През далечната 2016 г. се занимавах с проучвания около фалшивото име на най-големия „прабългарски аул” на земята Плиска. Правилното име бе „ПлискОва”, но трябваше да установя кой, кога и как го беше подменил. След проучване на латинските и византийски извори дойде времето и на българските. Миниатюра № 65 от Манасиевата летопис ми поднесе  точно това, което търсех. Тя изобразява две исторически сцени и долната показва превземането на Плискова от имп. Василий II през 1000 г. Горната  изобразява превземането на Преслав от имп. Йоан Цимисхи през 971 г. В един момент зяпнах от учудване – името на града не бе „ПреслаВ”, а „ПреслаБ”. Като всеки нормален човек, в първия момент си помислих, че на царския летописец нищо човешко не му е чуждо и дори ми стана забавно, че историците не са забелязали досега тази дребна грешка човешка. Археологията показва убедително, че Плискова възниква като поселение през XII - XIII век преди новата ера, епоха синхронна на Троянската война. Античния и късноантичен период вече е повече от  перфектно доказан – с археология и извори – и това опровергава глупостите на академичния исторически профанизъм, че Плиска е прабългарски аул, изграден от хан Аспарух като инвестиция на зелена поляна. Общо взето картинката при Преслав е подобна. Определено имам представата, че през 4 век, преди Константин Велики да го разшири и облагороди според изворите, Преслав едва ли е бил „преславен” мегаполис, а по-скоро малък римски кастел и едва ли името му е дадено по повод архитектурното му великопепие. А всъщност изписването на името на града в изворите – както на латински, така и на гръцки език показва, че поне към XIV век столицата на Симеон и  Петър не носи името „Преслав” (на латински Preslaba, на гръцки Пερσϑλαβαν / Перстлава). Думата „Преслап/Преслаб” е старинна българска дума, с много вероятен гетски (готски)  произход  и тогава, както и днес все още означава „проход”. А град Преслав е ситуиран точно пред северния вход на Върбишкия проход, който винаги е бил важна част от стратегическия път между Долна Мизия и Малка Скития към Константинопол. В мен започна да се промъква усещането, че май царския историк на Йоан Александър не е допуснал грешка.

Днес уикипедия предлага прекрасна възможност да се видят с много добра фотографска резолюция миниатюрите на Манасиевата летопис. Фотографирани са от монографията на Иван Дуйчев "Миниатюри на Манасиевата летопис", Издателство "Български художник", София, 1962.  https://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Constantine_Manasses_Chronicle?uselang=bg  Фотографирани са вероятно през 1959-1960 г. с качествен цветен филм, или по-скоро с качествен диапозитивен филм. Не може  да има и молекула съмнение – според миниатюра името на града е „ПреслаБ”, а не „ПреслаВ”.  През 2016 дори написах кратка статия в моя блог със заглавие „Столицата на Симеонова България се нарича Преслаб, а не Преслав”. Единствения ми пропуск тогава бе, че не направих справка в дигитализираното копие на ватиканския препис на Манасиевата летопис. Пропуск, който изправих едва тия дни. https://digi.vatlib.it/view/MSS_Vat.slav.2?fbclid=IwAR1I6XE5ivWZZu6nCzYamuxFqryEFqagSC_k4E806RQpdjrBFea6lk1JqN4   

И случката с учудването ми се повтори по абсолютно същия начин – този път наименованието на града вече не бе „ПреслаБ”, а „ПреслаВ”. И в това също не може да има дори молекула съмнение. Бях свидетел на паранормално събитие и чудо на сътворението от най-висш порядък: Манасиевата летопис бе придобила свойства на биологично същество, което можеше да променя своята същност. За времето между 1960 и 2023 г. бе успяла сама да промени част от своето съдържание. Това явление трябва да се изследва от световната наука и да получи своето обяснение чрез  познатите на човечеството закони на Вселената. Мисля, че Стивън Спилбърг или Стивън Кинг трябва да научат това час по-скоро. Един хонорар от 100000 долара би бил напълно достатъчен, за да възнагради моето старание.

А може  обяснението да е много по-простичко: през периода 1960 – 2023 г. ватиканските специалисти  са решили да направят реставрация на хрониката и  междувременно решават да оправят някои „грешки” и „неточности” на оригинала. Нещо, което специализират с голям успех още от края на 15 век. Нечуваното им нахалство при фалшифицирането на исторически хроники се крепи на абсолютния монопол, който притежават още след превземането и разграбването  на Константинопол през 1204 г. от латинските рицари-разбойници. Днес 99.99% от най-важните за европейската история извори (включително всичко от ГИБИ и ЛИБИ) са притежание на Ватикана и нейни подконтролни структури  (Ватиканския препис на Манасиевата летопис е единствения илюстрован екземпляр, т.е. монопола на площад Св. Петър в Рим е 100%) Заедно с това трябва да поясня, че поне в този случай не мога да открия мотив за съзнателна и преднамерена манипулация, която цели изкривяване на историята в полза на политически и пропагандни доктрини. Каквито мотиви лежат в основата на категоричните агиографски и исторически фалшификации за Кирил, Методий, Климент Охридски и петимата ватикански ремсисти Наум, Горазд, Ангеларий, Сава и Еразъм,  15-те тивериуполски мъченици и т.н. Също така е важно да отбележа, че в този случай не се налага да се правят сложни и скъпи експертизи за доказване на мошеничеството. То бе разкрито почти случайно от мен поради  глупава  грешка – извършителите не са били информирани за фотографското преснимане на летописа от Иван Дуйчев през 1960 г и неговото добро разпространение в публичното дигитално пространство.

През далечната 2016 г. се занимавах с проучвания около фалшивото име на най-големия „прабългарски аул на планетата” Плиска. Правилното име бе „ПлискОва”, но трябваше да установя кой, кога и как го беше подменил. Днес не само зная кой, кога и как го е манипулирал, но и защо. До 1935 г. извършителя е хранил някакви надежди, че  ПлискА поне е била столица на ханска България. През 1935 г. тази надежда е умряла пред ужасения му  поглед: археологическите разкопки край с. Малък Преславец на Дунава доказват категорично: структурите там нямат никаква връзка с времето на Муртаг и съгласно търновския надпис, ПлискА не може да бъде столица на българите през първата половина на 9 век. Съвестта го е измъчвала за най-голямото му злодеяние спрямо българската история – създаването на фалшивия Чаталарски надпис през лятото на 1905 година. Записва  в завещанието си да бъде погребан там. И последната му воля е изпълнена от нищо неподозиращия наивен, но „признателен” българин.

Както „ПреслаБ” , така и „ПлискОва”, са имена, които съществуват от времето на имп. Константин I Велики. Те дават отлична представа, че гетите в Долна Мизия говорят едно славянско наречие – близко, но все пак със силно изявени диалектни разлики от наречието на източните гети (готи). Върху значението на името „плискова” са се упражнявали не един и двама „титани” на научната мисъл. Незабравима с глупостта си в това отношение остава хипотезата на делиорманския поп-фолк историк Павел Георгиев, че наименованието „плиска” има тюркски произход и означава „град-лагер”, извеждайки значението от думата „паласак”( Павел Георгиев, 2000 „Плискова-Плисков” и прабългарите в източното приазовие и Северното Причерноморие”).

Да сравним нашата ПлискОва с украинската ПлискА, там дори има и река със същото име. В днешна Украйна няколко вида стърчиопашки имат народното наименование „плиска”. Стърчиопашките са птици, които обичат да ловуват насекоми във водна и околоводна среда, те често се „плискат” във водата. Между другото  украинското име натежава сериозно на везните през 1905 г., когато от няколкото варианта (Плискова, Плиска, Плюска), мошениците вземат крайното решение за името ПлискА. Трагикомичното за българската научна действителност е, че акта на избора на името „Плиска”  е надлежно документиран,  протоколиран и публикуван от фалшификаторите. За мен няма съмнение, че двете имена ПлискОва и ПреслаБа  са дадени именно през IV век въз основа на тяхното градоустройство и локация: ПреслаБ заради Върбишкия проход („преслаб” със значение „проход” се среща  също така в днешна Сърбия и Северна Македония); ПлискОва – заради „разплисканата” (разпръсната) структура на селищата във външния град и крепостта, ситуирани заедно в големия землен вал. Тази „разплисканост” на агломерацията Плискова  и днес продължава да бъде уникална за античността и средновековието на Балканите.

 

:) Няма никакво значение. Бг историята поначало си е свободно съчинение на разни патриоти - ентусиасти, но и те не са виновни. Причината е, че както населението, така и аристокрацията /доколкото я е имало/ на средновековна България са пределно неграмотни и не са оставили никакви писмени източници, които от малко - малко да посочат истината. Наскоро се появи сто и първата "истинска" бг история, която коренно се различава от другите /също така истински/, но авторът твърди, че се подписва зад всяка дума /халал му вяра/. Чудя се защо не си признаем, че предшествениците ни са били неграмотни, поради което нямаме достоверна информация за собствената ни история, а непрекъснато си съчиняваме всевъзможни алабалалогии.

да предадат историята, макар и с малко днес останали паметници. Надписите на Муртаг са написани на перфектен в граматично отношение гръцки език. Дори идиота Бешевлиев е учуден и смята, че текста е писан от високообразован византиец от Константинопол. Проблема е в съвременното дебилизирано населения на територията, представителна част от което са т.н. "историци". Измислената българска история и тукашните и пропагандисти-олигофрени казват ако не всичко, то почти всичко по темата.

Мълчание - но не и за блоговите дебили. Един от "авторитетните" - леонлеонпорно2 мучи, тропа с копита и всеки път, когато му се отвори възможност манифестира степента си на малоумие без задръжки. Той е един от "острите", неспасяеми случаи - 60 години е зубрил тъпизмите на официалната бг-история и всеки опит за мислене вече му причинява тежко главоболие.

" Надписите на Муртаг са написани на перфектен в граматично отношение гръцки език".

Ок, ама аз съм малко капризен и бих предпочел да бъдат написани на български. Освен това е нужна много повече информация, за да се оформи една история. Само една, а не сто - все "истински". :(

Българите са част от Източната римска империя. Официален език - гръцки. Печатите на архонтите, кесарите и базилевските на българите - на гръцки. Дори и на Симеон, който е базилевс на ромеи, но не и на "българи". Вярата в приказката за някакво "Първо българско царство" преди 927 г. си е изцяло твой проблем.