„Ziezi ex quo Vulgares“. Най-ранното споменуване на българите. За него са написани и продължават да се пишат обилно напоени със сълзи и сополи опуси, галещи окото, ухото и всички възможни сетива на нашенци. Както знаете, емблематичният израз в анонимния хронограф уж от 354 г. е преведен от историчката с многозначителното фамилно име Тъпкова „Зиези от които са българите”. Извън феноменално глупавия превод, съмнителният хронограф поражда съмнение в датировката, тъй като дори според Тъпкова, в него има множество късни добавки, направени неизвестно кога. Най-старият препис, в който се намира сведението за „vulgares” , Виенският, е датиран 5 век по окомерния метод. В  по-късни преписи от 9-10 век обаче този текст красноречиво липсва. Изглежда преписвачите са страдали от cataracta hypermatura ( тежка форма на нелекувано перде на очите). Съмнение поражда и късната му публикация през средата на 19 век от неуморния пропагандатор на католически исторически шмекерии Теодор Момзен.

А сега по същество.  Липсващите в хронографа „българи”, с извинение, са наредени сред коляното на Ноевия син – Сим. Т.е. в списъка от народите на Азия. Струва ми се, че вече и безстопанствените кучета, които хабитират около Националния исторически музей в София знаят или се досещат  кой, кога, как и защо отреди на българите азиатски произход.  В превод на нормален език – „анонимния хронограф” е неанонимен, явен ватикански фалшификат, „оформен” за консумация от наивници не по-рано от втората половина на 16 век. Разобличаването му е задача, която може да реши всеки български студент по история, успешно преминал първите си два семестъра.

Ватиканската гавра с произхода на българите се разпространява лавинообразно във всевъзможна информационна среда: уикипедия, социални мрежи, електронни медии, „научни” публикации от куцо, кьораво и сакато, което е способно да държи писалка или включи компютър.  Печално известният с превода и добре платената пропаганда на ватиканския фалшификат „Ашхарацуйц” (в който, ах какво съвпадение, бъльгарите също са азиатски вагабонти, водени от Аспар-хрук, син на Хубраата) неозлатарист и „научен” фалшификатор Петър Голийски е използвал израза за заглавие на свой поп-фолк тракта за религията на волжките българи. Върха на патриотарската перверзия  обаче е наименованието на  софийското търговското дружество „Зиези екс куо вулгарес” ООД, чиито съдебен адрес на регистрация е ул. „Мила Родина” № 36. Странно нали, самият съдружник и съуправител Емил Живков се е засрамил да спомене името „българи” в наименованието на дружеството.

Целта на този пост е да освети за хората със склонност към самостоятелно мислене не само проявните форми, а и технологичния процес на създаване на историческа дезинформация и нейната дистрибуция. Този процес се извършва тук и сега от хора със съмнителни знания и още по-съмнителен морал. Тези личности  не се спотайват  в тъмните килери на ватиканските подземия. Те не са и в Москва, а сред нас – тук и сега.