Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2019 17:08 - Първата добавка към Манасиевата летопис и грешния превод на Иван Дуйчев
Автор: iliyanv Категория: История   
Прочетен: 631 Коментари: 5 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Българския превод на Манасиевата летопис е един от най-важните, ако не е и най-важния източник за нашата история. С добавките към преводния текст на Манасий, писани от историци към канцеларията на цар Йоан Александър и великолепните цветни миниатюри, обогатени с допълнителни данни, този източник на информация за българската история, част от която е уникална и не се среща в други извори, е самостоятелно и оригинално произведение на българската историотрафия от XIV век. Многозначителен е фактът, че българите приемат историята на Римската империя за своя собствена и са си позволили да направят освен уводната бележка, посветена на цар Йоан Александър, само 19 добавки и 69 цветни миниатюри към основния текст на Манасий за близо 600-годишната си история (от имп. Анастасий до император Никифор Вотаниат), която започва по тогавашните стандарти на хрониките от сътворението на света, минава през основните библейски събития, Троянската война, Александър Македонски и неговия завоевателен подвиг, историята на самата Римска империя, която завършва с управлението на император Никифор Вотаниат (1081). Т.е. българите са неотменна част от ромейските поданици, а България е първородна законна дъщеря на империята. Друг многозначителен факт, е че историята на българите възниква и продължава единствено на Балканския полуостров и няма абсолютно никаква връзка с Централна Азия, Кавказ и басеина на Волга. Една от най-впечатляващите добавки на Манасиевата летопис е първата. За официалната българска историогафия тя е скандална и опозиционна, защото поставя началото на българската история 190 г. преди легендарната сапунена опера на Аспарух и нахлуването му в Мизия от евразийските простори. Впрочем Аспарух е „господин никой” за Манасиевата летопис, т.е. за официалната българска история през XIV век. Няма го и във втората добавка, която е свързана с настаняването на българи в Мизия през 679 г., по времето на шестия „свети събор”. Липсата на историческата личност Аспарух сродява Манасиевата летопис със съзвездие български историци от XVII-XVIII век и техните произведения: Паисий Хилендарски, йеросхимонах Спиридон Габровски, Блазиус Клайнер и Петър Богдан.Те също не са чували за съществуването на някой си Аспарух. Което би трябвало да подскаже на изследователите със здрав разум, че нещо не е наред с достоверността на изворите за приказния български „хан” и неговите братя. Първата добавка, взета от Ватиканския препис на Манасиевата летопис е следната: Ц(а)рство Анастаси ц(а)ръ „При Анастаси цари начаше блъгаре поемати земя сия прешедше у Бъдин и прежде начаше поемати долна земя Охридска и по том сия земя въся.” Иван Дуйчев (Дуйчев, 1945) превежда този текст по следния начин: „При императора Анастасия наченаха българите да завземат тази земя, като преминаха в Бдин и първом почнаха да завземат долната земя Охридска, а след това цялата земя. От изхода на българите досега има 870 години.” Последното изречение в превода на Дуйчев се съдържа само в т.н. Московски препис на Манасиевата летопис. То е особено важно за историята, защото изключва автора на добавка да е направил неволна грешка, посочвайки името на император Анастасий I (491 - 518). Превода на Дуйчев се вписва идеално в официалната концепция за българската история в продължение на 75 години: българите идват отнякъде (няма значение от къде точно, защото т.н „Стара велика България” е географски неопределима и за нейното съществуване досега не е открита дори една молекула археологическо потвърждение) като завоеватели и се настаняват в Мизия благодарение и единствено на военния си талант. Днес обаче съвременната българска историография разполага с изворови, археологически и генетични доказателства, които водят до категорично заключение за погрешността на старата концепция, формирана основно върху идеологически рамки, сковани в бившия СССР. Да разгледаме внимателно оригиналния текст. В него ключова е думата „поемати”, която се среща два пъти. Дуйчев я превежда и двата пъти еднакво като „завземат”. Странен превод, който не се базира на академични знания по старобългарски език: старобългарската дума „понматн” има три значения: 1. поемам, вземам нещо ; 2. тръгна, отправя се към определено нещо; 3. вляза, придвижа се навътре (Старобългарски речник, т.2 , БАН, Институт по български език, 2009). „Поемати” и „завземат” не могат да имат връзка помежду си. Дуйчев е направил превода единствено въз основа на господстващата по онова време теза в историографията за инвазията на българите в Мизия. Ето как ще изглежда превода, след корекция на „грешката”: „ При императора Анастасия наченаха българите да поемат тази земя, като преминаха в Бдин и първом почнаха да поемат долната земя Охридска, а след това цялата земя. От изхода на българите досега има 870 години.” Поема се нещо, което е дадено от някой. Българите поемат нещо (управление), което е дадено от Римската империя, тъй като по това време „долната земя охридска” е изконна част от нея. Думата „изход” е друга ключова дума и се нуждае от специално внимание, поради изключителната си важност. Дуйчев я отминава с мълчаливо неудобство. Тя определено не е термин от Правилника за приложение на Закона за пътищата. В този случай „изход” трябва да се разбира в библейския смисъл на думата. Българите вече не са обикновени федерати (колонисти), а си имат собствено управление, макар под юрисдикцията на римския император. Абсурдно би било това събитие да е известно единствено на царския историк на българите от XIV век, а да е останало тайна за другите хронисти. Йосиф Генезий, историк от обкръжението на император Константин Багренородни, свидетелства, че българите са заселени в Мизия след съгласие на ромейския император, „Царе”: „Междувременно държавните работи се ръководели добре от Михаил и майка му Теодора със съдействието на споменатите по-горе мъже. А предводителят на вулгарите, по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името си от господаря си Вулгар, когато ромеите оставили да се засели в Доростол и Мизия, отправил към ромеите враждебни думи, като ги заплашил с нападение.” Лъв Дякон, участник в похода на Василий II срещу българите 986 г. „История”: "Защото се казва,че мизийците които бяха КОЛОНИСТИ от хиперборейските котраги, хазарите и хунаси мигрираха от тяхната собствена територия, странствуваха из Европа и обитаваха и се настаниха в тази земя,когато Константин,с прякора Погонат беше император на римляните,те (римляните) нарекоха страната Вулгария по името на техния главатар Вулгарос." (сведението на Лъв Дякон е преведено в Гръцки извори за бългаската история, т.5 грешно от преводачката Геновева Цанкова-Петкова, т.е. тя е копирпала абсолютно точно руския превод, а отговорен редактор на изданието е вездесъщия Иван Дуйчев). Лъв дякон пределно ясно казва, че българите са колонисти на империята, а тяхното първоначалано име – „вулгари” е дадено от римляните. Подобно свидетелство намираме у Михаил Сирийски: „В това време трима братя от Вътрешна Скития, водеха със себе си 30000 скити и те направиха един път от 65 дни от отвъд планината Имеон. Те пътуваха зимно време , за да намерят вода и стигнаха реката Танаис, която изтича от езерото Мантиос и се влива в Понтийско море. Когато те достигнаха границите ромейски, един от тях на име Булгариос взе 10000 души и се отдели от братята си. И премина той към река Дунав, която също така се влива в Понтийското море; и изпрати до Маврикий не би ли му дал земя за да живее там и да бъде съюзник на ромеите. Той му даде Горна и Долна Мизия и Дакия, укрепени места, които народът аварски беше опустошил от времето на Анастасий и те се поселиха там и бяха отбрана за ромеите. Тия скити наречени бяха от ромеите: вулгари”. Сведението на Михаил Сирийски сочи сделката между вулгарите и Ромейската империя. Тя не е уникална, а типова за късната античност: заселване в опустошени от нашестевници земи на империята, т.е. получаване на статут на колонисти (вътрешни федерати) срещу предоставяне на услуги на имперските въръжени сили. Сведението има голямо значение и с това, че сочи кой е дал името „вулгари” на колонистите от Скития – „тия скити наречени бяха от ромеите – вулгари”. Тези две сведения са впечатлили руския учен от български произход Васил Златарски до такава степен, че през 1915 г. пише за това на Сирийски: „ ...3. Че поради своето изкуствено построение, което не отговаря на истинския вървеж на събитията, то не може да има първостепенна историческа стойност, но в същото време, 4. Съгласувайки се с известието на Генезий, то иде да установи до известна степен факта, че българите наистина са се поселили на Балканския полуостров първоначално със съгласието на византийското правителство и със задължение да защитават североизточните граници на империята.” („Известието на Михаил Сирийски за преселението на българите”, Известия на Историческото дружество в София, кн.4, 1915). Парадоксално, но факт – Златарски, който през цялата си научна кариера се прави, че не забелязва същестуването на българския превод на Манасиевата летопис като първостепенен извор на сведения за историята на българите, стига до аналогични изводи с т.н. първа добавка, че българите по времето на Анастасий са получили „зелена карта” на колонисти, а не са били грабители и завоеватели. Първата добавка категорично не ни казва, че българите са „дошли отнякъде” на Балканите в края на V век. Тогава, при Анастасий, те само са поели нещо, дадено им от императора. Тяхното самоуправление е в рамките на империята. Те вече имат свой княз (архонт, регес) и дори успяват да показват характер, когато са недоволни от централното управление. Теофан дава прекрасно доказателство за тази тезата: “През същата година (501) така наречените вулгари нападнали Илирик и Тракия и се завърнали, преди да се разбере за тях.” Нападнали, след което се завърнали. Не в Памир или Кавказ, а в тяхната си, долна земя Охридска. И още Теофан: „През година (539) се раздвижили вулгарите, двама техни царе (ригеси) с множество вулгари и дронга срещу Мизия и Скития, когато стратилат на Мизия бил Юстин, а на Скития Бадуарий. Тези, като излезли срещу вулгарите, завързали сражение и стратилат Юстин бил убит, а вместо станал военачалник Константин, синът на Флоренций. И вулгарите дошли чак до областите на Тракия.” И пак Теофан, година 540 – управление на Юстиниан Велики: „...Измежду пленниците изпратил в Константинопол началника им , заедно с някои други пленници, които били прекарани през хиподрума. И настанал дълбок мир в Тракия, понеже хуните вече не се осмелявали да преминават Дунав. Пленените вулгари императорът изпратил в Армения и Лазика и ги включил във воисковите отряди.” Няма съмнение - вулгари изпълняват своята част от сделката и попълват легионите на Юстиниан, изпратени са с надлежно попълнени и подпечатани командировъчни заповеди в Кавказ. За да служат на своето отечество – Ромейската империя. И това е единственото доказано достоверно присъствие на българи в родината на арменския коняк и еднометровите грузинските шашлъци. Долната земя Охридска. Там българите поели нещо, което им е дадено от римския император. Някой може да възрази, че първата престолнина на българите е Плиска. Въпросът не е само да се изкаже възражение, но то трябва да стъпва на научни факти и аргументи. Кратката, но категорична констатация е - няма нито едно сведение на хронист от античността и ранното средновековие или открито археологическо доказателство, че Плиска е била някога столица на българите. Освен едно голословно твърдение на чешкия учител по математика, технически науки и рисуване Карел Шкорпил, възникнало първоначално като хрумване, прераснало в ожестоечн спор със Златарски и с помощта на руския ментор на Шкорпил Фьодор Успенски развило се до официално и категорично прието становище от старата идеологизирана българска историография. Плиска е конституирана за столица по логическа необходимост – несъществуващата личност Аспарух спешно се нуждаела от подходяща столица. Щом има търсене има и съответно предлагане. Решава се още от Успенски и Шкорпил, че Плиска ще бъде обявена за прабългарска инвестиция на зелено. Теза, която противоречи на исторически извори и съвременните археологически данни, защото научните изследвания сочат точно обратното - Плиска е антично селище, възникнало около VIII-VII век пр.н.е., прераснало в укрепен римски кастел по времето и по лична заповед на Константин Велики: Анонимен автор, ГИБИ 5 Constantinus magnus Pliskobam Preslabam Dristramque renovat/ Константин Велики възстановява Плиска , Преслав и Дръстър - „Тези били построени, както се каза, от препозита Урбикий и епарха Салустий и от останалите, като им предал 600 кентинария злато за колонадите, водопроводите и крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил възстановил град Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция. А тия били възстановени с помощта на Урбикий след около две и половина година от речта на Хермий”. Гръцкият летописец Исихий Милетски пише, че затова, че готите са помогнали на Константин Велики да победи Лициний той им построил четири град : Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. На Исихий Милетски трябва да се вярва, тъй като той пише много близо до събитията – хронологията му е писана около 410 година, а Константин разбива Лициний през 324 година. Следователно имаме неопровержимо доказателство, че Преслав е създаден много скоро след 324 година. Два извора, от които един писан скоро след събитието поставят Плискоба и Преслаба в пакет от градове, построени от Констатин Велики. Впрочем Успенски и Шкорпил веднага забелязали, че двата града са хронологично паралелни и най-важното – че не се отличават по нищо (планиране, технология на строеж, строителни материали) от останалите градове на Римската империя. В този контекст Успенски измисля уникално по своята неадекватност твърдение – аналог на студенски бисер, че Плиска и Преслав са построени от ромейски архитекти и строители, по поръчка на прабългарите !?! (Известия на Руския архелологически институт в Константинопол, София, том XIII 1908, стр. 336) Отново Лъв Дякон (ок. 550 - 992). Негово е уникалното по своята важност сведение за генезиса на името „вулгари/българи), но сега ще се фокусираме само и единствено върху казуса „несъществуваща столица Плиска”, История, ГИБИ 5 „„ И така Престлаба , превзет за два дни, паднал под властта на ромеите. ... Императорът (Йоан Цимисхи) наредил да съобщят това на Светослав, а самият той прекарал няколко дни в града, укрепил пострадалите му части, оставил достатъчно стража, нарекъл го Йоанопол по собственото си име и тръгнал срещу Доростол. Славният между царете Константин издигнал този град из основи и го довел до тази красота и великолепие, в която днес го виждаме. Това станало, когато той съзрял на небето кръстното знамение от звезди и победил скитите, които били нахлули в страната му. Между другото по пътя императорът превзел така наречения Плиска (б.м. всъщност - Плискуба), Динеа и много от градовете, които се отцепили от скитите и минали на страна на ромеите.” Лъв Дякон свидетелства, че 650 години след събитието все още е било добре известно името на първостроителя на Плиска и Преслав – император Констатин Велики. Блазиус Клайнер едва ли е знаел за съществуването на българския превод на Манасиевата летопис. Със 100% сигурност вече знаем, че не е имал и смътна представа за някаква българска „столица” с име Плиска: „...Измежду всички градове на царство България заслужено първо място се отдава на Охрид, както поради изключителната похвала от страна на географите, която се отдава на тоя град поради това, че е бил престолнина на българското царство в продължение на много години, така също и затова, че някога е бил за гърците най-страшният измежду другите градове на царството.... Бил е седалище на архиепископия”. Паисий Хилендарски не е имал никакво понятие, че някъде из ватиканските билбиотеки същестува такова животно като българския превод на Манасиевата летопис. Както и, че Плиска е била столица на старите българи: „В 678 г. се вдигнал отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма сила към Цариград, във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец за много време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския престол и българска крепост. Крал Батоя бил славен в сраженията и страшен за околните кралства. Както казахме, много време двама римски царе му давали данък.” Петър Богдан Бакшев също налива масло в огъня: „...Схизматиците разказват, че царското седалище първом е било в Охрид, и потвърждават с това, че сега има Охридска патриаршия, а древните люде не са поставяли патриаршия там, гдето не е било царско седалище. По-късно, като бил изгонен българския цар от Охрид, той се установил в Търново и в този град завършило неговото царство по времето на турците.” Зографска история - История вкратце о болгарословенском народе: „... той, Обрат и на всякое лето дан вземаше от царя греческого и престол кралевского во Охрид постави ...Тривелий позна бога и крести ся и бист християнин: он первий от болгарских кралев с народом своим верова и монастири устрои близ Охрида и бист монах ...”. История вкратце – йеромонах Спиридон Габровски: „...В лето Господне 670 придоша болгары на Цариград с Обратом, князех своим в царство Константина четвертаго и освоиша не только Тракия, но и самого Цариграда, и на всяку год дани взумаху от царей греческих. И пренесоша престол от Тернову в Охридон, в лето Господне 673.” За финал на казуса избрах думи на автора на измислицата „Плиска – българска столица”. Години след като с помощта на Успенски е тиражирал собствената си несъстоятелна теза, Шкорпил все пак намира доблест да признае частично и с половин уста заблудата си. Това обаче го прави на място, което не е особено популярно дори сред професионални български историци, да не слагаме в сметката широката читателска публика: Карел Шкорпил, Херман Шкорпил „Преслав”, Известия на Народния музей във Варна , бр. 1 /1910 г., стр. 143: Няколко думи за българските столици на балканския полуостров „Първа столица – Керамисийски лагер В „Известията на РАИК”, т.14 , 1 в статия на Ф.И.Успенски „За новоткритите мозайки в църквата Св.Димитър в Солун” отново се засяга въпросът за положението на Керамисийския лагер, който се споменава във втората легенда на чудесата на Св.Димитър Солунски, като се говори за Солун, който бил нападнат от българите, под началството на Кубер. Керамисийският лагер трябва да се счита като първи етап на българите зад р. Дунав, като първи български стан, от който те още в първата половина на 7 век почнали завоеванията си на Балканския полуостров. Тафел (Tafel, De Tesalonika XCVIII) ситуира този лагер до Охридската езеро, като се основава на името на римската станция Ceramie в Tabula Peutingera между Heraklea и Stopis.”



Гласувай:
6
3



1. rustam - Приликата
28.12.2019 19:01
между "поематн" и "понматн" е същата като при прЕписвам и прИписвам, но на тебе не ти е попречило да ги омешаш както ти отърва. Достатъчно е човек да погледне българските каменни надписи от 8 век и да разбере, че "майстори", дето 3 букви не могат свястно да издълбаят,няма как по построят крепостна стена
цитирай
2. elizabethborislavova - Важна дата е годината 681. Всичко ...
28.12.2019 19:43
Важна дата е годината 681. Всичко ценно, което ни е останало е тази дата.
цитирай
3. iliyanv - Рустамчо, знам къде те стяга
29.12.2019 09:00
златарския чепик. Време е да го махнеш, щото няма как да се отървеш от гъбичките.
цитирай
4. dobrodan - Илиянчоо:):):),
29.12.2019 20:23
не знам за тебе, но аз, като видя голям човек да пише такива работи, малко се притеснявам, да ти кажа....
Мне, не е имало Аспарух, щото ромеите не казвали такова нещо?
Знаците по стените на Плиска са откопирани от гръцката, тя и автохтонска митология, предполагам?
Стара Велика България нямало? Понеже ромеите не били писали?
Нещо за Сарматия и Хазария случайно да ти е попадало пред погледа?
Там индианци ли живяха?
Готите - българи.Хуните - българи. Аварите - българи. Славяните - българи. Идея поне колко племена и народи са били в българлъка дали имаш?
Малко помощ от мене: една българска държава може да има повече от една столица.
Няма да е лошо да погледнеш на рода Комнини историята и генеалогията. Десети век отдавна не съществува Римската империя, пиши за Източната такава.
В "статията" ти има и едно вярно нещо: били сме на Балканите много преди 681 година, макар тогава още да не е имало Кара-Бурджан като отделна държава.
Докога ще съм жив, боже...
цитирай
5. iliyanv - Доброданчо, в библиотеката на 4-ти
30.12.2019 07:58
километър само Златарски ли ти дават да четеш? Поискай си Чобанов, Голийски и други светила на съвременната българска "наука".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliyanv
Категория: История
Прочетен: 98529
Постинги: 23
Коментари: 231
Гласове: 162
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031