и битови сгради. Основите на Успенската църква и камбанарията в Булгар са направени изцяло от надгробни камъни.
През 1815 г. в Казан избухва пожар и изгаря сградата, в която се съхраняват описите на надгробните плочи, направени по разпореждане на Петър Първи. Работата по събиране и описване на плочите продължила – събрани били 200 изцяло запазени плочи и 400 фрагмента със запазен текст, но почти до края на ХIХ се изпълнила само първата част от заръката на царя – дотогава никой все още не бил направил успешен опит да се преведе текста, написан на арабска писменост, без да се има дори бегла представа, че плочите са изписани с арабска писменост, но на два езика – арабски и тюркски. Едва през 1864 преподавателят в Петербургския университет Хюсеин Фейзханов публикувал три новооткрити плочи, откривайки думи, които нямат арабско значение, а се срещат в съвременния татарски и чувашки езици. Откритието на Фейзханов ускорило работата на лингвистите по превода на плочите. Вече било ясно, че на арабски език са изписани кратки строфи от корана, а на тюркски – имената на починалия, година на раждане и смърт или професия . Така върху фрагмент на плоча бил открит и най-стария надпис от 1223 година. Важен момент в изследването на тези паметници е монографията на руския изследовател Н.И. Ашмарин от 1902 г., доказала тъждественост между булгарския и чувашкия език, а текстовете на част от паметниците започнали лесно да ги разшифрават на база съвременния чувашки език. През 20-те години на миналия век комисия от учени – А.Б.Булатов, Л.З. Залялетдинов, Н.Ф.Калинин и С.Е.Малов съставят три фотоалбума с 253 изображения на 273 предмета от 13-14 век, 75 от които били с епитафии. Най-ранния паметник от тази сбирка е от 1244 година. Изследван , напълно описан и преведен от Г. Ашмарин, днес той не съществува, тъй като вероятно е изгубен. В обобщителния доклад комисията е разделила паметниците на две основни групи, които се различавали по стил на изработване, език и размер . В крайна сметка изследователите стигнали до извода, че езиковите различията всъщност са диалектни разлики на един и същ език тюркски език. Особено ценна се оказала работата на Г.В.Юсупов, които написал дисертация, по-късно издадена като книга „Въведение в булгаро-татарската епиграфика”,1960 г., където паметниците са анализирани и класифицирани по хронология, типология и частично по езиковедски признаци. Работата на Юсупов се характеризира със строга документираност на източниците, оригинални интерпретации на текстове и въвеждане в научен оборот на съвсем нови надписи. Всички паметници от района могат да се разделят в езиково отношение на три вида: на арабски, на тюркски р-език и на тюркски з-език, като допълнително в тюркския р-език се установили две –т/ж подразновидности.
Няколко примера за р/з ротации: токуз / токур – 9 девет ; жуз/жур - 100 сто; съкез/съкер – 8 осем; отуз/отур –30 тридесет. Така и Ибн Фадлан описва в пътеписа си една и съща река по два различни начина Джаушър и Джаушъз. Но за нас най-важен е следния цитат на Ибн Фадлан: „Царят премина през водно пространство, наречено Халджа, до река, позната му под името Джаушъз, и остана около нея два месеца, после поиска отново да премине по вода и изпроводи при хора, познати под името Сууаз, за да тръгнат заедно с него. Те му отказаха и се разделиха на две групи, едната от някакъв си род, която като че имаше цар по име Уираг.” Чрез р/з ротацията ние разбираме, че народа „сууаз” всъщност означават народа „сууар” . Вече обясних, че корена на наименованието е „су” – вода. Сууаз най-общо означава водните ази/аси – известна от миналато група тюркски племена, за които има голям брой древни известия. Повечето от наименованията на племената от групировката на Алмъс съдържат в себе си основата – аз/ас : буртас , аскал , сууаз. На днешен чувашки език „шу” означава „вода”. Ето така изглежда и схема на диалектните разлики, в чиято основа е тюркската дума „вода”: „су” – „суваз” - „шу” – „шууаш” – „чуваш”.
Междувременно се установило, че пожарът в Казан от 1815 година не е унищожил безвъзвратно списъците и описите, направени по заповед на Петър Първи. Копие от тях е запазено в Москва в картографски отдел на
ЦГАДА, със сигнатура ф.192, оп., ед.хр. 1/1. Оказало се също, че т.н. описи на Петър били известни на много руски и европейски историци от края на ХVIII. Интересни данни за тях намираме в книгата на германския историк Антон Фридрих Бюшинг „Изследване на народите, живели от стари времена в Русия”, 1782 Хале / Anton Friedrich Busching ,
” Abhandung von den Volern welche vor Alters in Rusland gewohnt haaben”. От десетте части на кригата, едната - № 9 - е посветена на „българи край Волга”. Бюшинг изброява 47 плочи, за които твърди, че само 3 не са четливи и ги сравнява с броя на откритите от Паллас, като намира че последния има списък с 49 плочи, от които също 3 не са четливи. Най – ранните надписи са от 1222 г. – 2 бр., от 1226 – 24 бр. (преди инвазията на Златната орда), а най-късните са от 1333 и 1341 година.
Управленска титулатура
Фадлан назовава Алмъс цар на племето булгар с арабската дума „малик”. Царе или князе са и неговите колеги - вождове на другите 3 племена, които са му формално подчинени. Но само Алмъс е наречен с древната тюркска титулатура „йълтъбар” на всички сакалиби. Древната тюркска титулатура е добре известна на учените изтоковеди. Тя е установена върху камък още през първата половина на VII век в един от орхоно-енисейските надписи и се отнася за висш военачалник на Източнотюркски хаганат. „Йълтъбар” се среща и върху паметника на Кюл Тегин (732 год) като титулатурата на военачалник на азите, пленен от Кюл Тегин, а сащо и като титулатури на предводителите на тюркските племена, присъствали на погребението му. Титулатурата се среща и в хроники за това време (Х век), отнасящи се за предводители на тюркски племана от района на Северен Кавказ.
Тюркската управленска титулатура „йълтъбар” е обсолютно непозната в средновековната история на дунавските българи. В един продължителен период от време те са известни от изворите, каменните надписи и металнит печати като архонт, канасувиги и базилевс, а ако приемем Именника на българските князе за истински паметник – и като князе. Само за около 40 години при Муртаг и Маламир управленските титулатури се дублират върху няколко каменни надписа – те едновременно са канасувиги и архонт, а Муртаг е титулуван в една миниатюра на Скилица и с древната тракийска титулатура „базилев” . „Базилев” е царска титла, документирана за пръв път в европейската история върху сребърна октадрахма на Гета (475 – 465 г.пр.н.е.), цар на тракийското племе идони .
Заключение
Това изследване имаше за цел да извърши сравнителен анализ към определен исторически момент (средата на Х век) на материална и духовна култура, нрави, обичаи, език и писменост между дунавските българи и група от сродни тюркски народи, известни в историографията като „волжки българи”. Основните данни са извлечения от хроники на преки участници в пътешествията.Установи се огромна разлика в степента на развитие на материалната култура между двата народа, която може да бъде измерена с цяло хилядолетие. С ръка на сърцето да попитам – какво би си помислил читателя за народ, който открива камъка като строителен материал през XIII век? С ръка на сърцето - аз сравнявам този народ със степента на развитие на индианците по Амазонка преди колонизацията на испанците. Но дори и ХIII век не е безусловно установен момент, че е започнал този процес. Архитектурните особености на строежите в Булгар показват, че строителните решения и дизайн са заети от арабската строителна традиция, което е допълнителен довод, че архитекти и майстори строители в началото са били хора от арабския свят. През 1846-1848 година професорът от Казанския университет И. Н. Березин бил поразен от факта, че Булгар нямал външна каменна защитна стена дори и през епохата на Златната орда. Не е възможно вечер да си легнеш в леглото като събирач на мед от хралупите на дивите горски пчели, а сутрин да се събудиш архитект или изкусен майстро на монументални сгради. За това са необходими много столетия ежедневна практика.
Различията в духовната област, нравите и обичаите са драстични, без установени признаци на приемственост и заемане. Всички установени различия описват два народа, които никога не са имали пресечни точки в историческото си развитие. По убедителен начин се доказа, че дори привидното фонетично сходство между „българи” и „булгари” е плод на множество предразсъдъци, заблуди, манипулации и откровени фалшификации, а сред мотивите за извършването им не бива да се изключват и чисто политическите такива.
Вместо епилог
Само на 10000 км от „Волжка Булгария”, далеч в югоизтока на Африка живее племето суаз. Племето суаз е основен етнос на държавата Суазиленд. А дали пък няма родствена връзка между волжките „суази” и едноимения африканския народ? Въпрос на обективно проучване и анализ. И нищо чудно, ако се окаже, че между волжките и африканските суази има по-близки сходства на култура и нрави, отколкото между нас, българите и тюркските ни кандидат-роднини. Предоставям тази идея безплатно на специалистите булгаристи Ярулина, Нурутдинов, и многобройните им български симпатизанти.
Южноафрикански булгари - суази
Аз съм лаик в предмета на твоите изследвания и вашите дискусии, но гледна точка като твоята рядко се чете в блог.бг.
Къде или в какво или коя е истината аз разбира се, не мога да отсъдя дори за себе си.
Но тюркският език не е етноопределящ компонент. Или, не е единственният и достатъчен етноопределящ компонент, а само един от критериите за определяне на произхода по интердисциплинарния метод:
1. Лингвистика (език)
2. Фолклор и обичаи (семейна йерархия и названия)
3. Генетически анализ (биологически произход)
4. Стопанска история, материална култура (бит, обичаи, държавно устройство)
5. Наративни източници
Що се отнася до езика им, то той е тюркизиран под въздействието на няколко фактора:
1. Когато Котраг е изместил столицата на подопечната му държава, отломена от Старата Велика България под разсичането от хазарите, в района на Волга и Кама, в съседство с неговите българи вече са живеели големите тюркоезични групи на буртасите и барсилите. Едните от тях са прадедите на днешните башкири (Башкортостан).
2. Вторият мощен тласък е станал с приемането на исляма през 9 век, под влиянието на Персийската империя, от Багдад, за което свидетелства един от осмновните мисионери за това: Ахмед Ибн Фадлан, живял и работил по тази мисия 9 години в земите на Волжка България. Между другото: любопитен момент, който за кой ли път показва изкълчването на историята при холивудските продукции. Ахмед Ибн Фадлан е същият, когото Антонио Бандерас изигра в "13-я войн", само че във филма за мисията му в България споменаха половин изречение "...минахме през земите на хазарите, българите и други племена..." исе фокусираха само на скандинавската сага, която е била много по-късен етап, сякаш той наистина е минал транзит и на бегом, а не е останал за 9 години с дипломатическо-религиозна мисия от халифа.
3. След неимоверното разширяване на богатството и размера на Волжка България (която всъщност се е наричала само България, и е била 4-5 пъти по-голяма от Симеонова България) тя става действително космополитна държава, където не е имало нкиакво значение кой какъв е по етнически произход. В това отношение тя е била реална империя, подобна на Византия и на Османската империя, където етническия критерий не е бил на първи план. Тогава тя става естествен притегателен център за много от заобикалящите я тюркски племена, за които просто е било по-изгодно да бъдат нейни поданници и да се ползват от нейната държавност, както сега доскоро всички се натискаха да стават американци. Американски народ има ли? Колкото има турски народ, въпреки, че Ататюрк го обяви за такъв преди по-малко от 100 години.
Верно държавата е била косомополитна, което е неминуемо за размерите си, но управляващият елит, точно както и в Дунавската са били българи. Там няма космополитизъм.
Знаеш, че не съм привърженик на тюркската теория, но в случая не мога с лека ръка да подмина определенията, че въобще е нямало българска държава на Волга, нито дори българската аристокрация, а Фадлан е заварил някакви туземци или диваци както ти се изразяваш, въпреки РЕАЛНИТЕ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ! Ако бяха туземци досега щяха да си живеят в юрти както монголите мирно и щастливо, а не да строят стотици градове от камък, с водопроводи, вентилационна система и бани! И как неприязънта ти към всичко тюркско с лека ръка забравяш, че Кубрат е имал един син Котраг, който именно повежда своите хора към Волга (няма да се учудя ако Илиян докаже, че и това е било лъжа) Само в Биляр са намерени повече от 300 рунически знака, предислямска писменост,много от които се припокриват с тези от Плиска (знакът Дуло напр.). И сигурно котраговите българи са се изпарили, както Аспаруховите българи, претопени в "славянското море", съответно в "тюркското море", като оставят само името си, столицата, реката и държавата името Болгар?Много силна аналогия с "комунистическата ни история" не мислиш ли?Като имаш предвид, че и на българите по Волга и на дунавските историята са я "писали" едни и същи другари.
Сравнението с Османската империя (там държавния език е арабския, не турския)и Византия е показателно, разликата е че Дунавска България за разлика от Волжка е била предимно национална държава, дори и в Средновековието и че българите на север от Дунава са запазили много по-дълго старата религия и вярвания. Има много застъпване на волжките българи с дунавските и то очевадни и това е причината да не се съглася с теб и илиян по въпроса.
Езикът, казваш се е тюркизирал за стотина години. А защо езика на дунавските българи не се е тюркизирал за 400 години? Обясни го и го докажи, давам ти идея за супер интересна тема.
Дадох ти обяснение за вероятната причина за тюрцизиране на езика на тамошните българи, има е още една -силният отлив на български аристократични родове от Златната орда в посока Русия, доказани са поне 500 дворянски рода!
За дунавските българи мога да кажа че дунавска България е била повече национална държава отколкото многоетносна империя като Волжка България, нямало е такъв огромен отлив на аристократични родове както и българите вече не пишат на български с гръцки букви. Процес на тюркизиране на езика обаче е документиран при гагаузите (при запазено бълг.самосъзнание и религия) както и при много гърци в Мала Азия!Значи имало е наченки и частичен успех -тук обаче силно противодействие на тюркизирането на езика оказва гръцкото влияние на патриаршията която от своя страна се опитва да гърциризира българите!
Златната орда идва на Волга 1224 година. Какъв отлив от Златна орда, какви 5 рубли през 922 година?
Извинявай, ама те "гагаузите" са си тюрки, които са приели християнство. Фадлан ги е описал като тюрки ал Гуз. В Анадола е пълно с тюрки, араби, кюрди и сирийци, които са приели християнството.
За да се получи полезна дискусия по темата, намалете емоциите и формулирайте ясно и кратко въпросите си. За да получите отговор - не само от мен , а и от други участници във форума. Това е смисъла на форумното общуване.
- Отново обяснявам в резюме ... ? В края на първи, начало на втори векове - в района на Средна Волга - мигрира и усяда ЕВРОПЕЙСКО НАСЕЛЕНИЕ - За това говорят, не само ДУМИ РЕЛИКТИ останали от същото, в езика на местното население ... Но и?
- Материална култура! Като високо развито земеделие, състоящо се: доместицирани житни култури; земеделски оръдия на труда (които няма как да са с местен откритие?). Както е примерно ... както при велико-руси, така и при местното тюркско или финско население НЯМАМЕ ПРОТО-ОБРАЗА на ПЛУГА - Ралото? И както нямат типичното за европейци РАЛО ... "Откриват" ПЛУГА - едно към едно идентичен, с този от Балкани и Апенини//тоест европейски!
- Жилищата (част) следват ТИПИЧНАТА за БАЛКАНИ(ПРИ-ЧЕРНОМОРИЕ) опорно-стълбова конструкция попълнена с обмазан плет! За местното финско (а и по-късно, велико-руско, припознаващо се за славянско) типична постройка е "срубната", тоест вкопана или полувкопана в земята постройка изготвена от цели дървесни стволове!
- Типичното ТРУПО-ИЗГАРЯНЕ като погребална практика - възприета и от финското население! Изграждане на НАДГРОБНИ МОГИЛИ ... "кургани"(тюркска) дума! ... Тук спирам ... и отново настоявам, СЛЕД СЕДМИ ВЕК - процентно наследниците на ЕВРОПЕЙЦИ масово НАМАЛЯВАТ - Защото мигрират(на запад)! Останалите на МЯСТО с течение на времето, се ЕЗИКОВО ТЮРКИЗИРА! Окончателната тюркизация настъпва след среда на 12-ти век, през периода известен ни като "монголско-татарско" иго ... Златна орда ... Казанско ханство ВЕЧЕ са ПОВЕЧЕ тюрки ОТКОЛКОТО ЕВРОПЕЙЦИ!
- Съвременните НЕ СА НИ РОДСТВЕНИ(най-вече от Казан) ... в миналото, вероятно до ДЕВЕТИ ВЕК са били ПО-БЛИЗКИ ДО НАС отколкото до "тюрките"!
- Ако се съглася с Твоята Илиане теза ... тогава остава да приема й, че СЛЕД СМЪРТТА на Кубрат - българите са отишли на Волга - НО ТОГАВА, те ще са ТЮРКИ ... Не европейци - дано ме разбереш!?
Или ако нямаш - просто си докажи твърденията, напиши тема - разбий ме, но не с приказки от предизборен митинг.
11.02.2016 18:50
...
Или смяташ, че като дошли до Волга хората на Котраг (а те милите само преминали отвъд Дон, според съмнителното сведение на Тео), за стотина години внезапно деградирали до нивото на неандерталците ? Много скоро ще докажа как, кой и кога е фалшифицирал и Теофан. Имай малко търпение.
Или ако нямаш - просто си докажи твърденията, напиши тема - разбий ме, но не с приказки от предизборен митинг.
... явно отказвате да чуете нещо друго освен това, което излагате в темите си?
- Една И ТО НАЙ-СТАРАТА ЧАСТ от жилищният фонд на "туземците" от Волга - са едно към едно ЕДНОТИПНИ с утвърдения ТИП ПОСТРОЙКИ, още от време на НЕОЛИТ от тук Балкани!! Отново акцентирам - същите са от стълбове между които има изградена плетена конструкция, която са я измазвали с пръст! Такива постройки ЗАПОЧВАТ да се СТРОЯТ още от време на Култура Винча и близката ней Варна-Хаманджия(това според категоризацията на нашите археолози/историци ?). На запад предпочитат да ги наричат и двете, ПРИДУНАВСКА КУЛТУРА!
- Правилно разберете - говоря за времена още от ТРЕТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ преди Христа?
- Обяснявам Ви още, че материалната им култура (която не се изразява само в постройки) а и земеделие ПОКАЗВА ИДЕНТИЧНИ ПРИЗНАЦИ с тези от Балкани и Приднепровие - тоест Черняховска култура!
- Последно на което искам да ви обърна ВНИМАНИЕ ... не говоря за МИТИЧНИЯТ Котраг - който се е преселил на Волга! Та нали на база КОТРАГ и извеждат ТЮРКСКОСТТА на нас Българите? Говоря за много по-старо заселване на ЕВРОПЕЙСКО НАСЕЛЕНИЕ там-Волга. Явно не схващате УЛОВКАТА с миграцията на БЪЛГАРИТЕ в лицето на Котраг. Просто имаме ПОДМЯНА на субекта НОСИТЕЛ на името БЪЛГАРИ ... не тюрки са наричани сакалиба а още и българи - а ЕВРОПЕЙЦИ !! Голяма част от които емигрират ... точно ПО ВРЕМЕ, когато митичният Котраг отишъл с ОРДАТА СИ НА ВОЛГА?!
- Не схващате ли, че можем да сме обект на съзнателна ИЗМАМА!??
- В заключение - не искам да ви "разбивам", защото съм добронамерен към Вас, предвид вложеното старание при изготвяне на материала - просто ви предпазвам давам допълнителна информация, която би следвало да ИМАМЕ в предвид ... за да не се окаже, че "славяните"(под вида им на велико-руси) или тюрките(от вида волжски татари) ПРИСВОЯВАТ И СЕ САМОИДЕНТИФИЦИРАТ ... С европейско НАСЕЛЕНИЕ и с ВИСОКО РАЗВИТА МАТЕРИАЛНА култура ! Което още от ВТОРИ ВЕК е населявало Средна Волга - Там където казват, че са живели и българи?!
Слухът ми е много добър, що се отнася до конкретиката - извори и археология. Ценя всяка разумна и аргументирана критика. Обаче нямам като теб сензори за шепота на звездите и степния вятър, нямам и машина на времето - да прелитам от Черняховската епоха в XIII век. Давай конкретни факти, конкретно за Х век и за конкретното място - вливането на Волга и Кама и ще ти бъда признателен.
Дa се отричa еднa от нaй- мощните стрaни и нaрод от рaнното средновековие нa Европa е нaистинa нaлудничaво пропaгaндно упрaжнение. Aдресирaно до хорa, които по-често сa посещaвaли кръчмите отколкото библиотеките.
Гръцкият език е изхвърлен от Бългaрия много скоро след покръствaнето през 893 г. Дотогaвa е ползвaн от цaрскaтa кaнцелaрия в междунaродните отношения. Нa зaпaд ползвaли лaтинския. В религиозния и aдминистрaтивен живот сa ползвaли кaшaнското писмо( турaнското рунно писмо). Дори " розетaтa" от Плискa е нaдписaнa с тaковa. Християнски нaдпис нa булгaр- тюркски език.
Никогa никaкви бългaри не сa минaвaли нa тюркски език освен потурчените тук нa Бaлкaните. След 14 век. Но нa слaвянски е минaл цял един нaрод - дунaвските бългaри.
Не държите сметкa зa никaкви източници и лъжете нa едро, но контрaтa нa бумерaнгa и срaмa си остaвa зa вaс. Рaзбирa се.
Нямa трaки и мaкедонци през 7 век. Никъде. Говори се зa слaвяни, бългaри и румци( "визaнтийци"). Особенно след покръствaнето нa Рим, и последните трaки и мaкедонци стaнaли румци с еднaкви прaвa с лaтините. Повечето посрещнaли Aспaрух и Кубер не кaто освободител a кaто войници нa Констaнтинопол. Много мaлко били тия които зaпaзили стaрaтa си културa и стaрия си булгaрски, трьок булгaрски тюркски език... Те от първия ден се писaли бългaри. A слaвяните след 150-200 години. Бългaрите всички ги прирaвнявaт нa скити, хуни, унгaрски турци...Прирaвнявaт и слaвяни нa бългaри и обрaтното, зaщото сa все булгaрски нaроди от Стaрa Великa Бългaрия( Идел-Урa). Същaтa Сaрмaтия, Скития, Aлaния. И трaките сa оттaм, но към 7 век сa влезли в състaвa нa други нaроди. Aко беше инaче съвременниците тогaвa щяхa дa го зaбележaт.
наблюдава,е налице и етипично коренно различно, т.е. нямащо нищо общо с добре установенат и засвидетелствувна българска цивилизация в изследвания регион с претенции да бъде българската цивилизация
Не му е задачата да гони нечии демони от главите на опоненти изтъкващи ги за аргументация, а и никой не е в състояние да промени нечия увредена менталнсот изкривяваща до неузнаваемост обективната релност, защото макар и минало историята е релност , а не представа, абстракция
Борбата с вятърни мелници не може дабъде приоритет на учения след като ясно и точно е обосновал и изложил критериите си
Тюрките на Волга разбира се не са Българи,нито Българите са тюрки- в "Джагфар тарихи",колко и противоречиво четиво да е има данни за това. Там пише че скоро след като приели исляма,Българите на Волга сменили езика си понеже той пречел на новата религия. Ако е вярно всичко това,те още в средата и най-късно края на Х век сменили родния си индоевропейски език с тюркски понеже "местните" тюрки вече били мнозинство. Тюрките били станали мюсюлмани още преди Българите а оредяващите ни сънародници там решили да станат добри мюсюлмани,за да не бъдат избити и изместени от тюрките. По този начин обаче те се тюркизирали и ако има тюркски надписи в земите им преди татарското нашествие в което силно се съмнявам,те се дължат именно на това!
Кашгари не е критерий нито доказателство,че Българи са говорели тюркски езици- оригиналните му текстове не твърдят такова нещо и "нашите" тюрколози го знаят отлично,инак щяха да проглушат ушите на света с този неоспорим "факт"!
"Славяни" действително няма- те са съчинени от същата руска "наука",чиито "дела" така добре описваш. Имало е вид Българи,които се наричали СКЛАВИ, СКЛАВИНИ и САКАЛАВИ,но отделен от нас народ с фалшивото име "славяни" никога не е имало!