Прочетен: 4516 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2017 18:19
Всеки може да сгреши при разчитане на имената на важни за историята ни личности. За да сгрешиш името на Симеоновата столица на България не са достатъчни само лекомислие и безхаберие, трябва и специален талант. Когато в края на XIX век историците проявили за пръв път интерес към района на старините около Плиска – Преслав, местните хора не помнели старите им български имена, а актуалните тогавашни османски (Преслав – Ески Стамбул, Плиска - Абоба) нищо не подсказвали на изследователите. Обикаляйки района още от 1888 г. и опирайки се на известията от старите хронисти пръв Карел Шкорпил през 1897 г. плахо предположил, че Абоба е Плиска. Малко по-късно Шкорпил и Успенски предположили, че Ески Стамбул е Преслав и може да се каже, че именно двамата са кръстници на Симеоновата столица. Предполагам, че избора им за звученето на Преслав е бил продиктуван от славянското звучене на наименованието ( подобно на старинния руски град Переславъл). Подобна грешка двамата са допуснали преди това, давайки невярно наименование на Плиска. Трябва да се посочи изрично, че повече от 100 години по време на редовни археологически разкопки в градоустройствените граници на Преслав и Плиска не са открити артефакти, доказващи имената на двата града. Това обаче в никакъв случай не са най-голямите им прегрешения спрямо българската история. Една година преди да започнат първите по-сериозни археологически разкопки на Успенски-Шкорпил, Ф. Успенски излага мнението си, че Преслав е започнат да се строи в началото на IХ век по времето на Муртаг. Сто години по-късно българската историография не спира да повтаря папагалски невярното мнение на Успенски, зад което не стоят обективни исторически и археологически доказателства, довеждайки го до абсурдност. Когато все пак през есента на 1905 години Успенски и Шкорпил завършват първите археологически разкопки на града, Успенски ще напише в Известия на Руския архелологически институт в Константинопол, София, том XIII, 1908 г. мнението си за значението на Преслав за българскта история, станало образец за извратеност и тъпота в науката: „...Всички открити досега археологически находки в Преслав поразяват със своята незначителност и невисока техника. Когато, отправяйки се в Преслав, аз се поинтересувах в Софийския национален музей какви предмети са намерени в Преслав, то на мен можаха да ми покажат твърде малко предмети: няколко колонни капители, фрагменти от мраморни плочи с орнаменти, два релефни кръста - и това е всичко, което е останало от Преслав. За това свидетелстват и твърде оскъдните резултати от разкопките в Преслав на господин Златарски. Но преди всичко за разкопките в Преслав затруднение представляваше и това обстоятелство, че цялата площ бе засята и в края на септември полето се зеленееше от новите посеви. Трябваше да се погрижим да не причиняваме вреди на селяните, макар да трябва да отбележим, че населението добре разбираше националното значение на разкопките и не изразяваше никакво неудоволствие от унищожаването на посевите. Както в Абоба, така и тук ние намерихме петоъгълни и кръгли кули. Самата кръгла кула цялата е съборена, останали са само основите. Това не е изключително българска система, тя се наблюдава в Константинопол и други средновековни градове и по всяка веротност стените и кулите са строени от гръцки инженери и майстори.”
Първото по хронология историческо свидетелство за името на Преслав е една анонимна, но без съмнение достоверна хроника от IV век, неоснователно приписвана на Георги Кодин, която ни известява, че градът е възстановен от Константин Велики. Известието е публикувано в ГИБИ V на гръцки език, но е сигурно, че това представлява превод от латински оригинал от онова време, чиито латински текст е запазен само в краткото заглавие:
Constantinus magnus Pliskobam Preslabam Dristram que renovat - Константин Велики Плискоба , Преслаба и Дристра възстановява
“ Тези били построени, както се каза, от препозита Урбикий и епарха Салустий и от останалите, като им предал 600 кентинария злато за колонадите, водопроводите и крепостните стени. Той бил на поход срещу скитите и като ги покорил възстановил град Преслав, Дръстър, Плиска и Констанция. А тия били възстановени с помощта на Урбикий след около две и половина година от речта на Хермий.” (пояснение: Урбикий е един от приближените администратори на Констатин, патриций Салустий – префект на Констатинопол, един от 12-те сенатори, които Констатин преселил в новата столица от Рим. Констанция е полусестра на Констатин Велики и се предполага, че днешният румънски град Констанца носи нейното име). Както е видно, анонимният хронист твърди, че по заповед на император Константин е инвестирана огромна парична сума за доизграждане и облагородяване на вече съществуващи селища, в съотвествие с нормите на римската империя. Актуалните археологически данни, с които разполагаме потвърждават по категоричен начин, че анонимното известие не е невярно, дотолкова доколкото трите български селища са съществували най-малко три века преди константиновата инвестиция, а специално Преслаб – не по-малко от 5 века. Имаме и убедителни косвени данни, че поради някаква управленска причина император Константин е инвестирал огромни парични суми в провинция Мизия: през 328 г. по негова заповед е построен великолепен мост над река Дунав при Улпия Ескус ( при устието на р. Искър близо до днешните села Гиген и Байкал), чиито основи все още стоят в реката и при маловодие могат да се видят от наблюдателя.
Исихий Милетски е гръцки хронист, живял по времето на три римски императора – Анастасий I, Юстин I и първите години от управление на Юстиниан Велики. Основното му съчинение се нарича „Римска и всемирна история”, написано в 6 раздела (῾Ιστορία ῾Ρωμαϊκὴ κα παντοδαπή). Запазени са по-цялостни фрагменти от неговия 6-ти раздел, обхващащ история на Римската империя от Константин Велики до времето на Анастасий. Милетски пише, че поради това, че скитите помогнали на Константин Велики да победи Лициний той им построил четири града : Перстлаба (П ε ρ σ ϑ λ α β α ν) , Плиска, Дръстър и Констанца. Ето, че Исихий Милетски ни е посочил и причината за щедростта на императора към местните жители на Мизия и Малка Скития.
Лъв Дякон в своята „История” споменава за превземането на Преслаба от византийската армия през 971 година: Romani Praesthlabam oppugnant Ромеи превземат Преслаба. В текста Преслаба е изписан както на латински, така и на гръцки език под формата - Π ρ α ι σ ϑ λ α β α. В заключение мога да обощя, че събраните латински и гръцки надписи сочат еднакво наименование на града – ПРЕСЛАБА – тъй като гръцката буква β – „бета” тогава е била еквивалент на българската буква „Б”.
Миниатюра № 65 на от Ватиканския препис на българския превод на Манасиевата летопис изобразява превземането на Преслаб от византийския император Йоан Цимисхи през 971 година. Приема се, че Ватиканския препис е завършен през 1344-45 година. В тази миниатюра българския преводач е написал с червен киновар ясно на български език името на Симеоновата столица - П Р ѣ С Л а Б Ъ.
Множеството известия от стари исторически хроники посочват еднозначно и категорично, че в продължение на повече от 1000 години (само за около 10 години - от 971 до 980 година градът носи името на превзелия го византийски император - Йоанопол) – от времето на император Константин Велики до това на цар Йоан Александър името на града не е променяно и е ПРЕСЛАБ , а не Преслав. Тази констатация атоматично отхвърля твърдението на официалната българска историография, че строителството на Преслав е започнало в началото си на IX век при управлението на княз Муртаг.
Днес стотици местности по цялата територия на България, но най-вече в планинските и части, носят старинното тракийско име „Преслап” или „Преслапа”,. Наименованието се среща в Пирин, Рила, Стара планина и Витоша. В Габровския Балкан се намира пещерата „Преслапа”. Думата „преслап” означава проход, седловина, превал. Еднакво е значението на думата и в македонския език, а в Република Македония десетки местности в планините носят наименоваието „преслап”. В Милославската планина в Сърбия близо до българо-сръбската граница се намира с. Преслап. Ако погледнете разположението на днешния град Велики Преслав ще установите, че градът се намира точно на входа на Върбишкия проход. Античната крепост е охранявала северния подстъп към Върбишкия проход – най-краткия сухоземен път от Абритос, Марцианополис и Дуросторум на река Дунав до Константинопол.
Първата добавка към Манасиевата летопис ...
Войвода/воевода/- тълкувание и значение
Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3 - 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.
Съкровището е открито случайно през 1978 г. в местността Кастана. Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. Те спомагат за изясняване на подробности около превземането на града. Най-късните предмети в съкровището са византийски монети на император Роман II (959-963).
Сега, дали се казва Преслав или Преслаб градът?
Според мен, как е написано, не играе някаква особена роля в случая
Ясно е, че е Преслав, даже има и приказка за преславния град Търнов!
Няма логика да се произнася преслаб И тогава преслаб сигурно е със същото значение, както сега, а не пресилен да речем
Б и В са букви, които често преливат една в друга, не само в гръцкия
Така, че дори и да е написано с Б, бъди сигурен ,че значението на града е Преслав-Преславен ! С такава цел е правена новата столица, от която се възхищават преминаващи чужденци!
Никой няма да се подиграва със столицата си по този начин
Дори и Преслаб да е написано, това не е изключено да е и грешка на писалият го, но смисълът, който се влага в името е ПРЕСЛАВЕН!
изяснявам за безнадеждни случаи като неговия, въпроса с членуването на личните имен в гръцкия език с цитат на баш-експерта В. Бешевлиев, "Първобългарски надписи", стр. 54 http://wwwia/vb3/vb_uvod.htm
" СИНТАКСИС
28. ЧЛЕНУВАНЕ
Читателят обаче трябва сам да прочете текста, тъй като софтуера вместо гръцки изписва някакви маймунски знаци, които само Rustam би мотъл да прочете.
Въпросът също е разгледан и на стр. 228, ето тук:
http://wwwia/vb3/vb_6.htm
Ето ,имаш опорна точка Тръгват ли от Преслав или както си го написал две реки
Изследователската работа не е само да дадеш написаното в справочниците Това е само справка
И нещо друго
Градът е строен за столица Каквото и да е имало до тогава е коригирано
Смяташ ли ,че столичен град, като отлика за него, ще бъде именуван като място откъдето тръгват две реки?!
И друго, как си обясняваш думата преславен? наличието и?
Но не от справочници
тя от къде идва?
Столицата се мести от Плиска, с явното намерение да я надмине и засенчи, не просто да се премести!
Хубаво е, че боравиш с литературни източници и демонстрираш дълбочина на знания, но замисли се, какво се получава в резултат!
За двусмислието на името!
Всеки столичен град символизира нещо- име, сила и така нататък
От първите- Париж, Атина, Киев, София, Константинопол, Рим, .... от вторите- Берн, Берлин....
А Преслаб какво символизира?
В най- добрия случай, че в две противоположни посоки оттам тръгват две реки?.....
Много ми е драго, да ме поучават някои, как се прави наука Защото на мен животът ми е минал в приложната и точна при това наука И си имам резултати, при това доказани не пред анонимници!
Там такива екивоци са рядкост!
Приятен ден!
И един приятелски съвет!
Остави тази надменност, спрямо другите, която често използваш
Моето занимание в историята е научно- популярно по характер Казано просто- разбираемо Такива ми са и всички публикации Няма проблем да направя крачката в тясното научно направление
Но ти, ако смяташ да се специализиращ само в него, обърни се към БАН-конференции и симпозиуми
Така ,че надменността ти тук, която като поведение не е положително качество, е неуместна!
Имената по Константиново време-Плискобам и Преслабам, както се четат на латински - от четвърти век! Затвърждава се съмненията които имам за преход при превода от в на б и обратно
Както на блакх във влах
Но друго е по- важно Тези имена не са латински, а местни и на местния език са ПлискоВ и ПреслаВ!
Що се отнася за Плиска, Плисков срещал съм ги на няколко места Дори в анализа на Державин, имаше няколко села и град с това име в Русия
Смяташе и Псков, че произлиза от Плисков, негова съкратена форма А той е много стар град, счита се ,че е от Кубратово време поне
За Преслав не си спомням, но Плиска, името обсъждаше, поради наличие на аналози
Това е четвърти век !Говори се, че още тогава има провинция в днешна Северна България- България! Излиза ,че тези имена са Български!
Мътни времена са това Константин сталбилизира за кратко империята Той също е от местен произход Иска Сердика за столица, повечето време прекарва там После местното име става средец -Сердика-Среда Вижда се как латинския е вързан с местния говор Средец има и смисъл на среда
Но нещата излизат от контрол при синовете му
Така ,че всичко е възможно
знаеш ли, това е много по- интересно не, че Преслав е Преслаб, а, че името го има още в четвърти век и ,че по всичко личи, че е местно Както и на Плиска!
Плисков, Преслав! Това са имената според мен!
Развий си това, наблегни на него, то е много по- ценно!
Няма да ти се меся, твое право си е!
Държиш диамант в ръцете си!