Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 11:23 - Скандални манипулации с датировката на теракотените „икони” от Виница, Северна Македония и липсващия надпис „ + BOLGAR +” - втора част
Автор: iliyanv Категория: История   
Прочетен: 421 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 13.04 08:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Иконографията като способ за относително датиране и установяване на произход Раннохристиянските паметници на Балканския полуостров разкриват няколко много специфични иконографски елемента, които ги отличават ярко от подобните им в Мала Азия, Близкия Изток и Западна Европа. При изследването ще ги обобщя в две групи: такива, които към периода IV – VI век ги има на Балканите, но липсват върху винишките икони и такива които ги има при теракотите, но липсват сред запазените балкански паметници на раннохристиянското изкуство. Голяма заслуга за установяване на един от тях има българският медиевист и специалист по история на изкуството проф. Асен Чилингиров, данните за който се съдържат в научния му труд „Българската църква – изследвания-факти-документи – II”, 2016, (http://macedonia.kroraina.com/tschilingirov/bc2/index.htm ) както и „Софийската църква „Света София” и нейните мозайки”, 2011, (https://www.otizvora.com/2020/03/11573/asen-chilingirov-sofijskata-sveta-so/) достъпни за читателите и в техните електронни варианти. Въпросният иконографски елемент представлява свещен съд с форма на кантарос (съдбата, отредена от Бог, но и виното, като кръвта на Исус), от който обикновено се извиват две лози с гроздове (лозата като символ на Исус, Йоан: 15 „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят”) или две дървета – на живота и познанието; пауни или елени, в непоследствена близост до съда; множество птици които се хранят с плодовете на лозите; понякога кантаросът е заменен с фонтан – извор на живота, от който блика водата на безсмъртието , но в този случай фонтана има спеецифичната форма на подобния на кантарос съд. Следващите два характени елемента са тясно свързани помежду си, взимно са заменяеми и обикновено присъстват заедно; в изключително редки случаи присъства само един от тях; те изразяват едно и също и така да се каже, са иконографски синоними: свастиките и преплетените линии тип „плитка” или оплетен възел; и двата елемента са символ на вечен живот и прераждане. Кантаросът с двете лози, както и свастиките и преплетените линии не се срещат нито веднъж във винишките икони. Необходимо е обаче да поясня, че все пак имаме един случай на тематична близост, при които сходството в иконографията би могло да се прояви теоретично. Първият олицетворява псалм № 42 „Както еленът жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе”. На иконата еленоподобно животно е обърнато наляво близо до съд, който наподобява кантарос и сякаш се кани да пие вода от съда; въпросният съд не се намира в център на композицията, а е сбутан в десния край; липсват характерните две лозници; в подовите мозайки на раннохристиянските базилики кантаросът винаги заема централно композиционно място. За съжаление на македонските корифеи на късноантичното християнско изкуство формалното наличие на иконографски елементи не указва стилова близост и семантична близост; сравнението още веднъж подчертава че „иконите” са чужди на местните традиции. Но тук искам да обърна внимание на прелюбопитна и донякъде потресаваща за мен констатация. В многобройните си научни публикации проф. Елизабета Димитрова не е отбелязала нито веднъж наличието на свастики – не само като религиозна символика, но дори и като формален декоративен елемент. За нея те сякаш не същестуват в материалната действителност. Дори и в изследването си за култовата подова мозайка от базиликата край Битоля, където цялата композици е оградена от рамка с безкрайно много свастики, между които са изобразени птици и водни животни, а там свастиките заемат най-малко 50% от общата площ на мозайката. Прекалено оптимистично е да очакваме, че проф. Димитрова ще открие свастиките като общ религиозен раннохристиянски символ от 4-6 век на Балканския полуостров, след като не е в състояние да ги забележи поне веднъж в нейната родина Македония. Впрочем това се отнася абсолютно и за нейните колеги, които малко или много са замесени в случая с винишките теракоти. Което до известна степен вече изглежда обезпокоително. От иконографските елементи, които не се срещат върху раннохристиянските паметници впечатлява най-изненадващо с повсеместната си липса – византийския равнораменен кръст. Много рядко изключение е да се намери индиректно изображение на кръстоподобна форма от цветя, геометрични форми или баптистериум, а когато кръстът присъства с директно изображение, често е изпълнен със свастики. По отношение на кръста, картината при винишките теракоти е диаметрално противоположна: кръстовете присъстват повсеместно и задължително най-малко по два броя за всяка „икона” – един в горния ляв ъгъл и един в долния десен; по изключение на много ограничен брой теракоти липсват кръстове, но това се дължи на посочената преди това несръчност на майстора и неспособността му да произведе поне „икони” с прави ъгли или на начупвания при изпичането. Но следващата разлика при кръстовете е толкова драстична, че само умишлено може да бъде незабелязана от изследователите и за това не е необходима някаква специална свръхквалификация: в раннохристиянските храмове на Балканите кръстовете са равнораменни, по винишките теракоти се мъдрят изключително латински тип кръстове, т.е. вертикалната права е по-дълга от напречната хоризонтална. Изброените иконографски елементи (без кръста) са емблематични и за предхристиянския период до IV век; срещаме ги в подови мозайки на частни сгради в Аугуста Траяна (Стара Загора), Филипопол (Пловдив), Марционопол (Девня), римските гробници в Дуросторум (Силистра) и Томи – Румъния. Така установяваме, че иконографските символи, както и религиозния мироглед на балканското население от езическия период са пренесени почти директно в символиката на новата християнска религия, а това вероятно е предизвикало сериозни конфликти в империята, чиито проявления през V – VI са добре известни: заточението на неколцина илирийски епископи от император Анастасий и възникналата впоследствие гражданска война между централната власт в Константинопол и комеса на федератите Виталиан, в която участвата – забележете – и българите, но не бива да пропусна и Петия църковен събор в Константинопол от 553 г. на който е осъдено учението за прераждането на Ориген. Читателят ще види споменатите иконографски елементи и раннохристиянски символи в запазени подови мозайки сред много широк географски ареал на византийската империя: провинциите Дардания, Нови и Стари Епир, Тесалия, Тракия и Македония: епископските базиликите в Хераклея Линкестис (Битоля), Стоби, Плаошница (Охрид) в Македония; Царичин град (Прима Юстиниана) – Сърбия; Дезудава (Сандански), Сердика (София), Филипопол (Пловдив) в България; Акрини, Ермиони, Неа Анхиалос, Клапси в Гърция. Сред тях със своята сложна композиция и изящност на форми, цветове и движения ярко изпъква подовата мозайка от нартекса (притвора) на епископската базилика в Хераклея Линкестис (Битоля) в Македония. Наблюдателният читател веднага ще забележи, че цялата композиция е оградена изцяло с рамка (мозаечно паспарту) от свастики, сред които за изобразени птици, риби и влечуги. https://marh.mk/%d0%ba%d0%be%d1%81%d0%bc%d0%be%d0%bb%d0%be%d1%88%d0%ba%d0%b8-%d0%bc%d0%be%d0%b7%d0%b0%d0%b8%d0%ba-%d1%85%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%ba%d0%bb%d0%b5%d0%b0/ Всички останали подови мозайки от базиликите, споменати по-горе, могат да се видят в двете електронни научни публикации на проф. Асен Чилингиров. Отбелязаните характерни иконографските елементи се срещат и в доста отдалечени от Балканите места: в Близкия изток, Северна Африка, Италия. Но и тук зад причината се крият преселения на балканско население. В Тунис това са преселници вандали (местен скитски народ от групата на готите, обитавал земите западно от Крим, но и балкански колонисти на империята още при управлението на Константин Велики), а в Италия – балканските готи на крал Теодорих. Върху стенописните мозайки на базиликата „Сан Витале” в Равена са изобразени декорации със свастики; императрица Теодора, съпругата на Юстиниан, държи в ръцете си кратер, а вляво от нея е изобразен воден фонтан с кратероподобна форма, такава, каквато срещаме в балканските раннохристиянски базилики от тази епоха. Впечатляващ бордюр от свастики можем да видим и на още места в Равена от времето на балканските готи на Теодорих Велики - в т.н. „мавзолей на Гала Плацидия”, който се намира недалеч от „Сан Витале”. Всички отбелязани по-горе раннохристиянски базилики (по обясними причини без тези в Равена, където влиянието на Константинопол не е било достатъчно силно) ще се окажат съборени почти по едно и също време – около 580-582 година и причините, според историците на Сърбия, Северна Македония, България и Гърция са славянски и аварски нашествия или силни земетресения. Откритието, че причините за едновременното им повсеместно унищожение не са нашествията на славяни, авари и пр. или пък силни земетресения (към 580-581 г. хронистите не са отбелязали такива; не е възможно едно катастрофално земетресение да причини такива щети на солидно построени сгради като християнските храмове в толкова голям географски район), а се крият в действията на централната императорска власт в Константинопол, принадлежи на проф. Асен Чилингиров. Впрочем археолозите в България, Македония и Гърция не могат да намерят една молекула археологическо доказателство за заселване на славянско население. Което е парадокс – славянска инвазия и заселване на теория, без архелогически следи?! Благодарение на споменатия по-горе в раздела за палеографския анализ латински надпис в София, открит през 1951 г., проф. Чилингиров установява категорично, че само 16 години след смъртта на император Юстиниан, неговата любима рожба – новоучредената, самостоятелна и независима архиепископия Прима Юстиниана и нейното седалище Царичин град (край Лесковац, Сърбия) са били целенасочено унищожени по брутален начин, поради която причина архиепископ Леонтий е преместил резиденцията си от Царичин град в Сердика. Сравненията на специфичните иконографски елементи на раннохристиянските паметници на Балканския полуостров за периода IV – VI век и тези от винишките теракоти по категоричен начин доказват, че последните не могат да бъдат продукт на епохата, посочена от македоно-сръбския научен „консорциум” и техния идеен произход трябва да се търси на друго място, извън балканските граници на Византия. По ирония на съдбата едно от главните действащи лица в сапунената опера за винишките „икони” – изтъкнатата византоложка и изкуствоведка на ранното средновековие проф. Елизабета Димитрова - е автор на множество изследвания на раннохристиянските паметници в Република Северна Македония, няколко от които са свързани с точно най-представителния от тях - подовата мозайка от нартекса на базиликата в Хераклея Линкестис ( In through the inner door - The mosaic in the narthex of the large basilica in Heraclea Lyncestis, 2005); Ремек дела на ранохристиjанската уметност во Македониja и др. ) Сюжетните линии като способ за относително датиране В началото на изследването вече отбелязах, че сред персонажите на винишките теракотени икони отсъстват знакови фигури на християнството като самия Исус Христос, Дева Мария, светите първоапостоли - ученици на Исус или отците-теолози на църквата. Вместо това установяваме визуализация на библейски сцени, на псалми и на второстепенни християнски светци (св. Георги, св. Теодор, Св. Христофор) или символи. Макар и косвен, това е сериозен аргумент против ранната им датировка, когато християнството се е налагало в духовния живот на империята като контратеза на елинизма и езичеството. Можем ли да си представим ранна комунистическа пропаганда в Русия, СССР или Източна Европа без образите на Маркс, Енгелс и Ленин? Липсата на визуализация на самия Исус и най-близкото му обкръжение е в пълна противоположност с керамичните аналози на винишките теракоти. Испанската керамична плоча от зидана гробница (Метрополитън музей, Ню Йорк) съдържа истински ранен християнски символ като хризмата – Христов монограм, заедно с двата съпътстващи христови символа „алфа” и „омега”. Друг аналог, използван за сравнения и от македонските историци са теракотени плочи от Тунис, днес притежание на Националния музей Бардо в Тунис, които съдържат образа на самия Исус Христос. Въпреки, че изобразяват истински раннохристиянски символи, испанската плоча е датирана предпазливо от специалистите в един широк диапазон от края на IV до VIII век, а артефактите от Тунис - VI -VII век. В този контекст мога да напомня за друг, макар и непряк аналог – зиданата раннохристиянска гробница в Пловдив (втора половина на IV век) , за която специалистите смятат че съдържа едно от първите и най-ранни изображения на Исус в България, а вероятно и на Балканите. Този аргумент налага обоснован извод, че винишките теракоти не са продукт на раннохристиянската епоха и тяхната датировка генерално трябва да се търси в по-късен период след VII-VIII век, на практика след IX век, тъй като предходния век е епоха на официално иконоборство. Липсата на знакови балкански светци, станали популярни именно през V и VI век, като св. Димитър Солунски, св. Дазий, св. Ахил Лариски, св. Никита Ремесиански или св. Еразъм Охридски пък е индикатор, че авторите на проекта „Винишки теракотени икони” нямат връзка с Източната римска империя и най-вероятно са представители на Римската църква. Тук бих искал да отбележа накратко няколко основни сюжетни линии ва винишките плочи и свързаността им с определена християнска деноминация: 1.Победният кръст, релефът с изображение на Победоносния кръст е запазен в 26 копия, от които 8 са пълни и 18 са фрагментирани (17% ). Изобразява латински кръст с текст в него и около него, който се чете „CRUX CRISTI VINCE E VINCERE PRESTA OMNIBUS SPERANTIBUS IN TE”. Текстът се чете на празниците на Светия кръст в обреда на Римската църква; 2. Елен с извор (баптистериум) и текст „SICUT CERVUS DESIDERAT AD FONTES AQUARIUM” (Така както кошутата копнее за водни извори). С този стих започва пеенето в процесията на цветното тайнство на кръщението по време на Пасхалното бдение преди Великденската неделя в Римската църква; 3. Св. Данаил в молитвена поза и лъвовете – псалм 36 (37) - чете се във вторник по време на Втората нощна молитва в служба на Римската църква; 4. Архангел Михаил – 10 цели икони и много фрагментарни (8%). В литургичните обреди Архангел Михаил се празнува на неговите празници и в Първата нощна молитва на Римската църква, култът към Св. Архангел Михаил добива известност в Рим след видението на папа Григорий Велики, който видял архангела над мавзолея на Адриан по време на епидемията от чума. Култови места в чест на светеца са издигнати в Рим, Равена и Нормандия. Тези няколко примера изчистват окончателно евентуално останали съмнения, че генезисът на теракотите не е местен църковен или на централната власт в Константинопол, а принадлежи на Римската църква. Светците с пагони и фуражки от крепостта Виница Изглежда е дошъл моментът, когато трябва да напуснем химнописните христоложки словоизлияния на проф. Елизабета Димитрова, изпълнени с поетични метафори и епитети, но разминаващи се сериозно с материалната характеристика на епохата, установена с хроники и археологически разкопки. Каскадите от нейните изящни слова, които често прекрачват границата на добрия вкус и преминават в излишно бърборене, създават у читателя фалшивото усещане, че жителите на малкия провинциален кастел Виница са били сякаш без изключение академични теолози, богослови, философи и тълкуватели на Светото писание. Сюжетните линии и основните персонажи от винишките теракоти определено са насочени към прагматично въздействие върху хора, свързани с военното дело. Св. Георги, св. Христофор (5 цели икони и 18 фрагмента – 15%) и старозаветните герои Исус Навин и Калеб са представени като въоръжени воини – пехотинци, а св. Теодор като кавалерист; „Победният кръст”, който интересува еднакво пехотинци, кавалеристи, командири или редови войници; фрагментите от няколко неразпознаваеми сюжета с конници и стрелци с лък, в т.ч. и фамозната плоча с липсващия надпис „BOLGAR” (за тях дори не е сигурно, че имат религиозно измерение, но със сигурност имат чисто военна символика) – а това общо са преобладаващия брой открити теракоти, водят до категоричен извод – проектът е насочен изключително към професионални войници от два рода войска – пехота и кавалерия, които са служили в местния гарнизон. Да си припомним един от изводите на археологическите проучвания, че неголемия кастел Виница и изпълнявал военно-логистични (складови) функции и че през по-голямата част на своето съществуване е обитаван от гарнизон професионални войници. И до тези изводи би достигнал всеки непредубеден читател или историк, който няма специфични договорни отношения с правителството на Република Македония. За това се е досетил още „добрия съсед” проф. Петрович, който съвсем нетактично спрямо поръчителите си казва в заключението на своята научна публикация от 2000 г.: „...More than one hundred examples of the twelve different Vinitsa icons have been discovered so far. Of these twelve types depict military units and equipment. Five of these seven depict equestrian units. One of them is dedicated to the infantry and another depicts a centurion candidate, "oplio ad spem” The quality of the icons, which are rustic and almost absurdly expressive, demonstrates that they were created for a special purpose, namely for military identification. They appear to portray military units and divisions that palyed a very important role in the Byzantine emperor Anastasius" defence against general Vitalian"s army and the rebellion in the metrpolitan towns of Serdica, Naissus and Pautalia. Because of these militaiy aspects, the icons from Vinitsa have taken on a new role in history, because of their relevance to the history of the Balkans.”/превод: „До момента са открити над сто примера на дванадесетте различни икони на Виница. От тези дванадесет типа са изобразени военни части и оборудване. Пет от тези седем изобразяват конни единици. Един от тях е посветен на пехотата, а друг изобразява кандидат за центурион, „oplio ad spem”. Качеството на иконите, които са селски и почти абсурдно изразителни, показва, че са създадени със специална цел, а именно за военна идентификация. Те изглежда изобразяват военни части и дивизии, които играят много важна роля в защитата на византийския император Анастасий срещу армията на генерал Виталиан и бунта в митрополитските градове Сердика, Наисус и Пауталия.” Тук ще отбележа още един характерна, но вече добре познато на читателя поведение: нито един от многобройните изследователи на винишките „икони” не забелязва ясната констатация на проф. Петрович. А тя е толкова елементарна, че би могла да бъде направена от всеки човек с нормална обща грамотност и култура. Идеята за светците - воини се заражда доста късно в християнския свят. Тя никак не е лишена от абсурдност и двусмислие, освен че е и в определен дисонанс с учението на Исус („не убивай”) като обща концепция. Житията на мъчениците на вярата сякаш са създавани по метода „copy – paste” с добавени дребни различни щрихи за мирис и вкус: тайни християни по вяра, обикновено са войници в римската армия, някой от тях са част от висшия офицерски състав; в някакъв момент се стигат до драматичен сблъсък с висш римски сановник или дори лично императора; следва кулминацията – наказание със смърт и последващите чудеса с мощите им, който обхващат диапазона от чудодейно генериране на миро до лекуване на всякакви човешки болежки. Ролята на необходимите злодеи – борци срещу Христовото учение и гонители на християните е поверена на последните императори, управлявали преди Галерий – Диоклециан, Максимиан, Лициний, Максимин Дая. Т.н. „гонения на християните”, според краткото и неособоено богато на детайли известие на Евсевий Кесарийски, възникнали с едикт на имп. Диоклециан от 303 г. и били прекратени от Галерий с едикта на толерантността от 311 г., т.е. смъртта на великомъчениците по необходимост е трябвало да бъде поместена в този 8-годишен отрязък от време. Легендарните жития и легенди за светците-воини възникват ударно също почти едновременно – около средата на V век, около 150 години след хипотетичната им мъченическа смърт. Не съм далеч от мисълта, че и официалната светска власт в Константинопол или религиозната в по-значимите християнски центрове на империята не е била безучастна към създаването на техните образи, тъй като военното съсловие е едно от най-важните във византийското общество. При тези обстоятелства, би било твърде пресилено да се очаква, че житията ще препълват от реални данни за живота на светците, а при някои, като например св. Христофор Песоглавец ще се измерват с твърда нула. Много по-късно морално-етичните противоречия „християни – въоръжен воиници” ще бъдат замъглени от християнската пропаганда, като светците ще бъдат натоварени с допълнителна метафорика и канонична символика на защитници на вярата и убийци не на биологичини същества, а на религиозно-мирогледния термин „Зло”. Но поне в най-ранното начало (средата на V век ) това не е стояло така. Никак не е случайно, че в едни от най-първите християнски иконографии на светци-воини липсват всякакви оръжия и военно оборудване по тях; визуално те не изглеждат по-различно от всеки нормален човек. Като цивилни и обикновени граждани, облечени с красиви, изящни и скъпи патрициански облекла можем да видим св. Теодор и св. Георги. Те са застанали от двете страни на св. Богородица, седнала на трон с малкия Исус в скута си. Единственото „оръжие”, което държат двамата пред себе си е кръста. Иконата е добре известна на изкуствоведите, датирана е към втора половина на VI век и се намира в построения от император Юстиниан Велики синайския манастир „Св. Екатерина”, Египет. Това би трябвало много да разтревожи проф. Елизабета Димитрова и Деян Горгиевски, защото съвпада с края на тяхната съмнителна датировка на винишките икони. Св. Теодор е един от най-противоречивите християнски светци и около неговото житие до ден днешен продължава да цари объркване и хаос сред историците на християнството. До Х век житието му остава сравнително безспорно, но тогава се появява други християнски мъченици Теодор Тирон и Теодор Стратилат, предполага се, че онзи първи св. Теодор получава второ уточняващо име и става св. Теодор Тирон (но за да е по-пълно объркването старото му име – св. Теодор продължава се среща чак до XIV век) В иконографията на св. Теодор е налице следната хронологична последвователност: светецът без оръжие и доспехи – VI век ; светецът като войник - пехотинец IX-X век; поява на двете му нови превъплащения - св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат - Х век; светецът като убиец на змия или дракон IX-X век и по-късно. Както вече уточнихме, в теракотите от Виница св. Теодор е изобразен като убиец на дракон със скромния размер на по-едра змия. Като убиец на дракон го идентифицира и професорката за специални поръчения на македонското правителство Елизабета Димитрова. Което е един от най-големите и гафове, саморазобличаващо доказателство, че винишките „икони” не могат да бъдат датирани V-VI век и усилията на много повече хора, ангажирани със „състаряването” на артефактите лекомислено са заложени на карта. Затова именно и проф. Петрович измисля варианта, че св. Теодор не е драконоубиец, а драконофор - т.е. войник, който е натоварен да носи на дървен прът военния символ на кохортата – драконова метална глава с тяло, обикновено изработено от цветен плат. Фактът, че римските драконофори изчезват от римската армия с приемането на християнството не безпокои особено белградския учен. Идеята му обаче е правилно оценена от друг участник във винишката историческа драма, македонския археолог Деян Горгиевски, който в монографията си „Принос към датирането на Винишките теракоти” (Дејан ЃОРЃИЕВСКИ, 2012 Прилог кон датираньето на Виничките теракоти - CONTRIBUTION TO THE DATING OF THE VINICA TERRACOTAS ) повтаря тезата на проф. Радмило Петрович, че на иконата св. Теодор е изобразен именно като римски драконофор. Горгиевски обаче определено е по-сръчен и ловък от Петрович, защото все пак обосновава тезата си с някакъв, макар и съмнителен аргумент (но избягва да коментира самото изображение на св. Теодор, който ясно и недвусмислено е набучил на копието си голяма змия) с думата „драконофор”, взета от т.н. „Стратегикон на имп. Маврикий”. С което се опитва да докаже недоказуемото, че римската армия е използвала драконофорите поне до първата четвърт на VII век. Първо трябва да подчертая, че т.н. „Стратегикон на имп. Маврикий” е компилативен труд без посочен автор, който води началото си вероятно от времето на Римската република, но системно е допълван и актуализиран през вековете. Предположението, че има връзка с императорите Маврикий и Фока се дължи на наименованията авари, склави и анти. Но освен тях се споменават готи, германи, и дори военно облекло, което е българско. Назад във времето се срещат военни тактики и стари термини свързани с Ханибал, имп. Траян, имп. Деций. В книга втора „За бойният строй на кавалерията” подробно е описан регламента за наличието, големината и броя на знамената на бойните части и военни командири, опазването им – и нещо особено важно – тяхното освещаване. Там термин „драконофор” липсва. Да не забравяме, че набедения драконофор св. Теодор все пак е конник. Думата „драконофор” наистина се среща в книга 13 „За смесения боен строй”, раздел Б „За бойният строй на пехотата”. Сред длъжностите, които трябва да съдържа стандартната пехотна бойна единица се споменава основното наименование „бандафор”, а „драконофора” е само негов архаичен синоним - допълнение, останал в трактата от по-стари времена. Уточнявам, че в случай става дума за длъжност на лице което носи определена инсигния и този войник се нарича „бандафор” или още „драконофор”. Не е възможно да си представя регламентирана процедура за освещаване на кавалерийските знамена от християнски свещеник, а успоредно с това в пехотата да се ползва инсигния от езическата епоха с форма на драконова глава. Деян Горгиевски е автор и на още една странна теза, засягаща унищожаването на теракотите. Той твърди, че те са унищожени около средата на VIII век с началото на иконоборството в империята. И тъй като археологическите доказателства сочат, че те не са били използвани за целта, за която са били създадени (липса на хоросан върху 98% от тях), излиза, че след създаването им „иконите” са съхранявани в склад 150-200 години, след което са били депонирани в сметището. Това е абсурдна теза, още повече че немалка част от теракотите не съдържат образи на светци, а само безобидна визуализация на библейски текстове, поради което те не биха попаднали под ударите на иконоборческите забрани. Георги е друг светец-воин с не по-малко противоречиво житие. За него не се знае почти нищо, а това което се знае е драстично противоречиво. Според едната основна версия е роден в провинция Кападокия, а според конкурентната – в палестинското градче Диосполис или Лида. И това е всичко. Останалата част от житието му е сътворена близо век и половина след неговата смърт по стандартната схема. Всичко, което е написал бащата на църковната история Евсевий Кесарийски за родния град на Георги в своята „Ономастика” е това: „Диосполис – египетски град, както пише Иезекиил.” Св. Йероним (345 - 420) няколко пъти посещава града, но написанато през 388 г. трудно може да съперничи на оскъдицата в „Ономастика”: „Лида, сега известна като Диополис“. Така сме абсолютно сигурни, че един от най-добре осведомените и образовани личности на християнския свят от края на IV – началото на V век дори не е подозирал за съществуването на идеята „св. Георги”. Това обстоятелство би трябвало да е много – много притеснително за балканския исторически консорциум, заел се да дистрибутира фикцията с античните винишки „икони” - култът към светеца едва е бил зароден в родната му Палестина около средата на V век. По силата на какво обстоятелство бихме могли да предположим аргументирано, че този култ специално ще бъде чудодейно пренесен на 3000 км от Палестина в дълбоката византийска провинция около река Брегалница? И тъй като никой от екипа не знае как би могло да се обясни фантастичното супер ранно появяване на св. Георги насред пустошта, на помощ отново се притичва пъргавия ум на Деян Горгиевски. Той прави феноменалното откритие, че първо и единствено в света св. Георги е изобразен с брада, в противоречие с канона, който го представя като голобрад и това е гаранция за най-ранно датиране на иконата. Читателят би трябвало вече да се досеща, че когато някой македонски историк поздрави с „Добър ден” е добре да се направи справка с местоположението на слънцето в този момент. Сред винишките теракоти няма такава, която показва светеца с брада. И това е елементарно за установяване. Наистина изображението на лицето на св. Георги се разминава с представите ни за младо юношеско лице, то изглежда по-грубо и не издава невинна младост. Но това се дължи главно на двете леви ръце на винишкия „майстор”, неговия антимайсторлък вече бе обсъждан в началото. Но едно е повече от сигурно – св. Георги е без брада, такава каквато е ясно изобразена при св. Теодор – и то не при всички негови „икони”, а само при една-единствена, която за щастие може да се види добре в списание „Осем”. Там брадата му е изобразена със стилизирани яснодефинирани къси прави линии с необходимата дълбочина на релефа от двете страни на лицето. Такива няма както при останалите икони на св. Теодор, така и при св. Георги. Наистина при една от иконите на св. Георги се забелязват някакви неясни и неопределени, почти невидими въздействия върху лицето от неизвестен произход (въпросът за неконтролираното въздействие върху иконите от случайни хора и животни в процеса на изсушаването на глината вече е обсъждан в началото на статията). Тези едва видими въздействия нямат нищо общо с безспорното наличие на брада при св. Теодор. Подобно на св. Теодор, иконографията на св. Георги минава през подобни периоди: светецът без оръжие и доспехи – VI век (синайски манастир „Св. Екатерина”) ; светецът като войник - пехотинец IX-X век; светецът като войник-пехотинец, но убиващ змия IХ – Х век; светецът като конник убиец на дракон X-XI век. Задачата за един милион е, как иконография от IX-X век да я натикаме хронологично в V-VI век, след като се знае, че река Брегалница не се влива в Мъртво море? Но въпреки всичко изложено досега за св. Теодор и св. Георги, св. Христофор (Христоносец) е този, който докарва най-много главоболия и нерви на балканския исторически консорциум. Тук вече е безпомощен и станалия пословичен с изобретателността си Деян Горгиевски. Затова е избран друг метод – метода на снишаването. По неслучайно стечение на обстоятелствата, Д. Горгиевски е автор на монографията „Култот на свети Христофор во Р. Македония”, в която съвсем обективно излага едно фундаментално обстоятелство: най-старите жития на светеца в Римската църква са от VIII век, а в гръцката - XI век. Най-общо казано светецът е представян чрез три основни иконографски образа: обикновен воин с човешко лице; с човешко лице, носещ малкия Исус Христос на рамото си; воин с лице на куче. Тук представям обобщените данни на Горгиевски от изследването, според иконографията: Църква в Лесново, нартекс/притвор – 1349 св. Христофор е христоносец – без оръжие, носи малкия Исус на дясното си рамо, в лявата ръка държи кръст. Църква в с. Конче, 1370 – св. Христофор носи малкия Исус на рамо, няма оръжие; Църква в с. Полошко, 1390 - св. Христофор носи малкия Исус на рамо,няма оръжие; Църква в с. Зрзе 1369 - св. Христофор носи малкия Исус на рамо, няма оръжие; Църква в Матка, 1497 – св.Христофоро богоносец, няма оръжие; Църква в с .Старо Нагоричане, 1317 – Св. Христофор, млад войн с човешко лице, държи копие и носи продълговат щит. От изображенията на светеца в 6 македонски църкви (XIV - XV век ) 5 го показват като христоносец без оръжие и само една – като воин с копие и щит; във всичките 6 изображения св. Христофор е с човешко лице и няма нито едно с лице на куче!? Като иконография св. Христофор Песоглавец липсва и в България и Сърбия. Всъщност изображенито го има в две български църкви от един географски район – в град Брезник и с. Суково, днес Сърбия; двете изображения са от XIX век и вероятно са иницидентно влияние с произход от Русия. Както споменах, естествената реакцията на хитреца Горгиевски е снишаване и имитация на селективна амнезия – когато пише за винишките теракоти – забравя за другото изследването и обратното. За разлика от него, българският му съдружник по неволя Мошев намира сили да възкликне емоциално и нетактично на страниците на списание „Осем”: „Как тогава можем да си обясним паузата от почти 10 века в този иконографски мотив?!“ Не знам как Ал. Мошев изчислява диапазона на паузата, но се налага да коригирам скромните му аритметични способности: паузата не е 10 века, а 15. Манипулаторите задават риторични въпроси, хората със здрав разум имат аргументиран отговор: иконата на св. Христофор няма нищо общо с християнската традиция на Източната империя и Виница, а нейното датиране от V – VI век е една огромна измама, съшита с бели конци. Заключение Въз основа на комплексния анализ на артефактите, наречени керамични икони от Виница, обхващащ функционалното им предназначение, технологията на производството, производствено-технологичната оценка, артистичната и естетическа оценка, археологическия и исторически контекст на артефактите и крепостта Виница, палеографския анализ, анализа на изобразеното въоръжение и военна екипировка, използваните иконографски елементи, сюжетното разнообразие и състава на изобразените светци, стигам до следните две заключения. Първото е, че изследваните артефакти не са продукт на балканската християнска традиция, а са свързани с тези на Римската църква. Проекът „теракотни икони” е създаден и управляван от мисионери на Римската църква и е предназначен да въздействаосновно на военните от местния гарнизон. Второто - може да се отхвърли по категоричен начин общоприетото досега датиране V - VI век и да се приеме като най-вероятно време на тяхното създаване период от втора половина на IX век до първа третина на X век. Датирането има възможни допирни точки с две конкретни исторически събития, първото и най-ранно (terminus post quem) от което вече е посочено през 1989 от македонската историчка проф. Блага Алексова – мисията на Римската църква в България по покана на архонта на българите Михаил през 865-866 година и второто, най-късното - 926 г. (terminus ante quem), когато в България пристигат легатите на Римската църква епископ Мадалберт и Йоан, кумския дук, изпратени от папа Йоан Х в България за посредничество при сключване на мирния договор между българите и хърватите (“peracto negotio pacis inter Bulgaros et Croatos”). За дейността на папските легати няма други сведения, но са известни резултатите от тяхното посредничество: бил постигнат мирен договор мужду българи и хървати, а Симеон вероятно постигнал признаване от Рим като император на Византия. Това е най-вероятната причина българската археология да открива моливдовули на Симеон с надпис „Симеон во Христа Василевс на ромеите“ („+CVMEON EN XPIC ВACIΛE POMEWN+”). Времето между 865 и 880 г. е наситено с остри противоречия и борба за влияние между Римската и Константиноповската църква върху църковната организация на българите, които впоследствие ще се задълбочават непрекъснато и ще доведат естествено до Великата схизма през 1054 година. Именно по този повод , а не поради теоложки и догматични различия през 869-870 г. в Константинопол се провежда Осмия вселенски събор, който не успява да изглади противоречията, въпреки присъствието на специален пратеник на българите, който е изслушан в качеството му на основен свидетел. В българската историография, както и в официалните документите на Българската православна църква се приема неправилно и грешно, че този спор е решен в полза на Константинопол. Напротив, спорът е решен в полза на Римската църква, и то след изрична намеса от най-високо място – на византийския император. За което свидетелстват множество факти. През 880 г. в специално писмо до император Василий I Йоан VIII поздравява император Василий I и му благодари за връщането на българския диоцез към Рим, ЛИБИ 2, стр.177: „... И сега, заради толкова голямата ви преданост и душевна искреност, която не само на думи, но и с напълно ясни дела проявихте по отношение на църквата на свети Петър и на нашето бащинство, след бога отдаваме преголеми благодарности на ваша светлост: първо, понеже ни изпратихте вашите дромони, които да останат на служба при нас за защита на земята на свети Петър; второ, понеже по божествено вдъхновение, изпълнени с почит към първия от апостолите, върнахте на наше преосвещенство основания във вашия престолен град манастир „Свети Сергий”, който някога светата Римска църква е имала под своя власт; трето, изказваме ви много благодарности, понеже от любов към нас с радост позволихте на свети Петър да притежава българския диоцез както беше справедливо.” Българският диоцез! Парещи думи които и днес не могат да бъдат произнесени свободно от скопските историци. Не може да има и капка съмнение, че от началото на IX век до 1018 г. Виница е част от този диоцез. Това обстоятелство намира потвърждение и чрез кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий III (1201 - 1203): „А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородна кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници.” ; „И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от Апостолическия престол, от княза на апостолите Петър.” Вместо послеслов Мнозина мислят, че фалшификацията на историята е нещо, което се е случвало отдавна и на други места под слънцето. Сапунената историческа драма с фалшивото ранно датиране на теракотите от Виница обаче се случва тук и сега пред неадекватния глуповат поглед на десетки български и европейски специалисти. Фактът, че това явление се е случило и продължава да се случва по указания на правителството в Скопие е някакъв вид съмнителна индулгенция, но само за замесените македонски историци. Съучастието обаче на български историци и именити изкуствоведи буди тревога и смущение. Вече изложих достатъчно факти и аргументи, че едва ли отношението им към историята с винишките теракоти е само резултат на недостатъчна научна квалификация и опит.



Гласувай:
1
1



1. leonleonovpom2 - Добре д0е Илиане!Много факто...
12.04 15:55
Добре де, Илиане!
Много фактология си изложил в направление, че професорката волно или неволно е сгрешила!
Но дай накрая, в резултат на изследването си ясно изводите от него!
Каква е истината? Кога точно са правени тези плочки? Ако са римски, би трябвало да са до пети век ? ,най - късно! Рим след това не съществува! След като надписите са на латински и произхождат от ИРИ,не би трябвало да са по- късни от седми век Официален език става само гръцкият! Не съм запознат в подробности с тях, освен за две ,с надписи Ахил и болгар
Свастиката, пречупеният кръст , предполагам знаеш, не е християнски символ, а езически, на поне 2500 години, оттогава го има на монетите! Свързан е с бога на слънцето,на египтяните- ра, на нас също-бог Ра, оттам сме богри!Но това е друга тема

Дай точни изводи, до които си стигнал в резултат на изследването си!
Кратки и ясни!
Дори и некомпетентен човек да разбере ,какво си написал и установил!
А ти стигна чак до цар / крал/ Калоян, Мина преди това и през Симеон и Петър, което не е лошо, но те нямат връзка с тези плочки, със сигурност!

Иначе оставаш само с критика за грешки, без да посочиш, кое е правилното!?
цитирай
2. iliyanv - Мда, това е кофти на фактологията
12.04 16:54
трябва да се чете. За съжаление шибания блог.бг сбива текста, при което не може да се акцентира върху един или друг момент, като заключението накрая.
Мен, само не ме светкай за свастиките какъв символ са. Нали това ти думам - че са изобразявани повсеместно в раннохристиянските храмове.
Професорката е сгрешила волно, в тази игра няма "неволно". И освен нея са навързани три синджира историчари, включително и Ал. Мошев. Това е първото критично изследване в света, което оборва мошениците от Скопие, Белград и Софето относно винишките "икони". ОК, специално за тебе повтарям заключението:
Заключение Въз основа на комплексния анализ на артефактите, наречени керамични икони от Виница, обхващащ функционалното им предназначение, технологията на производството, производствено-технологичната оценка, артистичната и естетическа оценка, археологическия и исторически контекст на артефактите и крепостта Виница, палеографския анализ, анализа на изобразеното въоръжение и военна екипировка, използваните иконографски елементи, сюжетното разнообразие и състава на изобразените светци, стигам до следните две заключения. Първото е, че изследваните артефакти не са продукт на балканската християнска традиция, а са свързани с тези на Римската църква. Второто - може да се отхвърли по категоричен начин общоприетото досега датиране V - VI век и да се приеме като най-вероятно време на тяхното създаване период от втора половина на IX век до първа третина на X век. Датирането има възможни допирни точки с две конкретни исторически събития, първото и най-ранно (terminus post quem) от което вече е посочено през 1989 от македонската историчка проф. Блага Алексова – мисията на Римската църква в България по покана на архонта на българите Михаил през 865-866 година и второто, най-късното - 926 г. (terminus ante quem), когато в България пристигат легатите на Римската църква епископ Мадалберт и Йоан, кумския дук, изпратени от папа Йоан Х в България за посредничество при сключване на мирния договор между българите и хърватите.
цитирай
3. andorey - Интересна хипотеза, но не, не си ...
17.04 16:12
Интересна хипотеза, но не, не си прав. Плочките са ранни, от 5 век.
цитирай
4. iliyanv - Не е хипотеза, уа
18.04 07:26
А теза, подкрепена с научни аргументи и доказателства. На автохтонните мошевисти им липсва основата - разликата между теза и хипотеза.
цитирай
5. andorey - Аз през 2013 бях в Македония и си к...
18.04 15:33
Аз през 2013 бях в Македония и си купих книгата на Коста Балабанов за плочките от Виница. Те са датирани и с монети и с керамичен материал и т.н. 5-6 век са. Наистина са свързани с римската църква. Освен това до вренето на Юстиниан Велики латинският е в официална употреа и в Източната римска империя. Ето нещо, което бях писал по въпроса навремето -
https://andorey.blog/history/2014/01/30/plochkata-ot-vinica-s-nadpis-bolgar.1233400
цитирай
6. iliyanv - Няма значение дали си купил книгата на Балабанов, тя е въздух под налягане
18.04 17:54
Има един сигурен начин на датиране и той не се използва преднамерено от скопските мошеници, чиято наивна жертва си и ти лично. Този метод се ползва от целия свят и се нарича археомагнетизъм. Само скопските историчари не желаят да го използват. Що? А що се отнася до косвените методи за датиране - по всички възможни пунктове категорично ги опровергавам, че не могат да бъдат продукт на 5-6 век и нямат нищо общо с глухата винишка провиниция. Латинският език не може да бъде аргумент - това не е проект на Константинопол. Повтаряш тъпизмите на Мошев , а вие сте от един дол дренки с него. Не ти ли е неудобно, че защитаваш историци, които даже не са разбрали най-елементарното - по каква технология за произведени теракотите. Били направени с калъпи - ахахахаха. Няма такива дебили.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliyanv
Категория: История
Прочетен: 130675
Постинги: 28
Коментари: 257
Гласове: 179
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31