Голям Балкан (на туркменски: Uly Balkan dagy; на руски: Большой Балкан) е нисък планински  хребет, изолирано крайно северозападно разклонение на планината Кьопетдаг в западната част на Туркменистан. Простира се от изток на запад по протежение на 70 km, като сухата долина Узбой на югоизток го отделя от по ниския хребет Малък Балкан и останалата част на планината Кьопетдаг. В най-ниската си и западна точка почти достига водите на Каспийско море. Характерна особеност на Големия и Малкия Балкан, е че двете планини са успоредни една на друга, и двете представляват дълги, но тесни планински хребети. По тази  характеристика и двата туркменски Балкана приличат много на българския Балкан и неговата по-малка сестра – Средна гора. Но сега ни предстои да се занимаем само с най-интересната прилика – името Балкан, което е еднакво, въпреки че между европейската и азиатска планина лежат две морета и  повече от 2200 км. Българския етимологичен речник, , А-З , София, 2007, с.29 (Институт за български език към БАН) указва, че думата „Balkan” – от тур. означава „планинска верига, планинска област, планина”.  В българска версия на уикипедия  за наименованието „Балкан” са отбелязани две предположения:  по-логичната и по-популярна е, че името има турски произход и е свързано с османската инвазия през ХIV век, а втората – че е местно име от тракийски произход, което съществува от дълбока древност, успоредно с паралелното тракийско наименование – Хемус. Според уикипедия тази екзотична хипотеза е изразена от Веселина Вачкова, Теодора Борисова-Петрова и Васил Нинов, 2009 в книгата „В търсене на истинското Средновековие”. В британската версия на уикипедия са пренебрегнали местната тракийска етимология и са оставили за най-вероятни два варианта: тюркски или персийски. За сметка на общата неяснота, която витае около името „Балкан”, автора ни съобщава, че най-ранното споменаване на името се появява в арабска карта от началото на 14-ти век, т.е. около 80 години преди османското завоюване на България, което автоматично изключва и версията, че османските завоеватели са дали името на планината Хемус. Източник на тази информация е Иван Добрев, 1989 „Произход на географското наименование Балкан”. Тюркологът проф. Иван Добрев установява още, че в  етимологичния речник на унгарския език формата на названието „балкан” е balkбny и с него са посочени редица твърде ранни засвидетелствувания на собствени имена за годините 1181, 1221, 1288, 1366. И днес в Унгария съществува град Balkбny, чието име е споменато за пръв път през 1214 година. Проф. Добрев твърди, че думата „балкан” отсъства в Древнетюркский словарь, а така също и в Этимологический словарь тюркских языков (1978); следователно, казва професора, думата не може да бъде тюркска. Същевременно нашият именит тюрколог твърди, че думата се среща в Казахстан, Киргизия, Туркменистан, Урал и дори Якутия, т.е. сред райони на Азия в които се говорят изключително тюркски езици. Добрев продължава смело във времевия и пространствен портал на интуицията си  и стига до крайната точка на своята професорска ученост: името „балкан” „ е българско по произход, принадлежност и статут и единствено и само от българския език то преминава в турския език и съседните балкански езици” (Иван Добрев, „Основни черти и особености на българското планинско название балкан” ).  Де факто, макар и  косвено, турбо тюрколога Добрев признава, че думата е налична в множество тюркски диалекти, нищо, че липсва в двата посочени по-горе речника: Древнетюркский словарь и Этимологический словарь тюркских языков . А те могат да липсват поради различни прозаични причини, една от които е съвсем банална -  пропуск на техните съставители.Тезата на проф. Добрев се поддържа и доразвива по един фантастично-хумористичен начин  и от  Петър Георгиев, който е посветил десетина страници на случая в  изследването си „Стара Велика България”, стр. 488 – 495). Единствената празнота в тезата на тандема Добрев-Георгиев е липсата на модел, който да обясни по реалистичен начин разпространението на „изконно-българската” дума „балкан” из цяла Средна Азия до Якутия. Струва ми се обаче, че аз много по-лесно и основателно мога да обясня обратното - как тюркската дума „balkan” трайно се е озовала в Централна и Източна Европа в началото на XIII век, век и половина преди османската инвазия в Европа.

Сходна до почти пълна близост на „балкан” е думата „балка”. В уикиречник (wiktionary) ни уверяват, че тя има няколко твърде различни по смисъл значения: от вид тиква или слива до тясно дере, пролом, дефиле. Съставителите на това много полезно пособие са посочили протославянски произход на думата. Основание за това те са намерили във факта, че „балка” се ползва в Северна Македония и Русия. Специалистите от уикиречника определено не са изпитали душевен дискомфорт от обстоятелството, че в Македония думата се ползва само за име на плод-зеленчук, а в Русия – само за тясно дере. Де да знаеха, че думата се ползва и в България, при това – я, какво съвпадение – също като в Македония за наименование на вид голяма сладка тиква. Де да знаеха също, горките съставители, че на всичко отгоре думата има турски произход - от тур. bal kabağı – буквално „медена тиква”, т.е. сладка тиква ( Речник на българския език, Институт за български език при БАН, електронна версия).

Твърдо възнамерявам да оставя въпроса за тиквите и сливите в компетенциите на българската академична мисъл и да се насоча към използването и в Русия като топографски обект – тясно дере, пролом, клисура. На първо четене се оказва, че това наименование далеч не се използва само в Русия, но дори по-често и в Украйна и особено в Източна Украйна, а също така и в тюркоезична Калмикия. Между Днестър и Волга на изток, на юг до Кавказ и Каспийско море се намират десетки и дори стотици „балки”. Почти толкова селища в двете страни включват думата в наименованието си: Широка Балка (Херсонска област, Украйна), Широкая Балка (Ростовска област Русия), Широкая Балка (Краснодарски край, Русия), Велика Балка (Одеска област, Украйна), Болшая Балка (Краснодарски край) и т.н. и т.н. На калмикски език „balχīn”  означава високи брегове на сухи долини (Живко Войников, „Някои кумански имена и названия от времето на Второто българско царство”). Изглежда, че калмикското значение на „balχīn”   – високи брегове на сухи долини  - се приближава максимално до географското определение за балка. Калмикската дума обаче все още не е убедително доказателство, тъй като все пак съществува макар и малка теоретична вероятност, тя да е заета от руски или украински език. За да елиминирам и тази нищожна възможност отварям електронната версия на Толковый словарь живого великоруского языка Владимира Даля, където срещу „балка” е записано следното: „южн. татарск. -  дол, долина, раздол, ложбина, балчук, длинный и широкий природный овраг. В степях Малой и Новой Руси, балки образовались не между гор, которых нет, а меж двух степных кряжей; балки пролегают такими же грядами, отрогами и рассохами, как в других местах горы. В балках ближе до воды, можно устроить греблю, бывает и кустарник, и там охотнее селятся. Балкан м. моск. -  угорье, придол, чищоба между лесом и нагорьем. Балочный, относящийся до балки.” Речника на Дал ми предостави решаващото доказателство, че думата „балка” в географско-топографския си контекст също е тюркска. Спомената в края дума „Балкан” и географския и контекст – подножие на възвишение, дол и гъсто залесена местност между гора и възвишение – е само бонус за усърдието. Не може вече да има и най-малко съмнение, че думите „балкан” и сходната и „балка” имат тюркски произход. Завършвам частта за „балката” с най-важното обобщение: „балките” се срещат изключително в степните области на Русия и Украйна, обитавани в продължение на векове от конните номадски племена-тюрки, известни в европейската история с наименованията печенеги, узи и кумани. Както в България и Македония (плод-зеленчук), така и в Русия, Украйна и Калмикия (тясно дере, пролом, клисура) наименованието няма протославянски, а тюркски произход. Семантиката между двете тюркски думи „балкан” и „балка” също е впечатляващо близка: „балкан” - тясна дълга планинска област и „балка” – дълго дере, овраг (длинный овраг, лощина (в южной степной полосе СССР). "Толковый словарь русского языка в 4-х т." Источник (печатная версия): Словарь русского языка: В 4-х т. / РАН, Ин-т лингвистич. исследований; Под ред. А. П. Евгеньевой. — 4-е изд., стер. — М.: Рус. яз.; Полиграфресурсы, 1999; (электронная версия)).

Изложените научни аргументи позволяват да направя единственото възможно  логическо заключение: установената в европейски и арабски извори тюркска дума „балкан” поне 150 години преди османската инвазия и трайното заселване на османските турци в днешна  Североизточна България означава, че тя може да бъде привнесена единствено от конните азиатски номади печенеги, узи и кумани, които започват да се заселват трайно в ромейската тема Паристрион след средата на XI век. Тяхното заселване се осъществява след брутални набези и опустошения, довели до масово обезлюдяване и изчистване на територията от местното християнско население, най-вече в днешна Североизточна България – района, затворен между Дунав и Стара планина и западно от поречието на река Русенски Лом до Черноморското крайбрежие, т.е. Дели Ормана, Стохълмието и Добруджа. Завареното християнско население е било принудено да напусне равнинната част от региона и да се пресели във високите части около Стара планина и Южна България, както и да се засели в някои по-големи и защитени градове на Дунавското и Черноморското крайбрежие. Археологическите разкопки доказват, че живота в равнинната част прекъсва внезапно около третата четвърт на ХI век, за да започне да се възвръща едва в края на ХV и началото на XVI век. (В.Плетньов, 2015 „Североизточна България в писмените извори на варварските нашествия през XI-XII век”)

Това заключение се потвърждава и чрез съвременни филоложки научни аргументи. Мнозина изследователи – тюрколози и лингвисти отдавна са забелязали значимите диалектни различия между говорения турски език в Североизточна България и този, говорим в Република Турция. Българските граждани от турски произход, живеещи в Североизточна България, без изключение са особено впечатлени от тези разлики,  когато посетят за пръв път Турция. Нещо повече – тези разлики са чувствителни и спрямо турските диалекти в останалите части на България,  и особено  с този, говорим в областите около град Кърджали. Тези различия се обясняват именно с онази първоначална тюркизация на Дели Ормана, т.н. Стохълмие и Добруджа през XI-XIII век, формирана от усядането на печенеги, узи и кумани, а не с някакво мнимо заселване на селджушки турци в Добруджа през XIII век ( Петър Мутафчиев, „ Мнимото преселение на селджушките турци в Добруджа през XIII в. ” , Българска академия на науките и изкуствата, LXVI, 1, 1941). През 30-те години на миналия век полския тюрколог  Тадеуш Ковалски (Тадеуш Ковалски, 1933 „Турците и турският език в Североизточна България” - Kowalski, Les Turcs et la langue turque de la Bulgarie du nord-est. Krakovie, 1933) прави задълбочени научни изследвания в Североизточна България, които  потвърждават тази констатация. „ От работата на Ковалски — въпреки непълнотата ѝ все пак най-доброто от всичко дадено в тая област — се вижда, че между гагаузкия и делиорманския турски диалект съществува близко родство, изразено в цяла редица особености, които са характерни за днешните севернотурски диалекти, но не се срещат в езика на турците нито из останалите български области, нито из Анадола. Поради това авторът отдели тия два диалекта в една трупа — дунавскотурска, най-характерното у която са именно тия севернотюркски елементи.” (П.Мутафчиев, 1941). Бях вече приключил работата си по това изследване, когато се свързах с приятел, потомък на кримски татари, заселници в Силистренска Добруджа след Кримската война от 1853 -1856. По моя молба той проведе устна анкета с няколко етнически турци  на възраст  около 70-те. Аз лично никак не бях учуден от резултата на анкетата, който потвърди предположенията ми по категоричен начин: вместо класическата турска дума за планина „dağ” (пр. - даъ), анкетираните са използвали през живота си  алтернативната турска дума, предмет на това изследване -  „balkan”, и с тази дума те са наричали не само Стара планина, а всички планини в страната.