Прочетен: 2274 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2023 06:58
В езика на българите обаче има една дума, върху която тегне още по-строго табу в официалния обществен живот. Стремежа за избягване на думата чрез използване на евфемизъм понякога изглежда доста забавно. Например изречението, което има пряка връзка с това изследване - „Зевс влязъл в Персефона, преобразен като змия.” Означава, че Зевс наебал дъщеря си Персефона, като се дегизирал като змия, т.е. като змиеподобен хуй. Това обстоятелство не бива непременно да шокира професионално неподготвения читател, тъй като гръцкия пантеон страдал от хронична евролиберастия. При 99% от случаите, използването на глагола „еба”, със значение „осъществувам полов акт” върви ръка за ръка с използването на „хуй”, особено в споменатата по-горе среда на мъжки компании, споени обилно с вино и производните му дестилати. По обясними кармични причини, нямам преки наблюдения дали тази тенденция в женските приятелски кръгове е също толкова актуална. Мъглата върху етимологията тук поне не е толкова гъста или поне в Русия, където можем да прочетем следното: ебать - от праиндоевропейского (o)yeb „съвкуплявам се”; оттук древногерманското eiba, гръцкото οιφεω и санскритското yabhati. Може би е излишно да фокусирам читателското внимание, но за разлика от праиндоевропейското и древногерменско, гръцкото наименование е съвсем далечно и чуждо на славяското. В „Срамословието в топонимията на Русия през XV—XVI век”, руският историк В. Д. Назаров открива 3 топонима свързани с думата „хуй” и 8 с думата „еба” (например реките Наебуха и Ненаебуха близо до Звенигород, Московска област). Използването на двете неприлични думи на обществено място пред повече хора – самостоятелно или в комбинаци - може да се третира като дребно хулиганство и дееца би могъл да попадне под санкциониращото въздействие на Указ № 904/28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство. Както е видно, въпреки достатъчно сериозните проблеми с базата, ранния шумкарски соц се е борил епично и срещу упадъчното въздействие на остатъците от буржуазна субкултура в надстройката.
Божествения хуй
Той е един от най-важните и високопоставени тракийски богове. Под обобщаващото наименование „траки” не следва да разбираме само жителите на древна географска Тракия, а компактното автохтонно предгръцко население на Балканите и Мала Азия. В древните писмени паметници са известни и като „пеласги”. Бог Загрей (Заграй, но също Сабазий, Себазий и Себезий) няма нищо общо с гръцката митология, освен чрез общоизвестния факт, че е взет на франчайзинг от мургавите наследници на Данай, след като се преселили от Египет и Ханаан по островите на Бяло море и балканско-малоазийския материк. Новите заселници донесли със себи си нова култура, бит и нрави, в резултат на което скоро след тяхната миграция името на морето се променило и започнало да се нарича Е-гейско море, т.е. морето на гейовете. Но в трескавата подготовка по транспорта и логистиката, данайците си забравили божествата, та една от първата им задачи в новите местообитания била да вземат нещо на лизинг от съседите. Така по някое време Загрей-Заграй станал елинския Дионис. Загрей легнал на сърцето и на жителите на Апенинския полуостров, но там той получил легално жителство под ник нейма Бакхус. Древните хронисти убедително настояват, че гърците и автохтонците се различават езиково и расово. Следователно в името на тракийското божество Загрей не следва да търсим гръцка етимология. Разбира се, такава няма и не може да има. Въпреки това анонимния автор на българската статия в уикипедия шеговито твърди, че на старогръцки Загрей (Ζαγρεύς) означава „велик ловец”. Името на автора може и да остане скрито за обществото, но източниците са явни и това е трилогията на „бащата на тракологията” проф. Александър Фол - „Тракийският Дионис – Загрей, Сабазий, Назоваване и вяра”. Но да оставим тракийския орфизъм и неговите мистерии за „самоначеващата се вселена и Дионис-Загрей като божеството на вертикалния строеж на света” на просветените в тайните му траколози, а ние да се фокусираме върху някои по-прозаични сведения за култа и религиозните практики, изпълнявани в негова чест. „Загрей е изобразяван във вид на тур или бик, означавал производителната сила на Слънцето и цялата природа. Аристотел, Еврипид и Варон казват, че Аполон, Бакх и Загрей са едно и също божество. В по-тесен смисъл Загрей е бога, увеселяващ народа с песни, танци, оргии и пирове. Гроздето е символ на Загрей. Главнияг жрец на бога Слънце се наричал „атес”, т.е. отец, атец, татко, баща. Бил син на Земела... Zagrao Sebesio е бог на тези траки, които живеят между Родопе и Хемус. Син на Земела, според Нонус. Аполодор пише, че Орфей е учредил поконението към Загрей и празненствата в негова чест. Херодот пише, че траките се покланяли само на три божества Бакх-Загрей-Слънцето; Марс/Арес/Ярус и Диана.Загрей е познат и под името Антей, Ант. Към първоначалните тракийски имена Заграй и Себаз, гърците и латините прибавили множество нови, съставени от тях – Дионисио, Пан, Мелпоменос, Атис, Фалус, Choes и много други. Елиан, Диодор и Софокъл наричат Бакх/Заграй „хилядоименния”. Химните, които пеели в чест на вакханалиите започвали с „Hues Ates , Ates Hues”, където Freret превежда „Ates” с баща...В друг химн, в чест на Загрей: „Теб те наричат Hues, Озирис, Серапис, Митра... тебе, чието име се пише с три букви (HUI). (Culte de Bacchus, I, 100)“. Ние не трябва да се удивляваме на това название, тъй като Фалус бил боготворим, като символ на плодородието и неотменима част от поклонението към Загрей. Фалус са носили на шиите си, като талисман, предпазващ от нещастия... От тези празненства и игри в чест на бога произлиза (както ние преполагаме) при траките придатъчното име на Бакх – Заграй, т.е. бог на увеселенията, игрите и всякаквите удоволствия. Игра – LUDUS LUDI CIRCENSIS, SCENICI, при нас е забава, увеселение, музика, театрални представления... LIBER – означава волен, свободен и дори самото вино. LIBERTINA – своеволница. Празника в чест на Заграй –Бакх се е състоял в игри, песни, музика и свирене на лира и флейта, юмручен бой, състезание по изпиване на цели амфори вино след даден сигнал,багяне и подскачане около амфори, пиене на вино от мех, състезане по пиене на вино – тоз, който изпиел най-голямо количество вино, получавал парична награда и дори златен венец. Тържественото шествие започвали граждани, притворени на сатири и силени, зад тях шествали вакханките с кинжали и змии в ръце. Шествието е съпровождано от музика и песни. После носили огромен Phallus, а жените беснеели и изпадали в екстаз. На вакханалиите пияните мъже и жени били с маски; робите обядвали заедно с господарите. Принасяли жертви и късове месо от убито животно. След това следвал общ пир за всички участници за сметка на градската управа. На най-бедните били раздавани и пари.” (Александър Чертков, 1857 „О языке пелазгов, населивших Италию”, стр. 60, стр. 97-100).
За съжаление великолепното научно изследване в два тома на А. Чертков е останало неизвестно за академичната ни мистерийна тракология близо 170 години и продължава все още да стои в дълбоките сенки на историграфията. От цитираните откъси вече знаем, че Загрей въщност е Слънцето, Аполон и Бакх, всеоплодотворителната му сила и природата като цяло. Наричан е „бога с хилядите имена” – Дионис, Серапис, Озирис, Пан, Митра, Атис и т.н., но определено две от тях избождат очите, защото открехват хилядолетната завеса на нашата еротично-биологична загадка – Фалус (Phallus) и Хуй (Hui, Choes); началните възгласи на шествията в негова чест „Hues Ates , Ates Hues” (пряк превод - хуя на отеца, отческия хуй, косвен – хуя на бога, божествения хуй), носенето на фалоси, змиите като фалически символи и алюзия за митологичното блудство на Зевс с дъщеря си Персефона, чрез което е заченат самия Загрей, де факто едновременно Зевсов син и внук. На това място е редно да вмъкна едно твърдение на известния ни фолклорист проф. Георг Краев: в миналото, по време на плодородни ритуали, танцуващите българки не са викали „иху”, а буквално "иии хуййй!". Народната памет - оказва се - е по-сигурната алтернатива на облачните технологии за съхранение на информация. „През 1274 г. киевския митрополит Кирил писал, че в Новгородска област е честван празника на „нечестивия Дионис”. В началото на 19 век в Рагуза като продължение на празника „Масленица”, хората носили по улиците чучело на Бакх, наричайки го Заройе (б.м. – заря?). В Архангелска губерния все още и днес (б.м. 1857) при бракосъчетания приятелки слагат в два бичи рога с вино тютюн, викайки „от тура марева”. Не е ли остатък от езичеството, съхранен до наши дни? Двата бичи рога са символ на Бакх, емблема на производителната сила при съпружеството, а „мара, марево – призрак, изпадане в сънно състояние; т.е. „от тура марево” означава „ от Заграй на новобрачните - приятен сън”. Що се отнася до другото име на Бакх – Себаз, то е забележително за нас с това, че е съхранено в една от нашите поговорки „Наш Себаз в грязи увяз”. (А.Чертков, 1857, стр. 99)
Лъчите на Загрей или игрите на Заграй?
Вече сте забелязали, че Чертков прави опит да обясни името на Заграй със славянско наречие. Аз не виждам никаква основателна причина да не го прави, след като установява използването на славянските думи „хуй” и „атец” още в дълбока древност. Думата и днес се използва от Адриатическо и Черно море до Балтика и Тихия океан. Това е повече от сериозна индикация, че пелазгите, фригите, гетите, одрисите, траките като цяло, македоните и илирите са славяноезични от времето на Адам и Ева. Чертков излага предположението, че името Заграй е свързано с една от основните му функции – да бъде божество на увеселенията, включващи песни, музика, пирове, оргии, състезания; игрите като цяло, включително и еротичните. Той намира основание в думата „игра” (YГРА), с която е назован прословутия тракийски боен танц в „Анабазис” на Ксенофонт и втори път като означение на хоровод при тайнствата на римската богиня Церера. Думата „игра” е древна българска дума, след като е посочена в Старобългарския речник: нгрь -н ж. - игра, забава, развлечение, представление, зрелище, а значенията на думата максимално се приближават до тезата на Чертков. „Игра” се използва в същия смисъл в почти всички славянски езици - руски, украински, полски, сръбски, словакшки, чешки, хърватски. Останах безкрайно изненадан да науча, че в днешна Украйна и Русия фамилното име „Заграй” не е сензационна рядкост.
Като признавам основателността на предположението на Чертков, аз се насочвам към съвсем различна теза. Бог Загрей е другото име на Слънцето, на Аполон. ” Знаем, че в Тракия Слънцето се смята също като Либер; траките го наричат Себазий и го почитат много тържествено, както пише Александър.”(Макробий, „Сатурналии”, I: 18). А слънцето освен, че свети и осветява нашия земен свят, ГРЕЕ и затопля природата, осигурявайки благоприятни за развитието на живота стойности на температурата. Оказва се, че думата „грея” е също толкова древна българска дума, след като е включена в Старобългарския речник: грѣѩтн, грѣѭ - със значение „грея, топля някого”; думата се използва в много славянски езици - руски, украински, полски, сръбски, словашки, чешки, хърватски.
Евой сабой или Себаз ебача
Освен вече познатия ни славянски възглас, „Hues Ates , Ates Hues”, скандиран масово от участниците във вакханалиите, много древни писатели (Еврипид, „Вакханки”; Демостен, Страбон, „География” ) пишат за не по-малко интересен: „евай сабой”. И този израз не е преведен и обяснен от авторите, изненадващо за мен изцяло е пренебрегнат и от Чертков: „... Също както във всички други отношения атиняните продължават да бъдат гостоприемни към чужди неща, така е и в почитанието им към боговете; защото те са приемали радушно толкова много чужди култове, че били осмивани заради това от комици; и между тях са тракийските и фригийските ритуали. Например, за Бендидиите се споменава от Платон, а за фригийските от Демостен, когато той хвърля упрек към майката на Есхин и към самия Есхин затова, че бил с нея, когато извършвала посвещавания и че бил с нея, когато повеждала дионисиевото шествие и много пъти викал „евой сабой” и „хюес атис, атис хюес”; защото тези думи били в ритуала на Сабазий и Майката.”(Страбон, „География”, книга Х, глава 3).
Да си дойдем на думата. „Евой сабой” е част от възгласа, неразривно свързан с останалата, в който няма нито една гръцка дума. Логично е да приемем, че и те са тракийски (фригийски), а втората (сабой) доста сигурно показва връзка с името на Сабаз/Себаз/Себез. Всеобщо известно е, че в гръцката азбука липсва графема за звука „Б”. Но не и преди II век сл.н.е., когато са писали споменатите по-горе автори. Тогава практиката е била друга и една и съща графема (В - вита) е използвана и за двата звука. Т.е. думата „евой” е избор на съвременните преводачи, но би могла да се чете и „ебой” и дори „ебай”. Моето аргументирано предположение е, че тази сума е свързана с българския (общославянски) глагол „еба” – осъществявам полов акт, фундаменталната плодотворна функция на Загрей-Себазий. Да не отклоняваме вниманието си от факта, че този глагол (еба), който обозначава толкова важния акт за съществуването на материалния свят е и корен в две от именните форми на тракийския бог – сЕБАзий, сЕБЕзий.