Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2020 15:47 - Т.н. карта на св. Йероним с текста „Мезия тук и Вулгария” е създадена от самия св. Йероним. Нови научни доказателства – част II
Автор: iliyanv Категория: История   
Прочетен: 764 Коментари: 9 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Първа част бе публикувана на 3.1.2020 в моя блог: https://iliyanv.blog.bg/history/2020/11/26/.1690264 И така, разполагаме с неопровержими доказателства, че св. Йероним е съставил карта на римската империя през 388 г., върху която е изписан текст „Мезия тук и Вулгария”, като Вулгария е синоним на провинция Мизия. Много историци не могат да приемат този факт, без да могат да посочат научни аргументи за съмнението си, позовавайки се на вътрешното си чувство, че е прекалено рано да се говори за вулгари/българи през 388 година. Да разгледаме мнението на самите вулгари/българи по този въпрос, изразено в исторически хроники. Българския превод на Манасиевата летопис е един от най-важните, ако не е и най-важния и първостепенен източник за нашата история. С добавките към преводния текст на Манасий, писани от историци към канцеларията на цар Йоан Александър и великолепните цветни миниатюри, обогатени с допълнителни данни, този източник на информация за българската история, част от която е уникална и не се среща в други извори, е самостоятелно и оригинално произведение на българската историотрафия от XIV век. Многозначителен е фактът, че българите приемат историята на Римската империя за своя собствена и са си позволили да направят освен уводната бележка, посветена на цар Йоан Александър, само 19 добавки и 69 цветни миниатюри към основния текст на Манасий за близо 600-годишната си история (от имп. Анастасий до император Никифор Вотаниат), която започва по тогавашните стандарти на хрониките от сътворението на света, минава през основните библейски събития, Троянската война, Александър Македонски и неговия завоевателен подвиг, историята на самата Римска империя, която завършва с управлението на император Никифор Вотаниат (1081). Т.е. българите са неотменна част от ромейските поданици, а България е първородна законна дъщеря на империята. Друг многозначителен факт, е че историята на българите възниква и продължава единствено на Балканския полуостров и няма абсолютно никаква връзка с Централна Азия, Кавказ и басейна на Волга. Една от най-впечатляващите добавки на Манасиевата летопис е първата. За официалната българска историогафия тя е скандална и опозиционна, защото поставя началото на българската история 190 г. преди легендарната сапунена опера на Аспарух и нахлуването му в Мизия от евразийските простори. Впрочем Аспарух е „господин никой” за Манасиевата летопис, т.е. за официалната българска история през XIV век. Няма го и във втората добавка, която е свързана с настаняването на българи в Мизия през 679 г., по времето на шестия „свети събор”. Липсата на историческата личност Аспарух сродява Манасиевата летопис със съзвездие български историци от XVII-XVIII век и техните произведения: Паисий Хилендарски, йеросхимонах Спиридон Габровски, Блазиус Клайнер и Петър Богдан.Те също не са чували за съществуването на някой си Аспарух. Което би трябвало да подскаже на изследователите със здрав разум, че нещо не е наред с достоверността на изворите за приказния български „хан” и неговите братя. Първата добавка, взета от Ватиканския препис на Манасиевата летопис е следната: Ц(а)рство Анастаси ц(а)ръ „При Анастаси цари начаше блъгаре поемати земя сия прешедше у Бъдин и прежде начаше поемати долна земя Охридска и по том сия земя въся.” Иван Дуйчев (Дуйчев, 1945) превежда този текст по следния начин: „При императора Анастасия наченаха българите да завземат тази земя, като преминаха в Бдин и първом почнаха да завземат долната земя Охридска, а след това цялата земя. От изхода на българите досега има 870 години.” Последното изречение в превода на Дуйчев се съдържа само в т.н. Московски препис на Манасиевата летопис. То е особено важно за историята, защото изключва автора на добавка да е направил неволна грешка, посочвайки името на император Анастасий I (491 - 518). Превода на Дуйчев се вписва идеално в официалната концепция за българската история в продължение на 75 години: българите идват отнякъде (няма значение от къде точно, защото т.н „Стара велика България” е географски неопределима и за нейното съществуване досега не е открита дори една молекула археологическо потвърждение) като завоеватели и се настаняват в Мизия благодарение и единствено на военния си талант. Днес обаче съвременната българска историография разполага с изворови, археологически и генетични доказателства, които водят до категорично заключение за погрешността на старата концепция, формирана основно върху идеологически рамки, сковани в бившия СССР. Да разгледаме внимателно оригиналния текст. В него ключова е думата „поемати”, която се среща два пъти. Дуйчев я превежда и двата пъти еднакво като „завземат”. Странен превод, който не се базира на академични знания по старобългарски език: старобългарската дума „понматн” има три значения: 1. поемам, вземам нещо ; 2. тръгна, отправя се към определено нещо; 3. вляза, придвижа се навътре (Старобългарски речник, т.2 , БАН, Институт по български език, 2009). „Поемати” и „завземат” не могат да имат връзка помежду си. Дуйчев е направил превода единствено въз основа на господстващата по онова време теза в историографията за инвазията на българите в Мизия. Ето как ще изглежда превода, след корекция на „грешката”: „ При императора Анастасия наченаха българите да поемат тази земя, като преминаха в Бдин и първом почнаха да поемат долната земя Охридска, а след това цялата земя. От изхода на българите досега има 870 години.” Поема се нещо, което е дадено от някой. Българите поемат нещо (управление), което е дадено от Римската империя, тъй като по това време „долната земя охридска” е изконна част от нея. Думата „изход” е друга ключова дума и се нуждае от специално внимание, поради изключителната си важност. Дуйчев я отминава с мълчаливо неудобство. Тя определено не е термин от Правилника за приложение на Закона за пътищата. В този случай „изход” трябва да се разбира в библейския смисъл на думата. Българите вече не са обикновени федерати (колонисти), а си имат собствено управление, макар под юрисдикцията на римския император. Първата добавка категорично не ни казва, че българите са „дошли отнякъде” на Балканите в края на V век. Тогава, при Анастасий, те само са поели нещо, дадено им от императора. Тяхното самоуправление е в рамките на империята. Т.е. вулгарите/българите са преди управлението на Анастасий. Йоан Антиохийски разказва, че император Зенон (482) повикал/свикал българите за съюзници срещу двамата Теодориховци – Теодорих (Теодорих Страбон), Триаровия син и Теодорих (Теодорих Велики), Теодомировиа син; първия в Тракия, а втория в Илирия. Вулгарите/българи са оказали в средата и все пак сблъсъкът станал с Теодорих Страбон в Тракия, преди Константинопол. Какво означава Зенон да повика българите? Означава, че те имат договорни задължения като федерати, които стоят на подчинение на римския император. За да участват първо в сблъсък с готите в Тракия тези вулгари не са в Панония, а в непосредствена близост до Тракия, каквато локация би могла да бъде „долната земя Охридска”. И така времевата дистанция между Вулгария (388) на св. Йероним и вулгарите на Йоан Антиохийски (482) вече е само 94 години. В „История на лангобардите” Павел Дякон споменава вулгарите (vulgares), които воюват в Панония срещу лангобардите и убиват техния легендарен крал Агилмунд. Времето в което живее Агилмунд е дефинирано приблизително, но се определя, че е живял от втората половина на IV век до първата половина на V. Т.е. крал Агилмунд е почти връстник на св. Йероним, а това е най-ранното споменаване на вулгари, които участват в реални исторически събития. Разликата между картата на св. Йероним и извора на Павел Дякон вече се свежда до 30-40 години. Законът за съденето на хората (Закон соудный людъм - ЗСЛ) е уникален български правен кодекс, без пряк аналог в източноримското право. Притежава характеристики на наказателно-процесуален и наказателин кодекс, включва граждански и наказателни правни норми. Вероятно е съставен по времето на архонт Михаил, бащата на базилевса Симеон около 866-867 година. Това е възможно най-късната хипотетична дата на съставянето му, която е определна на основание приказката за „покръстването на българите”, в действителност датировката може да бъде много по-ранна. Основния фундамент на ЗСЛ се съдържа в първата му статия, която определя базата на държавата и обществото, а именно задължителната християнска религия и противоправната същност на езичеството. Наподобява известния член първи от конституцията на НРБ по време на комунстическия режим за ръководната роля на БКП в българското общество. Първата статия е илюстрация на процеса, наречен от българските историци „покръстване на българите”. Този текст изглежда е зает от едикта на Теодосий Велики (381), с който се поставя езическия култ извън рамките на закона. Това представлява и изчерпва съдържанието на реалното „покръстване на българите”, а не както комично бе представяно от историци със забавно телевизионно поведение като върволици от хора, тръгнали организирано и под строй към купелите на християнските храмове. Датировката на ЗСЛ сочи времето преди издаването на т.н. „Прохирон” от император Василий I през 875 година, т.е. съставителя на ЗСЛ е заимствал текстове от Еклогата по времето на Лъв III Исавър ( 717 - 747) и Константин V Копроним (741-775), (б.м. - т.е. когато България е била все още обособена част от Ромейската империя) ( Стефан Бобчев, „ Старобългарски правни паметници”, 1903). Чл.1 от ЗСЛ гласи: „ 1. Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.” Забележителната подробност в текста на чл. 1 е, че не се споменава името на император Теодисий Велики, автор на едикта на забраната на езичеството и задължителността на християнски култ, а друг, още по-ранен и по-известен император – Константин Велики, който обаче не е издавал такива закони. Или българите от средата на IX век сочат император Константин Велики за създател на основите на българското битие и първия им закон. А това предхожда с 50-60 години картата на св. Йероним. Анализирайки значението на дните от седмицата при славяноговорещите в Европа, Ганчо Ценов стига до интересно заключение. Според оригиналния български историк наименованието на седмичните дни говори за разпространение на християнството сред славяните от един източник и този източник е мисионерската дейност на апостол Павел. Ценов мисли, че за разлика от германските народи, които до късно имали наименования на дните, свързани с техния предхристиянски, езически период, славянските наименования са свързани с християнството и че по-късно, под тяхно влияние настъпили промени и сред германците. („Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните", Ганчо Ценов, сп. „Преглед“, кн. 4, 1907 г.). Без да влизам в противоречие с д-р Ценов, аз мисля, че може да се мисли за по-голяма историческа конкретика в този контекст. Например името на седмия, почивен ден „неделя” (не деля – не правя, почивам; делник – ден в който правя нещо, празник – празен ден, ден за почивка), говори определено и за старозаветно влияние: "И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил." (Бит. 2:3) Известно е, че през 349 г. гетския/готски епископ Урфила създава собствена азбука на гетите и превежда Светото писание , т.е. само Стария завет на техния език: „…по това време (349 г.) Урфила (Ουρφίλα) довел в ромейската земя многоброен народ от отвъддунавските скити, наричани някога гети, а сега готи, които поради своето благочестие избягали от собствените си земи… Той бил ръкоположен от Евсевий и неговите привърженици (т.е. арианите) за епископ на християните в гетската земя. Като се грижел и за другите техни работи, той им изнамерил собствена азбука и превел на техния език цялото Писание (т.е. Библията), с изключение на «Книгите на царете»…(Филосторг, „История на църквата”). За да балансира интересите на езичници и християни, император Константин Велики издава указ, с който определя неделята за „почитаем” ден: "В почитаемия ден на слънцето съдиите и народа в градовете да почиват и всички магазини да бъдат затворени." (Constantine, March 7, 321. Codex Justinianus lib. 3, tit. 12, 3). Т.е. знакова и толкова важна дума за българите като „неделя” отново свързва тяхното битие с първата половина на IV век. Генералната грешка на българските историци в продължение на повече от 130 години е, че търсят народ, племе или етнос с името „българи”. Такова няма и никога не е имало преди 825 година, т.е. преди управлението на базилевса Муртаг, когато римското наименоваие „вулгари” е заменено от самонаименованието „българи”. Последните големи географи на античността – Клавдий Птолемей (ок.100 – ок.170) и Папо Александрийски (първа половина на IVвек) не съобщават нищо за народ „вулгари”, нито за „булгари”. При това Папо Александрийски - математик, астроном и географ („Всеобща география - Χωρογραφία οκυμενική) е почти съвременник на св. Йероним. Внезапно хронистите от края на IV век и началото на V век започват да пишат за появили се от нищото „вулгари” (vulgares) в сърцето на Европа и на територията на Римската империя. Това изключва официалната историческа версия за „тръгване отнякъде” на българите; ако това движение беше извършено, то подобно на други аналогии щеше да бъде констатирано от хронисти, търговци, пътешественици. На всички историци, които поддържат фалшивата версия за „тръгването и пристигането” на българите предстои една много-много трудна задача: да докажат, че „прабългарите” през IV и V век са притежавали огромен въздушен флот или са имали феноменални възможности да се телепортират в пространството. Очевидно е, под името „вулгари” следва да се разбира общо нарицателно наименование на различни етноси, които желаят да бъдат вътрешни федерати или колонисти на империята, която винаги е била силен притегателен център за най-близките си съседи отвъд Дунава. Тази политика на Константинопол да привлича колонисти срещу земя и предоставяне на непълни права на римски граждани срещу осигуряване на услуги за армията и въоръжена охрана на границата започва от Константин Велики и продължава да се води от неговите наследници. За римския гражданин - християнин е трудно и дори невъзможно да знае етностните имена на тези колонисти. Обикновено това са етносни групи, обитаващи другата страна на река Дунав, хора с подобна материална, духовна и езикова култура.Те са от трако-скитски произход и дори днес, с малки изключения, възникнали през XVII век в днешна Румъния, техните наследници от устието на Дунав до неговите извори могат да разговарят помежду си на своите майчини езици без помощта на преводачи. Голяма част от новите колонисти са нехристиянизирани и изповядват езическия култ. В изворите „вулгаризирането” на империята е наречено „Голямото нахлуване на езичниците през IV век” – векът на революционните промени в Римската империя. Всъщност коректния израз би трябвало да е „Голямото легално нахлуване на въоръжените езичници през IV век”. Това е напълно законна сделка между империята и готите отвъд Дунав. Изворите съдържат чисто пропагандни данни за изсветляване имиджа на император Валент, който уж бил разрешил на готите да станат колонисти, при условието да направят това без оръжие, но видиш ли, докато шефовете на граничните войски били подкупени или били заети да се забавляват с млади и красиви готски девойки и момци, готите влезли с укрито в носеното имущество оръжие. Впоследствие, поради логистични неуредици или действия на корумпирани чиновници се стига до въоръжен конфликт, довел империята до катастрофа и до убийството на Валент край Адрианопол през 378 година. Революцията на римския IV век е съпътствана с драстични обществени промени; в рамките на един по-продължителен човешки живот се легализира християнската религия, за кратко при император Юлиан Отстъпник (360 - 363) се връща езичеството и се възобновяват преследванията на християните, след което при император Теодосий Велики махалото се връща в обратна крайна точка и се забранява езическия култ за сметка на вече задължителната християнска религия. Оказва се, че докато документира ситуацията в бурния IV век, св. Йероним описва едни от първите „вулгари” в Римската империя: „Писма”, Опустошения на Тракия и Илирик: „Настръхвам при мисълта да разкажа за разрушенията през наше време. В продължение на 20 и дори повече години римската кръв се пролива ежедневно между Константинопол и Юлийските Алпи. Готът, сарматът, квадът, аланът, хуните, вандалите и маркоманите опустошават, плячкосват и ограбват Скития, Тракия, Македония, Дардания, Дакия, Тесалия, Ахея, Епир,, Далмация и цяла Панония.... Римският свят рухва и при все това нашите изправени глави не клюмват. Какъв дух имат сега коринтяните, атиняните, лакедемонците, аркадците и жителите на цяла Гърция, над които властват варвари.” Мнозина ще бъдат изненадани да разберат, че св. Йероним е съумял да отбележи алегорично този процес и върху карта 1, както биха го направили хората от античната епоха. Ясно е, че алегориите са част от неговия авторски стил. Да си припомним отново израза, който откри върху карта 2 д-р Уайнгартън – „ оракулът на слънцето и луната”, чудесна алегория за храм на бог Хелиос или свещена местност. На карта 1, в непосредствена близост до надписа „Мезиа, тук и Вулгария”, на място където би трябвало да бъде ситуирана Малка Скития (днешна Добруджа) стои текста „pigmei cum gruibus pugnant” (пигмеи с жерави се борят). Д-р Милер инвентаризира надписа и го описва в раздела за карта 1, подраздел Балкански полуостров – сектор „Провинции и градове”. Позволил си е само да цитира Плиний и да спомене, че според изворите митологичните пигмеи, които са свързани най-вече с траките и скитите (т.е. варварите), обитават простраството точно между Хемус, Дунав и Черно море. Т.е. че върху картата са поставени на правилното място. Обаче след почти 120 години системна работа, българските археолози все още не са успели да открият останки на трако-скитските пигмеи. Може би защото жеравите все пак са успели да ги прогонят на друго, неизвестно за науката място. Малка Скития е точно едно от местата, през които готите-вулгари най-интензивно са преминавали в империята и са започнали да я заселват. Това става около 366-370 година, а св. Йероним прави картата си през 388 и е свидетел на трагичните събития след „вулгаризирането” на Римската империя. Какво по-добро, макар и алегорично, доказателство за авторството на св. Йероним. Завършвам това изследване с мненията на най-изтъкнатите български историци от XVIII век за началото на българското битие. Паисий Хилендарски, „История славянобългарска”, произведение често споменавано, но упорито нечетено и подценявано от съвременната историческа „мисъл”: „В това време царувал в Цариград цар Уалент. Ония българи имали намерение и съгласие да търсят добра и плодородна земя, дигнали се от оная земя и река много народ и дошли в Маджарската и Влашката земя. Пратили при цар Уалент, молили се да ги пусне през Дунав да се населят покрай Дунава и Тракия. Българите обикнали тая земя, обещали на цар Уалент да бъдат покорни на гърците и римляните и да им помагат във война. Уалент заповядал на българите да преминат Дунав в Тракия и да се поселят покрай Дунав и Черно море до Морава и Хършава и да пазят границите на гърците от готите, скитите, аварите — това са татари и маджари.; Зографска българска история поставя началото на българите също при император Валент, който им дал право да се заселят; йеросхимонах Спиридон Габровски, „История во кратце”: „И от тогда остася Илирика или Болгария роби римляном даже до великого Константина” – т.е. българите са поробени от Римската империя при император Траян и тяхното робство приключва при Контантин Велики, а една от многото Българии е тъждествена с Илирик. Тезата на българската историография от XVIII век за началото на българското битие хармонира абсолютно с картата на св. Йероним. Очевидно е, че под „българи” те са имали предвид голямото готското преселение на Балканите по времето на император Валент. Тяхната теза е пълен антипод на схемата на руската агентура, състояща се от плагиати и обикновени измамници – Иречек, Дринов, Шкорпил и Златарски, чиято теза взема връх и се налага в съвременната ни историография за дълъг период от време.



Гласувай:
5
1



1. dobrodan - Ще му придаваш и форма, и съдържание, паляк!
26.11.2020 19:15
Няма да ми триеш коментарите, а ще отговаряш, като си толкоз отворен!!!
Мъничко още да се оправя.....мъничко само!!!!
Ще ви науча......каквото и да ми коства, стой и гледай.
цитирай
2. rustam - Признавам си,
26.11.2020 21:03
че прочетох не целия текст, но правят впечатление някои странности в тълкуванията:

поематн - най-точното лексикално съответствие на стб глагол е "приемам" поемам-приемам примерно храна, рекарство

съществителното "земля" в стб език носи значение на географска определеност. Когато става дума за административно-териториална определеност, тогаво се използва съществителното "стлрана". не може да се "поема управление на Охридска земя", защото в случая това е географско понятие. Все едно да поемаш управлението на "Драгиева чешма".

Законъ седный людям - не може да се преведе като Закон за съдене на хоратау защото людям е в дателен падеж. Ако беше "за съдене на хората", трябваше да бъде Законъ судный людей. Щом люди е в дателен падеж, това трябва да се перевед като Съдебен закон за хората, или Закон за съдене, даден на хората. иле най точно Човешки закон за съдене.

Ще кажеш защо "човешки"? Защото над всичко стои Божия съд и Божия закон. В Библията само той има право да Съди.
цитирай
3. iliyanv - Рустам, виждаш странности на фона на стогодишното папагалстване
27.11.2020 09:53
За "поемати" си искал да кажеш нещо различно от мен, но не ти се е получило. Грешката на другаря Дуйчев си е грешка, останала незабелязана 70 години от чалгаджиите. За "землята" - такъв е средновековния израз във всички извори. Идват мераклии за зелена римска карта и искат от импа земя за заселване. Импа давва или не дава. След даването се урежда и административното устройство: определя се точните граници на земята във вид на архонтство в рамките на дадена провинция, назначава се шефа -, който е "архонт" - обикновено такива са сите "български владетели", но някои стигат до кесар и дори базилевс - визирам Муртаг и Симеон.
цитирай
4. iliyanv - Доброданчо, ще се оправиш - не се съмнявам във възможностите на медицината
27.11.2020 09:55
Стискам палци - не само на теб, но и на останалите пациенти на "4-ти километър". Бог e справедлив и милостив.
цитирай
5. rustam - Така,
27.11.2020 17:07
тезата за името на българския владетел "Муртаг" издиша като мушната гайда.
Първо, защото в надписите името е изписано с Омега отпред, а определителният член на мъжки род в Стгр език е Омикрон. Тоест Омуртаг е името, а не членуван Муртаг.
Ще кажеш, че късноантичният български каменоделец е бил неграмотен и затова. Да ама в същия надпис, в който фигурира името Омуртъг има и други имета на "хранени хора", започващи със съгласна. Само че там....тяма "О" отпред.

Името на архонта е Омуртаг, а не Муртаг. Спрете с тези глупости.
цитирай
6. iliyanv - Рустамчо, млад и красив - до време, тъп и глупав - до гроб
28.11.2020 09:01
Български превод на Манасиева летопис:
"Но излезе българският княз Муртаг, разби го и го победи, защото изпитваше голяма любов към Михаил”.
В т.н. "Търновски надпис на Муртаг" каменоделецът е започнал името на владетеля с омега така - ΩМ, след това се е догадил, че Рустамчо ще му направи забележка, и е минал на о-микрон и името изглежда така: ΩМОМОРТАГ. Всеизвестно е, че в гръцките надписи на български владетели каменоделците са използвали както "омега", така и "о-микрон". Това го пише и светилото Бешевлиев, за да стане ясно дори на рустамчовците. Понеже блог.бг е тъп като Рустам и не позволява да се изписват някои графеми от гръцката азбука, посочвам източника: В.Бешевлев, "Първобългарски надписи", стр. 54, раздел "Синтаксис" :
Те така Рустамчо, ти не издишаш като мушната гайда, а се излагаш като тъп селяндурски цървул.

цитирай
7. kirk - Освен това изразът "мушната гайда"
28.11.2020 10:07
Освен това изразът "мушната гайда" задължително подлежи на сериозен лексикален анализ, подобно на аналитичните упражнения на рустам в пост 2. Диалект или Идиолект?! Това шъ йе неква бесарабска попръжня, май?! Неясно - цялата ли е мушната или само ручилото, егати???
цитирай
8. harta - Привет iliyanv,
30.11.2020 22:41
Това което си направил с двата постинга „Мезия тук и Вулгария” е много съществено за истинската българска история. Но то е още съвсем малко по отношение на това, което още трябва да се направи за да се изринат нашите исторически обори.
Успех!
P.S.
Не с занимавай с тюркоазите.
цитирай
9. krumbelosvet - Изглежда примитивно
18.01 20:09
Изглежда примитивно да се ползват обиди спрямо хората на друго мнение. И понеже май ВСИЧКИ историци го правят, май истината трябва да се търси в ЧИСТО НОВА ИДЕЯ.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliyanv
Категория: История
Прочетен: 118158
Постинги: 26
Коментари: 250
Гласове: 179
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031