Наред с логистиката на мощите на св. Климент Римски по дестинацията Херсон-Константинопол – Прага – Рим и изобретяването на фиктивна „славянска” писменост, на солунските братя Кирил и Методий се приписва още един чутовен духовен подвиг – разбиването на т.н. триезична ерес или догма, съгласно която, Бог може да се слави само на трите езика: еврейски, гръцки и разбира се - латински. Това херкулесово херойство на триезичните разбивачи обаче не се съдържа в първичните, основни и най-ранни фалшификати за брат Кирил и брат Методий – „Италианската легенда” и „Кога и как маркоманите прегърнаха христовата вяра”, а се появява в почти всички останали по-късни житийни извори за тях, вкл. и в полемичния фалшификат „За буквите”. И понеже вече знаем добре етапите на развитие на сложния многопластов ватикански фалшификат „Кирил и Методий” – най-мащабната научна измама в историята на Европа, можем да формулираме предварителен извод, че и геройството за триезичната ерес е възникнало късно, едва след втората половина на XVI век. Което породи у мен допълнителна доза любознателност да разбера кога, къде и как се е зародила тъй подлата за невинния славянски свят триезична ерес, за да бъде включена толкова късно в медийния образ на солунските азбукари.
Средноинтелигентните читатели обаче знаят, че възникването на християнската религия в земите на Палестина и нейното разпространение в Близкия изток, Мала Азия, Северна Афика и Европа далеч не предполага някакво триезично ограничение. Би било абсурдно да си представим дори за миг, че голяма част от тогавашния познаваем свят използва само трите избрани езика. За нещо подобно на триезично или етническо ограничение няма и намек в евагелскиите писания и в посланията на светите апостоли, които проповядат тъкмо обратното („ ... Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин” – ап. Павел до римляни, 1:16). До края на IV век учението на Христос се разпространява естествено и спонтанно без административната санкция на официални власти. То трябва да се конкурира идейно срещу доведената до съвършество хилядолетна традиция на езичеството и елинизма. Това не би могло да стане без тези, които го проповядват и тези на които е проповядвано да говорят и пишат на един и същ език. Правилото е основен постулат на мисионерството, който с пълна сила е актуален и днес. Това правило спазва неотклонно и самия Константин-Кирил, който в качеството си на феноменален полиглот общува по време на мисиите си със сарацини, хазари, роси и моравци на техните езици. Резултата от идейната битка между Зевс и Исус Христос никак не бил предопределен, дори след като през 392 г. имп. Теодосий наклонил грубо везните в полза на християнството, забранявайки изповядването на култа към олимпийския пантеон. Държавно-административната подкрепа на новата религия в Римската империя далеч не означавала, че битката за ума, сърцето и душата на бъдещия нов християнин може да се води без писано слово и добре разбираеми проповеди за многоетническия имперски компонент. Плеяда хронисти и църковни писатели от късната античност са ни оставили купища сведения, който отхвърлят всякакво предположение за триезично проповядване и изповядване на християнския култ, дори в една добре уредена административна структура, каквато е Източната римска империя. За християнския писател и мисионер по балканските земи на империята св. Никита Ремесиански са писали други известни свидетели на неговата епоха – св. Евсевий Йероним, Павлин Нолански, Генадий Марсилски. Сам балканец, роден в Ремесиана (днес Бела паланка, Сърбия), Никита проповядва учението на Христос сред бесите. Като се позовава на житието на св. Теодосий Киновиарх, Блазиус Клайнер пише за построения от св. Никита манастирски комплекс около родния му град : „Св. Никита построил четири църкви в оградата на манастира: една прочее, в която голям брой отци извършват отделно богослужение на гръцки език, според както е писано: „жертва на хвала”; и друга, в която бесите на собствения си език въздават на всевишния бог обети и молебствия; трета, в която арменците на собствен език принасят жертвоприношения на господа; четвърта, в която братята, измъчвани от нечистия дух, заедно със своите богослужители, с дължимото страхопочитание въздават благодарност на спасителя Христа. Така прочее от тях седем пъти на ден се изпълнява свещеният канон на божественото псалмопение. Когато пък трябва да се приеме светото причастие, отначало се започва св. литургия до четенето на св. евангелия, поотделно всеки в собствената си църква: после всички с изключение само на обладаните от нечист дух братя се събират в голямата църква на ползуващите гръцки език и там се приобщават с божествените тайнства.” (Блазиус Клайнер, „История на България”, 1977, стр. 32). По повод църквата на бесите, които изпълнявали църковната служба на свой език учените водят „сериозна” дискусия, дали св. Никита само е проповядвал на бески език или е имал превод на Светото писание (т.н. Библия „Бесика”). Интересното е, че никой учен не повдига въпроса, дали Светото писание е било преведено на арменски език. Също така никой не повдига въпрос на съмнение за това, че друг „колега” на Никита Ремесиански - епископ Урфила - е превел Светото писание на гетски език 50 години, преди св. Йероним да направи новия превод на Светото писание на латински (Библия „Вулгата”), независимо, че от гетската библия също така няма запазено доказателство, както и от беската. Също така никой не се съмнява, че свещената книжнина на християните е била преведена още през II – III век на сирийски и коптски език. В сведението за св. Никита недвусмислено е казано, че в църквата на бесите не се слушат само проповеди, а „ седем пъти на ден се изпълнява свещеният канон на божественото псалмопение и ... приеме светото причастие, света литургия до четенето на светите евангелия”. Тук би било резонно всеки учен, който оспорва някогашното съществуване на „Библия Бесика” да опита упражнението „божествено псалмопение, света литургия и четене на светите евангелия” без наличието на съответната книжнина. За превода на Светото писание на гетски език от епископ Урфила (Улфила) свидетелстват писатели от IV до IX век: Филосторгий, Созомен, Йордан и Валафрид Страбон. Филосторгий (368 - 433) пише следното: „…по това време (349 г.) Урфила (Ουρφίλα) довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега готи, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи… Той бил ръкоположен от Евсевий и неговите привърженици за епископ на християните в гетската земя. Като се грижел и за другите техни работи, той им изнамерил собствена азбука и превел на техния език цялото Писание , с изключение на „Книгите на царете”. Ромейската земя, за която разказва Филосторгий, е днешна северна България, а гетити (готите) са генетични предшественици на съвременните българи (че българите са отъждествявани с готите от съседни народи до края на XIII век – виж моето изследване „Произход и значение на гръцката дума „склавос” и латинската дума „вулгарес” - първа част: https://iliyanv.blog.bg/history/2022/01/04/proizhod-i-znachenie-na-gryckata-duma-sklavos-i-latinskata-d.1796873 ). Век и половина по-късно Йордан пише в „Гетика” за същите готи-наши прапрадеди: „Имаше и други готи, които се наричат малки готи, въпреки че това е огромен народ. Те имаха свой епископ Улфила, който, както разказват, съставил за тях азбука. Сега (550 г. – б.м.) те пребивават в Мизия, населявайки местата около Никопол (б.м. - Търново, Никополис ад Иструм). За същите наши прадеди пише и католика -бенедиктинец Валафрид Страбон през 840 г., т.е. точно по времето на солунските братя: „Готите, или гетите, преведоха свещените книги на свой език, от които и досега са се запазили паметници при мнозина. И, както се научаваме от съобщенията на достоверни братя, на същия език се служи и днес божията служба у някои скитски народи, предимно у жителите на Томи.“ Както се вижда от цитираните хронисти, точно готите, наречени по-късно българи са използвали богуслужебна книжнина на техен език и църковните служби в балканските провиниции на Източната римска империя са извършвани в продължение на векове, без да се използват двата „свещени” езика – гръцки и латински. Всъщност в самото пространно житие на Константин-Кирил има компрометиращи данни за измамата „триезична ерес” – самият той намира около таврическия Херсон евангелие и псалтир, написани с роски букви, което означава и богослужебна практика на „роски” език. Мнозина биха възразили, че посочените примери се отнасят за юрисдикцията на константинополската и другите източни патриаршии, а епичните борби с „триезичната ерес” все пак се водят на терена на Римския диоцез. Тук само дискретно ще напомня, че римския папа нямал изключително първенство над останалите си колеги, за да може да налага собствени правила в западната църква. Нещо повече – първенството му на чест и достойнство е било ограничено след Трулския събор (692), а след десетия събор (879-880) уеднаквено с това на константинополския патриарх, когато по същество се създава диархия в цялата църква, т.е. пастирските разпореждания на папата се признават за действени спрямо патриарха на изтока и обратното – тези на констанатинополския патриарх се признават за действени спрямо папата. Впрочем средноинтелигентните читатели вече сигурно се питат, защо тази ерес или догма е триезична, след като свещените писания на християнството са написани само на два езика – Стария завет – на еврейски, евангелията – на гръцки и какво общо има латинския език с тях, освен предположението, че присъдата над Исус била произнесена от Понтий Пилат на латински? Всъщност изкуственото включване на латинския език в групата на „заслужилите” за християните езици е ясен маркер за това, че зад цялата схема стоят идеологически пропагандисти от площад „Св. Петър” в Рим.
Проф. Франсис Томсън (1935-2021) е един от най-значимите европейски палеослависти и медиевисти на нашето време. Ерудит от най-висока класа, получил образованието си в Кеймбридж и Хайделберг, владеещ гръцки, латински, старобългарски, староеврейски, както и повечето живи европейски езици, проф. Томсън е автор на многобройни задълбочени изследвания, сред които са две монографии, едната от които е посветена на личността и делото на Григорий Цамблак (1998), а другата – на славянския превод на Стария завет (1998), един сборник с преработени и допълнени по-ранни трудове за възприемането на византийската култура в Московска Русия (1999), над 85 статии и студии (някои с размерите на монографии), голям брой рецензии и отзиви. Хронологическият обхват на научните му дирения обема няколко столетия – от делото на първоучителите св. Кирил и св. Методий до това на Московския патриарх св. Тихон (1917‒1925); от „митичната ерес“ на триезичието, богословската подготовка и познанията по гръцки на Йоан Екзарх, преводите на Константин Преславски и идентификацията на Григорий Презвитер (Мая Петрова-Танева, „Проф. Франсис Томсън In Memoriam). По ирония на обстоятелствата за своето трудолюбие и всеотдаденост на науката, през 2014 г. проф. Томсън е удостоен с най-високото българско отличие, носещо имената на фалшивите ватикански герои, предмет на неговите собствени изследвания – ордена „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен с лента. През 1992 г. проф. Томсън публикува монография, посветена на „триезичната ерес”: Thomson, Fr. SS Cyril and Methodius and a Mythical Western Heresy: Trilinguism. A Contribution to the Study of Patristic and Mediaeval Theories of Sacred Languages. – „Analecta Bollandiana“, 110,1992, 67–122. – Франсис Томсън, 1992 „Кирил и Методий и една митична западна ерес: триезичие. Принос към изследването на раннохристиянските и средновековни теории за свещените езици.” След задълбочено проучване на гръцки, славянски и особено прилежно на латинските извори за „триезичната ерес”, проф. Томсън установява, че такава ерес или догма никога не е съществувала; Томсън усърдно е проучил трудовете на Иларий Пиктавийски и Исидор Севилски, които са смятани за идеолози на западното триезичие; в крайна сметка изтъкнатия учен открива, че нито един западен теолог не е поддържал такава теория и всички пасажи, цитирани в науката в подкрепа на теорията, са извадени от контекста. За блестящото научно дирене на Томсън, засягащо фундамента на „триезичната ерес” българския читател няма да намери почти нищо написано на български език в десетките от глупави по-глупави писания за пропагандния бранд „Кирил и Методий”, с които е залято българското и европейско историческо научно пространство : в мемориалния панегирик за Томсън Мая Петрова – Танева е отделила за темата точно три думи, подсилени с предлога „на”: „митичната ерес на триезичието”; Явор Милтенов, 2015 в 15-страничното си изследване „Научните приноси на проф. Франсис Томсън в светлината на методологическите проблеми пред палеославистиката” е събрал пряко сили смелостта единствено да изпише заглавието на студията на английски език и само Анна-Мария Тотоманова, 2020 „Глаголицата и тъй наречената триезична ерес” си е позволила разточителството да формулира цели 3 изречения, тъй като основната идея на нейната статия е в кореспонденция и подкрепа на теза на проф. Томсън. Поради фундаменталното значение за историята на комплексния фалшификат „Кирил и Методий” ще си позволя да я цитирам напълно: „... През 1992 г. Фр. Томсън подробно разглежда всички славянски, латински и гръцки извори, отнасящи се до триезичието, и убедително доказва, че такава ерес никога не е съществувала. Латинските извори не съдържат информация нито за нея, нито за нейните ерeсиарси. Според изследователя съществуването на западна теория за триезичието е порождение на византийски извори, които се отнасят към епоха, доста по-късна от времето на Светите братя, и идеята за ограничаването на прославата на Бога само до три избрани езика противоречи на политиката на Римската църква, отразена в решенията на поредица събори в империята на Каролингите от края на VІІІ и началото на ІХ в.”. Всъщност проф. Томсън далеч не е единствен палеославист, който е установил, че „триезичната ерес” е пропагандно менте за изкуствено възвеличаване на Кирил и Методий. През последните години от живота си известния български старобългарист и медиевист проф. Кую Куев (1909-1991) също стига до заключението, че има нещо гнило с мазните славянски борби срещу „триезичието”. През 2003 г. в т.4 на Кирило-Методиевската енциклопедия, стр. 163-169 послесмъртно е публикувана статията на Куев „Триезичната ерес”, в която той излага най-новата си гледна точка върху проблема, че „триезичието” никога не е било догма и представлява само консервативно схващане за светостта на трите езика (Тотоманова, 2020). Куев умира година преди публикацията на Франсис Томсън за „митичната западна ерес” и по-всичко изглежда, че той преди него е достигнал до очевадната за непредубедения и независим изследовател формулировка – няма такова животно като „триезична ерес или догма”. В едно поредно незабележително в научно отношение изследване за солунските братя обаче намираме интересни данни за фикцията „триезична ерес”, поради което ще цитирам една немалка, но съществена част от него: „Независимо от факта, че у някои старобългарски автори се твърди ,че триезичието е западна ерес, de facto Западната Църква никъде официално не регламентира подобнa претенция . Факт, е че тогавашният римски папа благославя направените славянски преводи на текстове от Свещеното Писание, което е израз на една официална санкция на Ватикана по отношение на славянския език. Нещо повече, дори изключително важният за живота на Западната църква Франкфуртски събор (794 г.) отхвърля подобна езикова претенция за извършването на богослужба само на три езика . Все пак от къде на Запад се появява подобно изискване, както се вижда, ясно присъстващо през IX век? Нещо повече, близки до споменатото разбиране на този събор са и решенията на три от петте големи (наречени още реформаторски) събори от времето на император Карл Велики ( началото на IX век) в Майнц (Concilium Moguntinense), Реймс (Concilium Remense ) и Тур (ConciliumTuronense).”( Юлиян Великов 2010 „Вeнецианският диспут в Пространното житие на Кирил и audietur et altera pars”). Вероятно поради неудобство авторът е спестил допълнителни данни за един от споменатите събори – този, който е проведен във френския град Тур от 813 година. Тъй като не страдам от неговото неудобство да спестявам истината на читателя, ще си позволя да изправя „пропуска” му, още повече, че днес всеки може да се добере до тази информация в интернетпространството за броени секунди: съборът в Тур изважда класическия латински език от натрапеното ни рекламно „триезичие” и разпорежда на свещениците да проповядват на разбираем за обикновените хора всекидневен романски език (rusticam romanam linguam или Theodiscam) или с други думи на простонароден френски или немски език. Посочените по-горе примери показват, че немалка част от учените киролометодиевисти прекрасно осъзнават факта за мнимата триезична ерес, но поради криворазбрана лоялност към мита продължават да премълчават очевидното. И нещо повече, самият проф. Томсън е този, който пръв прави опит да формулира защитна адвокатска теза за възникването на западното „триезичие” като си измисля основателен довод – че триезичието фактически представлявало малък предразсъдък, дребна проява на консерватизъм, породено от странния вид на глаголицата, която определено плашела латинските епископи, които не можели да контролират догматичната чистота на проповедите и службите. Именно тази изсмукана от пръстите си теория се опитва да защитава и въпросната Анна-Мария Тотоманова в спомената статия, с която изразява подкрепата си за проф. Томсън. Всички тези високоерудирани учени поне не са ли чували, че глаголицата няма и не може да има нищо общо с брат Кирил и брат Методий, тъй като е създадена от през IV век от благородния скит Етикус Истрос (по въпроса виж изследването ми – „Фалшификатът „ За буквите” („О писменех”) от Черноризец Храбър” https://iliyanv.blog.bg/history/2021/12/20/falshifikatyt-za-bukvite-o-pismeneh-ot-chernorizec-hrabyr.1794714 ) И тази простичка фундаментална истина се знае прекрасно във Ватикана, защото именно върху квадратните колони, поддържащи сводовете в огромната Сикстинска зала на Ватиканската апостолическа библиотека са изобразени създатели на азбуки и сред тях е блажения Йероним, който държи в ръце разтворена книга с глаголическата азбука. Простена да им е грешката на кардиналите – св. Йероним е само преводач на Етикус Иструс и благодарение на неговия преводачески труд, както и този на фулския абат Храбанус Маурус, ние знаем безспорната истина за възникването на глаголицата. И още нещо в това отношение - стенописа с изобразения св. Йероним и глаголицата е създаден по времето на папа Сикст V (1585-1590) – а това е времето, когато са наливани основите на най-грандиозния в историята на Европа фалшификат „Кирил и Методий” и в частност един от основните му стълбове – този на „триезичната ерес”.
Българска статия в Уикипедия за „триезичната ерес” все още липсва. В английската статия (trilingual heresy) се посочва, че словосъчетанието произлиза от стара църковнославянска дума „Трьѧзычьници́”. В добавка се обяснява, че думата е неологизъм, без да става ясно в кой исторически момент е възникнала. Анна-Мария Тотоманова практически казва същото, но като всеки обигран адвокат на кирилометодиевизъма го прави по витиеват засукан начин, за да не настъпва дявола по опашката: „... До този момент изглежда, че терминът ТРЫѦЗЪIЧNHЬКЪ е изкован с риторическа цел за нуждите на самия житиен разказ.” (Анна-Мария Тотоманова, 2020). От разсеяност тя също не обяснява кога се е случил този вълнуващ езиковедски хепънинг. Това го възприемам като персонална покана да помогна както на нея, така и на други разсеяни български учени, които упражняват достойно адвокатската си научна практика. Една проверка в том II на Старобългарския речник, 2009 издание Институт по български език към БАН показва, че думите „ТРЫѦЗЪIЧNHЬКЪ” „ТРЫѦЗЪIЧNHЬКЪI” или техни производни липсват. Проверката в по-новия и по-богат дигитален Речник на езика на патриарх Евтимий, в чието създаване е взела участие и самата Анна- Мария Тотоманова в комплект с дъщеря си Мария Тотоманова – Панева, показва същия системен дефицит. Което в превод на груб научен език означава, че термините „триезичници” и „триезична ерес” са възникнали след XV век. Констатацията хармонира напълно с моята датировка на пространните жития на брат Кирил и брат Методий – първото - средата на XVI, второто – средата на XVII век, а самите термини са нови ярки допълнителни доказателства за ватиканската сапунена опера. В пространното житие на Константин-Кирил термините са използвани общо два пъти: първия път още в Моравия философът нарича латинските клирици „триезичници и пилатовци”; втория път при знаменитата дискусия във Венеция същите клирици повдигнали срещу него „триезичната ерес”. В пространното житие на Методий думата е използвана само веднъж – там венецианската дискусия е преместена в Рим и по време на пренията, не някой друг, а папата въвежда в оборот интересуващата ни дума, наричайки хулителите на славянските книги „пилатовци и триезичници”. Какво откровено проникновение – анонимния ватикански автор на методиевото житие е посочил в прав текст човека, комуто дължим създаването на толкова известната „старославянска” дума „триезичник” – римския папа, т.е. кардиналите от Конгрегацията на пропагандата на вярата, които за пръв път в историята на Европа създадоха думата „триезичници”, нова дума, неологизъм от XVI век, която е създадена на чужд на създателите си, немайчин „ стар черковнославянски” език. И това елементарно за разкриване революционно езиковедско събитие бе проспано от масата оглупели от пропаганда и идеология български и европейски „учени”.
Въз основа на изложеното по-горе можем да определим думите „триезичник” и производните и като нов категоричен маркер за откриване на други ватикански фалшификати, свързани с великата сага. Например Похвалното слово за Кирил и Методий, чието авторство е приписвано на Владислав Граматик, но вече опровергано по друга методика от мен като късен фалшификат от неизвестен ватикански автор, попада под ударите и на новото правило, тъй като в него е използана изобличителната дума: „...Братята сринаха и унищожиха заблудата на триезичниците и я изхвърлиха като плевел от пшеницата, и предадоха чисто и светлообразно жито на Църквата.” Същото се отнася за приписвания на Климент Охридски фалшификат „Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ”: „...И той затъкна устата на вълците – еретиците-триезичници, които, помрачени от завист, казваха: “Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки“. Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат.” Новия маркер работи безотказно и по отношение на руския фалшификат „Хрониката на Нестор” или „Повест временных лет”, в чиито текст за Кирил и Методий липсва думата „триезичник”, но е включен характерния изказ за трите свещени езика: „ Някои започнаха да хулят славянските книги, казвайки: „Нито един народ не бива да има своя азбука, освен евреите, гърците и латинците, съгласно надписа, който Пилат е написал върху кръста Господен.” Трите посочени примера показват, че новия маркер за откриване на фалшификати работи безпогрешно и може да бъде приложен към различни по национален произход „извори” - ментета за Кирил, Методий и мнимите им ученици-седмочисленици Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий.
Чарлс Буковски
Най-вредните за обществото, когато негов...
16.02.2022 11:33
Интуитивно защото преди всичко не съм ерудит, а не съм Есторически
ерудит защото не чета офФициалната Естория. Ето и основанията ми:
1. Времето е необратимо.
Не мога /сам/ да проверявам Есторическите
заключения на Учните историци /и манипуланти/, които колкото и да
се напъват знаят, че няма да могат да преодолеят /както и всички/
2.субективизма
си и обръщат наДучните си постижения в
3.удовлетворяване на интереси.
Като да си заслужат" коричката - за афиширане и извеждане в употреба
национален, държавен /имперски/ престиж, достойнство... а не рядко
и да блесват голи дупета. За предизвикване на кеф. Може и джендър-кеф...
...Дано не приемеш сарказма ми срещу си.
Вземам отношение по публикацията ти не в историческото й значение, а в
подкрепа на разообличителния й характер срещу опитите на "славянобългари"
Есторици, одупени на изток. Като не пропускам запленените българи, обърнали
,ъза си пък на запад.
Впечатлен съм от, цитирам те: "...глаголицата, която определено плашела латинските епископи, които не можели да контролират догматичната чистота на проповедите и службите..."
И: "... глаголицата няма и не може да има нищо общо с брат Кирил и брат Методий, тъй като е създадена през IV век от благородния скит Етикус Истрос..." като голям К... в ,ъза на панславянството от Масква...
А за "...готите, наречени после българи..." харесвам и интуитивно доверявайки ти се субективно одобрявам. Жизнено дивей!
