Преди двайсетина години американският професор Питър Голдън откри, че куманския род Тертероба, издънка от който е и нашия цар Георги I Тертер, носи името си и произхожда от наименованието  на река в днешен Азербайджан. Неголямата река с мащабите на Росица, извираща от Малък Кавказ се казва Тертер (азер. - Tərtərčay - Тертерчай), десен приток на по-голямата и известна Кура, която се влива в Каспийско море на около 150 км южно от Баку. Това събитие така и остана неогласено от средствата за масова информация и некоментирано от българските историци. А както е добре известно, те изпитват непреодолим комплексарски свян от куманския произход на 99% от царете на Второто българско  царство. В масовите справочници от рода на уикипедия за куманския произход на Георги I Тертер няма и намек. Но все пак нещичко по този въпрос е отбелязано в уикистатията за „тертеровци”. Верен на българската историографска традиция винаги да се лъже умерено и с мярка, анонимният автор е посочил, че „тертеровци” са странична линия на династията „Асеневци”, което по никакъв начин не кореспондира с обективната истина. Общото между двете династии е, че техните родоначалници имат кумански произход. Докато проучвах данните около река Тертер установих, че в азерския тюркски език думата за река е čay – мн.ч. - čayının (чай – с ударение върху последната буква). Тази дума се различава от обичайно използваната дума за река в турския език „nehir”. Въпреки различното ударение, първосигналната  ми асоциация бе свързана с името на река Чая (до 1942), преименувана на Асеница до 1945 г.  и след това  на Чепеларска река. До днес името „Чая” не е обяснено от филолози, историци или географи. Хумористичното обяснение в уикипедия звучи като виц за милиционери – името е получено от многото липи покрай бреговете, ерго – реката сякаш ставала като липов чай. Както е известно, сред топонимите имената на реките имат голяма устойчивост във времето  и би било проява на екстремна екзотика да обясним името на реката със световноизвестната китайска дума за напитката „чай”. Характерната тюркска дума за река „зay” се среща и в други райони на Кавказ, обитавани от тюркоезично население. Успях да я открия и на други места в Азия, дори в Якутия (река Чая, приток на Лена).

През средновековието река Камчия се е наричала Тича. Според средновековната мода да се използват анахронизми в хрониките и географските карти, която манифестира ерудицията на автора пред простосмъртните читатели, в две географски карти от втората половина на XVI век (Герард Меркатор и Джакомо Гасталдо) реката носи античното си име Панисус. Все пак с името  „Тича” се открива в карта на германския картограф Йохан Хоман от 1774 година. В съчинението „За управлението на империята”(средата на Х век), разказвайки за водния път на руските търговци от Днепър до Цариград, император Константин Багренородни споменава местата на техния маршрут в границите на България и изрежда в последователност  река Варна, река Дичина и областта на Месемврия. Историците приемат по логически път, че река Дичина всъщност е погрешно изписано име на река Тича. Сведението на Багренородни можем са приемем с известна условност. За река, извираща от източния дял на Стара планина, намираща се  близо до Плискова разказва Ана Комнина („Алексиада”, ГИБИ VIII, стр. 61). Името на тази река, чиято геолокация съвпада с Голяма Камчия, според Комнина  е „Бичина”. Името е фонетично много близко до това на Багренородни – „Дичина”. Съвсем в сферата на спекулациите бих направил предположение, че по времето на Багренородни и Комнина реката е имала две имена – Тича – за относително бързото горно и средно течение и Бичина (от думата „бич” – камшик, заради меандрите, които образува преди вливането си в Черно море). В подкрепа на хипотезата давам пример с двете древни наименования на река Дунав: в частта на горното и средно течение  е латинското Данубиус, а от средното до устието – гръцкото Истър. На братя Шкорпил дължим  интересното сведение, че към началото на ХХ век реката е имала две имена – едно, използвано от българското население  и едно от турското: „ ... Българското население не използва името „Камчия” (Буюк Камчи или Акили ( тичаща) Камчи), а „Тича”. ( К. Шкорпил, Х. Шкорпил – Преслав – Известия на Народния музей във Варна , бр. 1 /1910 г., стр. 101 – 141). Днешното име на реката е официализирано от българско правителство през 30-те години на миналия век, когато масово са сменяни турски имена на селища и реки с български. Предполагам, че при всяка смяна властта предварително  се е консултирала с филолози и историци. Куриозът тук е, че след консултациите с „учените” кръстниците са премахнали българското име и са наложили турското. Днес е останало само турското име на реките Голяма Камчия и Луда Камчия, а с българското име „Тича” е наречен един от най-големите язовири в Североизточна България. Аналогична на камчийската е трагикомедията при смяната на името на река Чая. Първо е променено на Асеница – а „Асен” е доказано тюркско, куманско име. Три години по-късно - през 1945 – е променено още веднъж на Чепеларска река. В новото име също няма български компонент. Чепеларе носи името си от родното село на юрука Осман бей – село Чепелли, Гюмюрджинско. Осман бей е едър собственик на голяма част от земите в чепеларската котловина през втората половина на ХVІІ век.

И така, тюркските наименования на реките Чая и Камчия са безспорни.Въпросът по-скоро е  - кога са наложени двете имена - по времето на османските турци или още след масовото заселване на печенеги, кумани и узи в североизточна България през XI -XIII век. При река Чая всъщност няма и въпрос: единствената възможност характерната дума за река (зay) на кавказките тюрки да „прехвръкне” 2200 км разстояние е чрез куманите. Така както е дошъл и куманския род Тертероба. Остава да решим въпроса с Камчия. При една от двете споменати от братя Шкорпил турски имена на реката „Акили Камчи” става дума за буквален превод на „тича” -  „акили” означава внезапно забързване, избързване. Следователно е логично и „Камчия” да е буквално име на реката. Името „Камчия” е сродно и има общ корен „кам” или „камча” с името на река Камчатка, дала името си на полуостров Камчатка, както и с голямата азиатска река Кама, ляв приток на Волга. Руския тюрколог Сергей Старостин посочва протоалтайското  „č`ājv˜-ē”,  тюркското „čāj”, монголското „čeγel” – със значение „речен нанос”. Може да се посочи реален етимологичен паралел с осетинското kаm, kоm – теснина, клисура и cыaj (чай) – извор, река. Така  хипотезата, че името на река Камчия няма османотурски, а куманско-печенежки произход изглежда много по-реалистична със значение „бързаща, тичаща из клисурите река”. Това не е прецедент за България, тъй като вече доказах куманския произход на наименованието „Балкан”.

 

но мисля, че и в двата случая - Камчатка и Камчия - базовата дума е камчи, камшик, принадлежност на камовете - провидци, магьосници. Такива способности са приписвани и на хановете. Някъде там е и думата "шаман".
Ако слезем още малко надолу, то ще намерим и свещената Кара Итил - Черната река, днес наричана Кама (което пък е думата за видра).
Пак там е и думата "камиш", която вероятно не е тюркска, но е добре усвоена северно от Кавказ, означава "бивол" според Капаев.
Камшикът в основата си съдържа волска/биволска жила :), около която се наплитат кожени ремъци.
Поздрави, пиши смело!
Истината трябва да се знае!

Камчия - от "камшик", за мен определено дума от групата на турските езици - Но, въпрос?

- За вас личните имена Асен и Хасан(срещано понастоящем при турците) - синонимни ли са ? Ако "да" - защо? Ако "не" също: Защо?

Фонетичната близост често обича да си прави майтап с хората и особено с историците. Не са синоними и нямат нищо общо помежду си. Хасан е арабско име (Хасан е единия внук на пророка Мохамед) и означава красив, мъжествен човек. Асен е тюркско име и означава здрав, ненакърним, нераним човек. Между ареалите на двете имена стоят десетина хиляди километра пъстър свят.

- До сега съм си мислил, че е нещо близко свързано с вятър-лек, повей и дъх ... казано по друг начин - бриз ... най-близко смислово до английското за, ... вдъхновение, вдишване: inspiration

- В съвременните езици от турската група - звучи: йЪсен още й Есин ... и още други фонологични варианти?
- Виждам, вие се придържате към тезата за - Асен = Здрав, така в такъв смисъл, е в съвременния калмицки език? При туркмените освен "здрав" е със значение и щастлив(ец).

П.П.
Но да ме пази господ от излишна етимология - че има с подобно звучение имена на български та дори и ирландския/келтски?

От което нито съм отхвърлил нито приел - произход и значение на династичното име "асеневци" ?

Крие се в думи като Х'асково, Х'арманли, х'асфалт :).

Данубий е келтско име- не е римско,а Истър (Бистър) е Тракийско- не гръцко. ТИЧА означава ТИЧАЩА (БЪРЗОТЕЧНА),а дума ТЕРТЕР са имали и Келтите (т.е.Българите).

АСЕН си е ЯСЕН- епитет на Ясното Слънце у древните Българи- това не може да се обори с научни средства,а само с лъжа и измама.

Това за връзката на имена като Камчия и Камчатка е интересно от гледна точка на това ,че ги делят , това също коментираш, поне 10 хиляди километра Но Камчия има и друго име- Тича
По разбираеми причини съм се интересувал от река Въча, не е далече от Чая и съм обяснил откъде идва името й Поне за себе си!
Сега, ще ти задам един въпрос, надявам се да отговориш коректно, а не да изтриеш коментара ми!? Тогава ще получиш отговор на друго ниво
Първо, загряващ въпрос Смяташ ли, че от имената на владетелите може да се прави капитал и за произхода им Точно произходът им е под въпрос Например , на Баязид майка му е гъркиня, на Мехмед Втори- вероятно Българка? Защото говорел език, близък до сръбски, но не сръбски!
Смесените бракове са нещо обичайно там, не може да се прави извод от такова естество от едно име! Много владетели имат името Карл, Карло, самата титла крал произлиза от Карл Велики
И, германци ли са в такъв случай, след като така се казват?
Латинските думи ASSENSIO , ASSENSUS - съгласие, могат ли да имат според тебе някаква връзка с името Асен? Известно ли ти е ,че името Асенси е широко разпространено в Испания, например!
Въпреки че за Асен, Аспарух-цар яхнал кон, съм дал обяснения, за Плиска и то свързани с движението на Аспаруховите или Кубратови Българи по обратния път от Согдийската и Кушанската империя, където са били, а не с разни имагинерни народи ,с които и връзка не са имали!
За печенегите е било гордост да станат Българи, за това са се стремели По същия нячин са се държали и куманите Как ще изтълкуваш,това ,че на жената на Калоян казват куманката ? Ако и той е куманин, какво чудно има в това? Явно куманка я отличава от него!
Той сам е заявил Българския си произход! В писмата до Бодуен и до папата! Нещо повече ,казва ,че братята му са си върнали земите на прадедите им, които императорът временно е присвоил Така ,че тези земи му принадлежат по право
И посочва сам предците си- Симеон, Петър, Самуил Те кумани ли са също!
Това е инфорччация от него!

имат не само фонетична, но и семантична връзка.
Мъчничко ще повярвам, че някой ще нарече сина си, бъдещ хан или цар или племенен вожд - с името на поза от йога.
По-склонен съм да приема, че така един и същ смисъл е придаден на различни понятия с една и съща дума.
Кой кога, как, къде и от кого я е заел - не мога да кажа.
Съществуването на народите аси и хазари обаче е вън от съмнение.

Тоест словоблудства! Асен е от араб. Хасан, а Тертер е отпреди появата на първия тюркутин в Кавказ. Що се отнася до т. нар. кумански произход: как го разпознахме, напр. - защо да не е печенежки, татарски или прабългарски!?! За първи път попадам на екзонима Тертероба, къде е регистрира??? Въпросната задставка я има в два- три бълг. топонима от иверийски произход около Бачково. На грузински е лексема със значение "от страната". В такъв случай тертер явно е от Тартар. Явно са били тюркути!