Някакво особено и важно събитие ще да се е случило през тази 328 година от рождество Христово и е останало трайно в паметта на българите, щом и Паисий Хилендарски го е записал в „История славянобългарска”. Събитието ясно указва, че в тази година те са намерили добра и плодородна земя на юг от Дунава в Римската империя, но не по времето на Валент, а на Константин Велики...
Мостът беше внушителен и красив, хармонията от камък и дъб приковаваше погледите на пъстрото хорско множество. Неголям пристан встрани от моста и кокетен емпориум, разположен между него и града функционално завършваха стратегиския транспортно-комуникационен център. Поради благоприятния вятър от другата страна на Дунав се чуваха възбудени възгласи и музикални инструменти . Сто натоварени волски коли бяха спрели върху моста за да се изпита конструкцията за здравина.Хората чакаха идването на Констатин вече час, а юлското утро предвещаваше горещ и изнурителен ден. И ето, от вратите на Улпия Ескус се показаха императорските квадриги. Кортежът спря и високите гости се насочиха около изградената ораторска трибуна. Константин беше придружаван от неколцина константинополски сенатори и Теофил, архитекта на строежа. Между гостите и гражданите, смесени с гетите колонисти, които бяха дошли от Сукидава, дискретно заеха местата си императорските охранители. Бяха високи и стройни мъже, а скитските им прически и светли коси ги сливаха с околните. Преди време до властта достигнаха сведения за подготвен военен заговор, поради което Константин прехвърли легионите в Азия, разпусна палатините и формира нова мизийска армия и лична охрана от гети федерати. Един млад мъж, облечен с църковни одежди се отдели от множеството, а императора го прегърна топло и му посочи място сред почетните гости. Това бе Урфил, епископа на гетите, който посрещаше първата вълна преселници, получили в резултат на личната му молба разрешение да се заселят в двете Мизии и Скития. Императорът заговори от трибуната, говореше на родния си език и слушателите жадно поглъщахаха словата му. Преводач шепнеше тихо, на ухо, само на сенаторите, между които беше и препозита Урбикий, доверения човек на Константин, който издигна моста за 220 кентинария злато и три години работа. Урбикий блесна с отлични качества на мениджър и след две години получи нова обществена поръчка: срещу 600 кентинария злато съгради крепостните стени на Плиска, Преслав, Дръстър и Констанция.
Строежът се забави почти четири години поради нередности в тръжната процедура. Комисия от подставени лица на Лициний беше присъдила обществената поръчка за 300 кентинария злато и четиригодишен срок за изпълнение на консорциум от негови приятели. Константин научи за аферата и обяви тръжната процедура за недействителна и измамна. Лициний на свой ред обвини Константин в конфликт на интереси, а споровете и взаимните претенции доведоха до кървава гражданска война.
Императорът не беше многословен и хората посрещнаха с бурни възгласи края на речта му. На трибуната застана Урфил със светото писание в ръка, благослови Константин и моста, колонистите се кръстеха и благославеха след него. Белите и златоруси гетски моми запяха чудните си многогласни песни, Констатин и Урфил се приближиха до контрафорсната кула на моста, където ги очакваха други девойки с хляб и сол. Императорът сряза синята брокатена лента, отчупи къшей хляб и пощипна по бузата смутеното момиче. Урфил изля менче с вода и поръси с чимшир паметната плоча, монтирана на входа на кулата. Двуезичния надпис на латински и гетски указваше, че моста над река Дунав е построен със средства на оперативна програма „Трансгранично сътрудничество” на Римската империя по времето на император Констатин.
Българите и римският свят XХII а1
Незабавна отмяна на ЗЗДН