Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2016 10:49 - Как бяха измислени “волжките българи”. Хронология и технология на измамата – втора част
Автор: iliyanv Категория: История   
Прочетен: 4027 Коментари: 17 Гласове:
2

Последна промяна: 10.02.2016 15:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Да видим какво представлява т.н. „Волжка България” в началото на Х век, според първите изследователи – Ибн Русте и Ибн Фадлан, чиито впечатления са почти от едно и също време – между 910 и 922 година след Христа. Малка териториална област с малобройно население от 4 сродни северни тюркски племена, намиращи се в начален и съвсем примитивен процес на политическа консолидация под ръковоството на един княз. В същия начален етап е и процесът по приемане на новата религия – исляма. Волжките туземци имат щастието да обитават малка, но за сметка на това много атрактивна в търговско отношение територия  около устието на река Кама при вливането  и във Волга. Двете големи реки обединяват огромните си водосборни райони и заедно с големия брой пълноводни и плавателни притоци образуват гигантска транспортна мрежа, по която могат да се превозват и обменат стоки между Севера и Юга. Мрежата достига през Каспийско море до Кавказ и  Персия, удобно пресичайки Пътя на коприната. Успешната търговия и лесните пари са допълвани от дребни, но редовни обири на съседните племена. От север  традиционните експортни стоки са ценни дивечови кожи, роби и млади проституиращи жени, от юг  - живи селскостопански животни, плодове, подправки и занаятчийски произведения.  Същевременно волжките тюрки се намират под политическата зависимост на хазарския хаганат, ситуиран между каспийското устие на Идел и западните брегове на Меотидското езеро. Тази зависимост е по-скоро символична, тъй като освен плащане на данъци и едно заложничество на сина на царя, тя не е свързана с  други отрицателни последици за местните хора. Според Ибн Русте народа балкар (ал балкарийа) се състои от три сорта: барсул, ескел и балкар. Използването на думата „сорт” означава близко родство между тях.Тук е необходимо да отбележа отново, че верни на манталитета си да манипулират,  руските преводачи отново са записали народа като „булгар”. Според Ибн Фадлан, Алмъс е цар на 4 народа, като са назовани три от тях: булгар, суваз и аскал. Ако обощим сведенията на двамата ще забележим, че „асгал” съвпада с „аскал”, „балкар” с „булгар” ,  останалите два са „суваз”  и „барсул”.

Останките от някогашните градовете Булгар, Суваз/Сувар и Биляр дават една добра представа за големината на владението на Алмъс. Средновековния град Булгар се намира на 70 км южно от Казан и на 4 км от Волга, близо до днешното село Приволжский. Град Биляр се намира в непосредствена близост до днешното градче Билярск, на 90 км североизточно от Болфар и 45 км  от брега на река Кама. Средновековния Сувар е ситуиран в околността на съвременното село Кузнечиха  - намира се на 45 км югоизточно от Болгар и на 60 км югозападно от Биляр. Сведенията на Ибн Фадлан напълно доказват разположението и разстоянията между тези три най-важни места. Ето какво ни е написал Фадлан: „Пристигането ни при него беше в ден неделя, когато беше изминала 12-ата нощ от месец мухаррам, година триста и десета, а разстоянието от Ал-Джурджания до него беше 70 дни. Ние останахме в юртите от неделя до сряда. Те бяха определени специално за нас. Чакахме, докато се събраха царете, предводителите на неговата страна, за да присъстват на четенето на писмото на халифа. Когато настъпи четвъртък и те се събраха ...”

От текста се вижда, че от неделя до сряда вечерта пратениците са тръгнали от седалището на Алмъс към другите по-нископоставени царе и са се върнали в рамките на 4 дни. Можем да си представим алмъсовото владение като приблизителната територия между Русе, Разград, Силистра и река Дунав. От трите средища Булгар има стратегическо предимство пред Биляр и Суваз, защото се намира почти до река Волга. Не е случайно, че точно там  е определено мястото за акостиране на плавателни съдовете, заедно с тържище, складове и места за отсядане на търговците. Поради тази причина постепенно името „булгар” получава по-голяма известност и се превръща  в своеобразна търговска марка.

В следващата част ни предстои да направим сравнение на материалната култура, езика, писмеността, нравите  и обичаите на местноото население и ги сравним с тези на европейските българи от първата четвърт на Х век.

Материална култура

Във времето,  когато Голямата базилика в Плиска е една от най-големите и представителни сгради в Европа,  дворецът на Крум или Муртаг като архитектурнен план и строителна технология е копие на двореца на Диоклециан в Салона, а цар Симеон  е кесар или съимператор на Ромейската империя и в центъра на Константинопол  е издигнат  негов бронзов паметник, живота във волжкото владение на Алмъс  протича сякаш в епохата на Адам и Ева. Местните туземци живеят в палатки, палатка – но по-голяма от обикновените  представлява и „двореца” на Алмъс. Тухлата, керемидата, камъка и бетона са абсолютно непознати материали. Непознато е и дървото като строителен материал. Единствените дървени сгради са построени до пристанището и са собственост на руските търговци. Няма изградени пътища, липсват елементарни защитни съоръжения около населените места като ровове, насипи или стени. Затова и преводачът на руското издание в бележките си срещу името „Булгар” е записал – страна или град? Арабската дума за  град  е „мадина”, а Фадлан я използва само при споменаване столицата на хазарите. Както вече споменах, „булгар” при Фадлан има смисъл както за населено масто, така и за област, но авторът използва друга арабска дума - „балад”, което означава  страна или местност. Очевидно Фадлан е бил затруднен да използва думата „град”  за седалището на Алмъс, защото на практика град в общоприетия смисъл на думата няма , а вместо него е налице обширна равна поляна, върху която са разпънати шатрите на населението. Тук е уместно да припомня  подзаглавието на манипулатора Ахмедзаки Тоган, в което твърди, че пътуването на посолството е до „столицата на волжките българи”. Сто и десет години по-късно, през 1136 г.  Абу Хамид Ал Гарнати – Испанеца посещава Булгар и отбелязва наличието на голям прогрес -  Алмъсовата поляна вече има облик на град, къщите са построени от боров материал, а селището е оградено от дървена защитна стена, за която е използван  дъб.

Няма сведения от Ибн Русте и Ибн Фадлан, от които да съдим за наличие на развито занаятчийство – металообработване, керамично производство, килимарство и други. Последният споменава за интересни вещи, които е видял в шатрата на Алмъс – килими, скъпи съдове и брокат, но всички те са внос от далечни страни. Дори царския шивач е арабин, жител на Багдад. Сто години по-късно Абу Хамид  – Испанеца потвърждава, че ситуацията с металообработването не се е променила, металите и металните изделия продължават да се внасят от други страни. Ето какво пише той по този въпрос: „А тези мечове, които доставят от страните на исляма в Булгар, носят голяма печалба. След това булгар ги пренасят във Вису, където живеят бобрите, след това жителите на Вису ги носят на Йуру и те ги купуват за самурени кожи, за роби и робини.”  Тази сведения контрастират силно на ситуацията в Дунавска България – почти няма средновековно селище, в което да не е развита собствена металургия, металообработка и керамично производство. Противоречиви са сведенията и за селскостопанскаата култура на местните жители. Ибн Русте твърди, че ал-балкарийа са земеделски народ и отглеждат много видове зърнени култури, като пшеница, ечемик, просо и други. Същият автор обаче казва, че в страната им преобладават гъстите гори и блатисти места. Със сигурност можем да твърдим, че по това време владението на Алмъс попада изцяло в зоната на Великата тайга и лесостепите и степите се намират извън контролираната територия. Логично би било да мислим, че при тези климатични условия, производството на зърнени храни ще бъде проблемно, дори невъзможно. Ибн Фадлан потвърждава, че зърнените храни присъстват на местната трапеза и че хората ги отглеждат, без да отрича изрично, че част от тях се внасят от съседни страни. Сигурно е обаче обстоятелството, че местните  не умеят да съхраняват зърното и то бързо става негодно за консумиране и опасно за здравето. Ето какво пише Фадлан по въпроса: „Всеки, който се жени или устройва някакво пиршество, необходимо  е да поднесе на царя дар във вид на продукти в зависимост от размерите нагощавката, а след това дава и на гостите, като например медовина, набиз,  пшеница, която не е съвсем добра, черна и воняща, а те нямат и помещенияда складират провизиите си, копаят кладенци и закопават храната си втях. По този начин само след като изминат няколко дни, тя се разваля и променя вида си, придобива мирис, така че вече не може да се ползва.Те нямат масло [маслинено, зехтин], нито сусамено, нито пък мас. Вместо тези мазнини използват рибено масло. Това масло отвратително мирише, а оттам и храната им.”  Според Фадлан лошата и развалена храна е сериозен проблем здравето живота на туземците: ” Аз не видях между тях [нито един човек] да се изчервява, но повечето са болни. В нея [в страната] те в по-голямата част от случаите умират от болки в стомаха, дори се стига и дотам, че това се случва и при кърмачетата.” От този текст можем да направим определени изводи не само за ниското качество на живот, но дори и за интелектуалното ниво на волжките „българи”.

Няма никакви данни за развитие на животновъдство във всичките му форми. По тази причина в диетата на местните липсва мляко и млечни продукти. Тази особеност контрастира рязко на известията на хронистите, че траки, скити и българи са традиционни млекопийци. Според двамата автори, хората на Алмъс ползват в ежедневието си коне, но изглежда, че нямат традиции в развъждането им.  Набавят си ги чрез грабеж от съседния народ буртас, чиито основен поминък е именно животновъдството, за което съобщава  Ибн Русте.

Външен вид

Без да описва отделно външния вид на местните хора, Ибн Фадлан ни е оставил достатъчно данни, по които можем да получим представи за техния облик. Маршрута на посолството започва от Багдад, преминава през Иран и заобикаляйки страната на хазарите се отлонява на изток към Средна Азия, след което прави завй на запад по посока на Атил, за да достигне до земята на Алмъс. Така пътя на Фаблан минава единствено през тюркски племена. Първата му среща с русите го впечатлява много и той описва техните характерни черти, с които те се открояват не само от жителите на Средна Азия, но и от „волжките българи”: „ Видях русите, когато пристигнаха по търговските си дела и се разположиха на р. Атил. Не съм виждал хора с по-съвършено телосложение от тяхното. Можеха да се оприличат с палми - с руси коси, с румени лица, с бели тела. Те не носят куртки, нито кафтани, но мъжете носят киси, с които те покриват едната си страна, при което едната им ръка остава навън.Всеки един от тях носи със себе си брадва, меч и нож, при това той никога не се разделя с тях.”  Откроява се и тяхното облекло, което е различно от всички останали, които живеят на левия бряг на Атил. Следователно можем да приеме, че „волжките българи” са антипод на русите – по-ниски, брюнети  и с тъмен, матов цвят на кожата. За  матовия   ( изглеждащ нездрав)  цвят на кожата Фадлан изрично е записал следното си впечатление:” Аз не видях между тях [нито един човек] да се изчервява, но повечето са болни.” Впечатленията на Фадлан за външния вид на русите съвпадат с описанията на европейските хронисти за траките и европейските скити – хуни, алани, гети и др., т.е. за етническия микс на дунавските българи, които са  едри и силни хора. Археологическите разкопки на некропола край с. Кюлевча , датиран към първата четвърт  на IX век разкриват,  че 28%  от погребаните войни в масовия войнишки гроб са били с ръст от 1.80 м  и повече . Сред индивидулните погребания на обикновени хора също се срещат скелети с ръст над 180 сантиметра.  

Когато в началот на ХХ век археолозите започнали да разкопават некрополи в Източен Туркестан и да откриват отлично запазени мумии на бели, русокоси и червенокоси хора, историците получили визулно потвърждение на твърденията на древните хронисти за характерния масов обичай на траки, илири и европейски скити да татуират телата си. В това отношение Ибн Фадлан  направил същото като Херодот, Страбон и Амиан Марцелин - описал силното си впечатление за татуировките на русите: „Мечовете им са плоски, с бразди по тях, франкски  и от крайчеца на ноктите до шията на всеки русин има нарисувани изображения на хора и предмети и на други подобни.”  Татуирането, като вековна традиция сред скити и българи било чуждо както за ал-балкарийа, така и за всички тюрки, които посолството срещнало по пътя си.

Нрави и обичаи

Ибн Фадлан е описал достатъчно подробно погребалните обичаи на волжките туземци: „И когато при тях умре мюсюлманин или когато почине съпругът на някоя жена хорезмийка, то те ги измиват според мюсюлманския обред, после ги карат на каруца - едвам-едвам, в ръцете им е поставено знаме, докато не достигнат мястото, в което ще ги закопаят. Като пристигнат там, те го свалят от талигата, поставят го на земятя, след това изкопават в тази линия гроб, правят и странична пещера и го погребват. Така те [жителите] постъпват със своите мъртъвци.” На пръв поглед в текста става дума за обичай при погребване на мюсюлмани. Но Фадлан също е мюмсюлманин и очевидно  необичайността на ритуала  го е провокирала да го опише. Всъщност Фадлан е описал много добре спецификата на т.н. нишово погребение, при което след изкопаване на гроба се издълбава встрани ниша и покойника се поставя в нея така, че над него да има здрава ненарушена почва. Това изглежда  е нещо съвсем ново и непознато за мюсюлманина Ибн Фадлан  и  по-скоро е свързано с културата на местните хора, преди приемане на исляма. Въпреки всичко  последното изречение звучи обобщаващо, че погребалния обичай се прилага за всички жители, а не само за приелите исляма:” Така те [жителите] постъпват със своите мъртъвци.”

Нишовите погребения са непознати за културата на дунавските българи. При общо проучени  над 3000 средновековни гроба на територията на България, които са датирани VIII – IX век,  археологически разкопки са установили едва 20 нишови погребения (0.7%), от които в некропола при с. Кюлевча – 16, с. Ножарево   2 и Девня 2. И днес в България нишовите погребения се практикуват само от българските тюрки –  турци и татари. При българите мюсюлмани (помаци) от Западните Родопи обаче, нишовите погребения са непознати. Можем да обобщим, че Ибн Фадлан е описал един начин за погребения на хора, типичен за тюрките, а не за мюсюлманите.

Брак и секс

Траките, европейските скити и българите са известни със своето многоженство (полигамия), разбира се във времената преди приемане на християнството. Този факт винаги е впечатлявал съседните народи, които са били моногамни , особено гърците не пропускат възможност да пишат за екзотичните нрави на техните балкански съседи. И наистина, Фадлан свидетелства не само че русите, като истински северни скити  многоженци, но и фокусира вниманието си върху необузданите им оргистични  сексуалните  нрави. При т.н.”волжки българи” няма данни за такава полигамия, още повече, че ислямската религия не я забранява и възпрепятства.

Ибн Фадлан описва еднаквото крайно строго отношение към свободния секс, изневярата и педерастията на различните тюрски народи, които са абсолютно неприемливи за обществото им, а установините прояви се наказват безусловно със смърт. Ето какво е писал Фадлан за  огузите: „Те не знаят що е разврат, но ако забележат или разберат нещо, свързано с него, ще накъсат на парчета тази личност на две в най-буквалния смисъл. Съединяват клоните на две дървета, връзват човека на клоните и го пускат едновременно и намиращият се там се разкъсва.” За педерастията: „Педерастията и педерастът се наказват много строго. Действителен случай: веднъж в Кударкин  – правоприемника на  царя на тюрките, [някой си] от жителите на Хорезм се отбил при един стопанин за покупка на овце. Тюркът имал голобрад син. Хорезмиецът непрекъснато го ухажвал и го канел при себе си. Най-накрая, момъкът изпълнил желанието му. Тюркът незабавно подал жалба до Кударкин. Последният му наредил: "Събери тюрките." Той изпълнил заповедта. Когато те се събрали [той] попитал тюрка: "Искаш ли да го съдя действително или наужким?" Той отвърнал: "Действително." Заповядал му: "Доведи сина си!" Довел го. Той казал: "Би следвало и той, и търговецът, и двамата да бъдат убити!" Аналогична ситуация Фадлан описва и при хората на Алмъс: „Мъжете и жените влизат в реката, къпят се заедно голи и по никакъв начин не извършват прелюбодеяние, а за това няма и възможност. А който си позволи да блудства, независимо кой е той, оковават го с 4 железа [като палешници], завързват към тях и двете му ръце и двата му крака, а след това ги разсичат с топор, започвайки от тила и стигайки до бедрата му. Също така постъпват, ако провинилата се е жена. След това закачват всяко парче от него или от нея на едно дърво.” През средата на ХIII век Вилхелм (Гийом) де  Робрук минава през владенията на Златната орда от Константинопол до Монголия и пише почти същото за нравите на татарите в „Пътешествие до източните страни”: „Убийството на човек те наказват със смъртна присъда, също както при извършване на сношение не със своя жена.

Законът за съдене на хората (Законъ соудный людьмъ) е оригинален акт на българското средновековно право, без  аналог във визатийското. Приема се, че ЗСЛ изразява българското обичайно право, адаптирано през нормите на християнската религия, т.е. става дума за закон от същия времеви хоризонт, в който се случва пътуването на Ибн Фадлан. От общо 32 члена текст  в ЗСЛ в  са предвидени 10 члена – от 4 до 13, които третират в детайли казуси, касаещи пълна гама сексуални отношения между хората. Забележителното е, че за никоя простъпка в областта на секса и изневярата между съпрузи не е предвидено смъртно наказание. Това е сигурна индикация, че между нравите на дунавските българи и крайволжките туземци няма никакви допирни точки.

„4. Който си има жена и сблуди с робиня, като се хване безчинницата, князът на тая земя трябва да я изгони извън земята и да я продаде в друга земя, а цената й да се раздаде на сиромаси.

Също блудникът трябва по Божия закон да се отстранява от божите раби, и до 7 години да се подложи на пост: извън Божия храм да стои две години във време на литургията; две години да влиза в черква само до светото Евангелие, а другото време да стои вън; други две години да служи литургията [само] до "Верую во единого Бога"; а в 7-ата година да стои на цялата [литургия], но да не взема (да не яде блажно); а като се сключи 7-ата година, да яде всичко. Длъжен е 7 години само хляб да яде и [да пие] вода.

5. Който [неженен] блудствува с чужда робиня, да плати 30 стънлеза (жълтици) на господаря на робинята, а сам той да се подложи на пост 6 години, както казахме и да не се продава. Ако е сиромах, против волята му имотът му да се даде на господаря на робинята, а сам да се предаде на речения пост.

6. Който чернец (калугер) блудствува, според светския закон да му се отреже носът, а според църковния - да му се наложи 15 години пост.

7. Който се ожени за своята кума, по светския закон и на двамата да се отрежат носовете и да се разлъчат, а по църковния - да се разлъчат и да се подложат на 15 години пост. А редът на поста е такъв: 5 години да стои вън, да плаче и да слуша литургията; 4 години да стои в черква до светото Евангелие; 3 години до "Верую во единого Бога" и 3 до края, и все да е на хляб и вода. Така, като се свърши срокът, в 16-ата година всичко да яде.

Същото наказание да получи оня, който обладае дъщеря си от светото кръщение; също и тоя, който се намери [че блудствува] с мъжетница.

8. Кога някой посегне на девица още девствена, против волята на родителите й, после, като се помирят, ако той пожелае да я вземе и родителите й се съгласят, да стане сватба.Ако ли той изведнъж вземе да не рачи, тогава, ако той е богат, трябва да даде на девицата за срам 6 литра злато, сиреч 72 стънлеза; ако подобни няма, да даде половината от имота си; ако ли е сиромах, да го бие съдията на страната и да го изгони от своята област. Да се подложи на пост 7 години, както писахме.

9. Който посегне на девица още девствена в пусто място и насилствено, гдето няма кой да й помогне, да се продаде, а имотът му да се даде на девицата.

10. Който посегне на девствуваща преди 20-ата й година, то да се продаде всичкият му имот и да се даде на девицата; също и ако някой стори подобното и на годената. А по църковния закон всички се подлагат на пост 7 години, както казахме по-преди за случая ат мъжетница.

11. Който посегне на сгодена девица и с нейна воля да е извършил това, да му се отреже носът.

12. Които извършат брак при кръвосмесителство, да се разлъчат.

13. Който има две жени, да напусне по-сетнешната с децата й и да се бие. А по църковния закон се подлога на пост 7 години.

Следва трета част

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
5
3



1. didanov - ЗДРАВЕЙ ИЛИЯНЕ, ето моите контруктивни контраргументи
05.02.2016 13:58
Ти казваш"Да видим какво представлява т.н. „Волжка България” в началото на Х век,Малка териториална област с малобройно население от 4 сродни северни тюркски племена, намиращи се в начален и съвсем примитивен процес на политическа консолидация под ръковоството на един княз.“
Отговор ""Царството на бурджаните е голямо и просторно. Те са огромен, могъщ и войнствен народ, който воюва с византийците, славяните, хазарите и тюрките" - отбелязва Ал-Масуди в своята книга "Вести за времената" (Х век)“ - авторът прави разлика между бурджан и тюрки!


Ти казваш“Тази зависимост (хазарската) е по-скоро символична, тъй като освен плащане на данъци и едно заложничество на сина на царя, тя не е свързана с други отрицателни последици за местните хора.“
отговор :"През първите два века от основаването си Волжка България трябвало непрекъснато да отблъсква войските на Хазарския хаганат, затова в началото на Х в. българският кан Алмас (Алмуш) се обърнал за помощ към Арабския халифат. Арабският халиф поставил условие волжките българи да приемат исляма като държавна религия. - това е едно политическо решение с цел да се реши хазарския проблем. "Царят на хазарите има и друг обичай – има 25 жени, при това всяка една от тях е дъщеря на някой цар, съперничещ му с нещо и негов съсед. Взема я волю-неволю."Ибн Фадлан


Ти казваш:"Можем да си представим алмъсовото владение като приблизителната територия между Русе, Разград, Силистра и река Дунав. „
Моят отговор:"Българите построили около 250 града, по-известни от които са Булгар, Биляр, Сувар, Ошел, Жукотин, Челмат, Сабакула, Тухчин, Арнаг, Исбол, Казан, Колън, Чебоксар, Алабуга, Яр-Чамъ, Уфа, Саръчен, Самар, Хазар. Археологическите проучвания показват голямо сходство между тези градове и градовете в Дунавска България, което се дължи на строителната традиция на българите и най-вече на типичния за тях квадров строеж – подреждане с точно определено застъпване на масивни дялани каменни блокове (квадри) с вдълбани различни символи, руни и знаци на Тангра. Характерна особеност при строителството българските градове още от онова време е изграждането на водопровод, канализация и обществени бани.“


Ти казваш :"Местните туземци живеят в палатки, палатка – но по-голяма от обикновените представлява и „двореца” на Алмъс. Тухлата, керемидата, камъка и бетона са абсолютно непознати материали. Непознато е и дървото като строителен материал. Единствените дървени сгради са построени до пристанището и са собственост на руските търговци. Няма изградени пътища, липсват елементарни защитни съоръжения около населените места като ровове, насипи или стени. Затова и преводачът на руското издание в бележките си срещу името „Булгар” е записал – страна или град?“
Отговарям :“Столица на Волжка България бил град Булгар. Поразителна е приликата в строителството на столиците на Дунавска и Волжка България, въпреки че Плиска се намира на повече от 2000 км от Велики Булгар. Крепостните стени и на двата града са строени с големи каменни блокове по сходен четвъртит план с високи кръгли кули по ъглите. Велики Булгар често бил сравняван от хронистите по своята красота и значимост с Константинопол.
Подобно е и строителството на гр. Биляр, което започнало през 922 г., след приемането на исляма. Постепенно Биляр се превърнал в най-големия град в държавата. Вътрешният град заедно с центъра е заемал площ от 20 кв.км. Освен с крепостна стена, той бил укрепен и с троен земен вал. Укрепителните валове били високи до 4 м и широки до 10 м. Открити са останки от над три хиляди къщи, голяма част от които са с общи отоплителни канали. В града е имало дворец, държавни сгради и обществени бани с подово отопление.“



ти казваш:"Няма сведения от Ибн Русте и Ибн Фадлан, от които да съдим за наличие на развито занаятчийство – металообработване, керамично производство, килимарство и други. Последният споменава за интересни вещи, които е видял в шатрата на Алмъс – килими, скъпи съдове и брокат, но всички те са внос от далечни страни. „
Отговарям:“ Заселвайки равнините край реките Волга и Кама, българите донесли със себе си непознати за региона земеделски сечива. Масово било въведено орното земеделие, отглеждали ябълки, грозде, сливи, сеели пшеница, ръж, ечемик, просо, сорго и др. Отглежданите сортове били селекционирани от векове и давали високи добиви.
Ибн Русте пише: "Българите са земеделски народ и отглеждат всякакъв род зърно - пщеница, ечемик, просо". Първи, които забиват рало в тези земи, са те. Българите изсичали горите, опожарявали пъновете и разоравали почвата. За песъчливите почви използват леко рало, а за смолниците - тежък сабан с палешник. Продукцията се запазва в зърнохранилища, изкопани в земята и обгорени.
Българите са превъзходни занаятчии. Произвеждат скъпи ювелирни изделия, великолепни кожени палта. Не един път, когато в столицата пристигали чужди пратеници, скъпите дарове, които носели от страната си, били изработени тук, в България.Най-големи доходи носи оръжейната промишленост. Коват се саби, мечове, копия, около 20 вида стрели, тъпи за лов (за да не се повреди кожата), двуостри за пробиване на броня, стрели с триъгълно сечение и пр. Колчаните са дървени или кожени, разширени в двата края, с цел да се поместят остриетата, а в горния край да не се повреждат перата. Голямо майсторство изисква изработването на лъковете. Те са високи 150-190 см и са "М"-образни. Сглобени са от две планки от различен дървесен материал, което придав аповече гъвкавост на оръжието. Спояват ги с туткал или ги съшиват с конци от сухожилия. В краищата се монтират приставки от твърдо дърво, за да не се прегризе тетивата.В областта на керамиката археолозите откриват над 10 вида. Писателят географ Ал Масуди пише през 955 г., че най-хубавите палта се продават в Киев и Болгар, а българските кервани постоянно пътуват към Хорезм, возейки кожи на черни лисици, които особено се ценят на персийския пазар. „


ти казваш : „Няма никакви данни за развитие на животновъдство във всичките му форми. По тази причина в диетата на местните липсва мляко и млечни продукти.
Според двамата автори, хората на Алмъс ползват в ежедневието си коне, но изглежда, че нямат традиции в развъждането им. Набавят си ги чрез грабеж от съседния народ буртас, чиито основен поминък е именно животновъдството, за което съобщава Ибн Русте. „
Отговарям:"Районът предоставял отлични възможности и за развитие на животновъдството. Българите отглеждали големи стада от овце, коне и говеда, като продължили традицията на подвижното животновъдство. С отглеждането на стадата се занимавала специална прослойка от обществото. Животновъдите често се преселвали в рамките на държавата, за да осигурят нови пасища за животните.“
или ""Данъкът към царя се плаща с коне или с друго. От всеки, който се жени, царят взема ездитен кон." [Пак там, стр. 27] Ибн Фадлан допълва: "Царят няма право на посевите. Плащат му всяка година от всеки дом по една кожа от собол... Всеки, който прави сватба, или устройва пир, прави отчисления на царя в зависимост от размера на пира." [Пак там, стр. 27] „
и още „В този град (Болгар) за пръв път в източна Европа, държава започва свое собствено монетосечение - през 950 година Волжките Българи стават цивилизаторският катализатор за съседните си народи. Дори когато през ХII в. сеченето на дирхеми е преустановено поради изчерпването на златните и сребърните рудници, търговията продължава да процъфтява. В Болгар са били развити всички занаяти почти без изключение, което се потвърждава от разнообразните археологически находки - като се почне от средновековни прибори за лакиране на нокти и гребени(ДА!), та до бижута, керамика, металургия, и множество други. Във Велики Болгар е открит и първият във света Винт, но това днес е омаловажено до степен на забрава.“


и още много примери мога да ти дам за твърденията ти извадени от контекста или странните исторически умозаключения. Оставам с впечатлението, че полагайки навярно толкова труд за постингите, вместо да откриеш истината, затъваш все повече в блатото на невежеството.
цитирай
2. didanov - и изобщи приликите с дунавските българи са много повече отколкото разликите
05.02.2016 14:00
възникнали в различните религии и различната историческа съдба
цитирай
3. didanov - ето и целият текст на Фадлан за русите, и за "приликата им" с дунавските българи
05.02.2016 14:07
Видях русите, когато пристигнаха по търговските си дела и се разположиха на р. Атил. Не съм виждал хора с по-съвършено телосложение от тяхното. Можеха да се оприличат с палми - с руси коси, с румени лица, с бели тела. Те не носят куртки, нито кафтани, но мъжете носят киси [1], с които те покриват едната си страна, при което едната им ръка остава навън.

Всеки един от тях носи със себе си брадва, меч и нож, при това той никога не се разделя с тях (това, което споменахме по-горе).

Мечовете им са плоски, с бразди по тях [за изтичане на кръвта], франкски [2] и от крайчеца на ноктите до шията на всеки русин има нарисувани изображения на хора и предмети и на други подобни.

А що се отнася до жените им, то на гърдите на всяка една от тях е прикрепена кутийка. А във всяка кутийка има пръстен от желязо, от сребро, от мед, от злато, в зависимост от паричните средства, с които разполага мъжът. Във всеки пръстен се намира нож, също прикрепен към гърдите – на шията на жените има няколко реда гердани от злато или сребро, тъй като след като човек притежава 10 000 дирхема, то той доставя на своята жена гердан в един ред, а ако пък владее 20 000 дирхема, то той й набавя гердан в два реда. По такъв начин всеки 10 000, които се прибавят към неговото състояние, означава увеличение на накитите на жена му с един гердан. Така че на шията на някои от тях висят много редове гердани. Най-хубавото оръжие при тях [русите] са зелените мъниста, направени от керамика, която намираме на корабите. Те [русите] сключват [търговски] договори за мънистата. Купуват едно и го нанизват като гердан за своите жени. Те са най-мръсните творения на Аллаха – те не се чистят от изпражненията, нито от пикочта, нито след полови сношения, но мият ръцете си след ядене. Те са като блуждаещи и слепи магарета.

Идват от страната си, привързват корабите си на Атил, а това е голяма река. На брега й строят просторни домове от дърво. В един такъв дом се събират 10 или 20 – по-малко или повече. Всеки от тях си има свое легло, на което той седи, а заедно с него са девойки красавици за търговците. И ето че един от тях се съвокувлява със своето момиче, а приятелят му го гледа. Понякога те се съединяват, цяла група от тях се намират в подобно положение, намират се един срещу друг, влиза търговецът, за да си купи от тях някоя мома, и ги сварва, съединил се с нея, и той, русинът, не я оставя, или пък частично удовлетворява своите потребности.

Те задължително всеки ден си мият лицата в тавите с най-мръсната вода, каквато може да има, и най-нечистата. Това става така: всяка утрин девойката носи вода в голямо ведро и го поднася на своя господин. Той измива в него ръцете, лицето и косите си. Мие ги, реше ги с гребен във ведрото. След това се секне и плюе в него и така не остава никаква мърсотия по него, но всичко остава във водата. Когато той свърши с тоалета си, девойката занася ведрото до седящия редом с него другар и той върши това, което е извършил предидущият. И тя продължава да носи ведрото от един на друг, докато не обходи така всички, намиращи се в дома, и всеки се секне, плюе и мие лицето и косите си в нея.
само след като техните кораби пристигнат на това пристанище, всеки от тях излиза и носи със себе си хляб, месо, лук, мляко и набиз [вид напитка. - б. пр.] и така, докато не достигне до дълга, забита в земята греда, по която има изсечено лице, наподобяващо лице на човек, а около нея [парчета от дърво] с по-малки изображения, а зад тях стърчат високи трупи, забити в земята. И така той се приближава към голямото изображение, покланя му се и произнася следните слова: "О, господарю мой! Дойдох от далечна страна. С мен пристигнаха толкова и толкова девойки и толкова и толкова самурени кожи", и така, докато не изреди всички стоки, които е донесъл със себе си - "аз дойдох при теб с тези дарове" – след това оставя всичко, каквото носи със себе си, пред гредата - "искам да ми изпратиш търговец, притежаващ много пари и дирхеми, за да купи от мен всичко, каквото пожелая, и да не ми противоречи в нищо, за което му говоря". И след това си отива.

И все пак, ако продажбата бъде трудна за него и идването му се протака, то той отново пристъпва с подаръка – втори и трети, и ако му бъде трудно да получи това, което иска, той поднася подарък на всяко от по-малките изображения, моли и за ходатайство и ще каже: "Това са жени на нашия господар, неговите дъщери, неговите синове." И така той продължава да отправя молби към едно или друго изображение, да го моли и унизително да проси и да се кланя пред тях. Понякога продажбата се извършва много лесно, така че той продавал. Тогава той изрича: "Господарю мой, вече се изпълни това, което ми бе нужно, и трябва да го възнаградя!" И ето че той взема известен брой овце или рогат добитък, убива ги и раздава част от месото, а останалото го занася и хвърля пред голямата греда и пред малките, намиращи се около нея, и главите на рогатия добитък и на овцете на тези трупчета, забити в земята. Когато настъпи нощта, идват кучета и изяждат всичко. Говори този, който е сторил това: "Вече си доволен от мен, господарю мой, изяде моя дар."

И ако някой от тях се разболее, [те разгъват за него палатка] встрани от тях и го захвърлят там и го оставят в нея за известно време на хляб и вода, не се доближават до него, не разговарят с него, но го посещават всеки три дни, особено ако е бедняк или роб. Ако той оздравее и стане на крака, връща се при тях, ако ли пък умре, то те го изгарят. Ако той е бил роб, то те го оставят в такова положение, така че да бъде изяден от кучетата и хищните птици. Ако ли пък хванат крадеца или похитителя, завеждат го до дебелото дърво, завързват на шията му здраво въже и го окачват на него завинаги, докато се разпадне на части от ветровете и дъжда. Той [Ибн Фадлан] каза:

Към обичаите на царя на русите следва да се отнесе и това, че заедно с него в двореца живеят четиристотин мъже богатири, последователи и привърженици, и при това хората, живеещи с него, са надеждни, от тях някои умират, когато той умре, и биват убивани заради него. При всеки от тях живее и момиче, което му прислужва, мие му главата и му приготвя това, което той яде и пие. Има и друго, което използва като държанка. Тези 400 мъже седят под ложето и престола му. А ложето му е огромно, с инкрустации от скъпоценни камъни самоцвети. На това ложе седят и 40 девойки (специално за постелята). Понякога има сношение с някои от държанките в присъствието на сподвижниците си, за които споменахме по-горе. Такава постъпка те не смятат за срамна. Той не слиза от леглото си, така че ако иска да задоволи някое от желанията си, то той уталожава нуждите си в леген, а когато му се прииска да поязди, довеждат коня му направо до леглото и той възсяда коня си, а когато пък поиска да слезе от коня, довеждат животното толкова близо, че да може направо да се свлече на кревата. Той няма други задължения и работа, освен да се съвокуплява с девойките, да пие и да се отдава на развлечения. Той си има заместник, който командва войските му, сражава се с враговете и го замества при поданиците му.
цитирай
4. didanov - отново неточност
05.02.2016 23:46
заглавието на ръкописа носи името "Пътешествие до Волжска България ", тоест Фадлан описва пътуването си през чужди земи до царството на българите. в СЛучая цитиран от теб:"За педерастията: „Педерастията и педерастът се наказват много строго. Действителен случай: веднъж в Кударкин – правоприемника на царя на тюрките," Фадлан описва земите на неарабите и тюрките, а не обичаите на саклабите-българите, тоест е правил ясно разлика между тюрки, българи, руси и хазари!

коко е голяма била страната на българите можем да съдим и по думите на самия Фадлан "Царят (на българите) ми разказа, че зад пределите на неговата страна, на разстояние 3 месеца път, живее народ, наречен Уису ["бяла Русия" - те са близко до Москва. ]. Нощта при тях трае по-малко от час. " три месеца път с кон си е доста разстояниемай
цитирай
5. iliyanv - Здравей Данов,
06.02.2016 09:48
аз нищо не казвам - просто давам думата на пътешествениците, които столетия са били мачкани и фалшифицирани. Тезите ми са ясни, кратки, обосновани и поднесени така, че да ги разбере един четвъртокласник.
За разлика от теб - ти споделяш фантазиите си, селекционирани и култивирани от столетните лъжи на руската и пантюркистка пропаганда. Знам, че е шокиращо и не е за всяка глава. И при мен беше така. Но вече не е.
цитирай
6. get - - Уважаеми Илияне, дай да не се разкъсваме в нещо подобно на ... О"санн или Разпни го ... Какво имам предвид?
07.02.2016 20:19
- Ще се спра на три основни неща - характерни за генезиса ни като народ ?
I.
Първо от ранно средновековие ... та поне до Сплитският събор (11 в.) - е възприето нас българите да ни съ-олицетворяват и с готите?
II.
- За това, че има тъждественост и това е възприето(не в пан-германският вариант) при доста историци - можем да прочетем в Хроника на Дукля?
Caeperuntque se utrique populi valde inter se diligere, id est Gothi, qui et sCLavi, et Vulgari, et maxime quod ambo populi gentiles essent et una lingua esset omnibus. Deinde Vulgari, iam ex omni parte securi, construxerunt sibi villas et vicos et inhabitaverunt terram quam ceperunt usque in presentem diem.

Превод:
И тези два народа, а именно ГОТИТЕ, НАРИЧАНИ още СКЛАВИ, и БЪЛГАРИТЕ,
се заобичаха извънредно много, тъй като и ДВАТА НАРОДА бяха езичници и ИМАХА ОБЩ ЕЗИК. Скоро българите се почувстваха сигурни от всички страни, построиха си чифлици и села, и останаха в земята, която обитават и до днес.” ... това между впрочем се споделя и от отец Паисий, което той заема от Цезар Бароний?


III.
- Каква е истината относно, създаването на държавата на Волга, наречена България?
Същата се появява още с мигрирането КРАЯ на Първи начало на ВТОРИ век (очевидно от при-Днестровието) на население говорещо на балто-"славянски" език?
IV.
- Относно този "славянски" език ... е характерно, че показва удивителна близост и чрез него се обясняват, значителен процент от трудно преводимите "тракийски" думи?! За това говорят езиковеди: Дечев, Дуриданов, Георгиев ... Толстов, Трубачов и още автори?!
V.
Друго което е характерно, че този език се явява прото, за старо-българският ... а старо-българския съответно е прото ... за руският - най-вече този който се е заговорил СЛЕД ДЕСЕТИ ВЕК МАСОВО най-вече във Велика Рус и Велики НовГород!
VI.
- Но не е само езика а и материалната култура ЗАНЕСЕНА там от БАЛТО"славяните" от Днепър:)))?!?) - които говорят ЗА БЛИЗОСТ и КОНТИУНИТЕТ - Между Причерноморско(Балканско) и Волжско-европейско население?!
цитирай
7. didanov - ЗДРАВЕЙ ИЛИЯНЕ
08.02.2016 00:39
моите коментари по този постинг нямат нищо общо с лъжите на пантюркската и руска пропаганда, на които аз също съм противник. Става дума за изкривено според мен тълкуване на арбските източници от твоя страна,подчинени и нагласени на основната ти идея в постинга. Все пак това си е твоята истина, и чест ти прави, че позволяваш да се дискутира по въпроса. Все пак бих се радвал на някаква реакция от предишните ми коментари, тоест контрааргументи.
цитирай
8. nkf - Чудесно описание на колосалните ...
09.02.2016 13:12
Чудесно описание на колосалните разлики между нас - Българите и приволжските турски диваци.
цитирай
9. germantiger - детайл
09.02.2016 15:37
Вероятно т.нар. руси в текста вероятно са варангите/варяги/викинги скандинавци и не са "руснаци", всъщност слаянските им предтечи.

Това пиша, не защото "така ми харесва", а защото много често така са наричани викингите на служба на руски князе и във Византия, а когато са изброявани поименно в договори и служба имената им са почти всички скандинавски.
цитирай
10. get - @ 5. iliyanv; 7. didanov; 8. nkf - Eто какво имаме оставено, като сведение за населението
09.02.2016 19:39
... от Волга - за което се разрази спора ни?
- Същото е създало БЛИЗКАТА, като характеристика до ЧЕРНЯХОВСКА, Именковска археологическа култура, в Средна Волга?

- Какво представлява населението към 11-ти век, можем да разберем, прочитайки следното:
"Предположение это можно подкрепить известием Шемседдина Димешки, что Булгары сами, на вопрос, предложенный им в Багдаде:
“из какого вы народа и что такое Булгар? ответили: народ смешанный из Турк и Славян.” - цитата ми е, по А. Я. Гаркави писал още през 19-ти век по въпроса?

- В арабски източници, се твърди още, че управляващата династия са по произход "скити" - това до към 12-ти век?

- В арабски извор описващ ... арабска инвазия в Хазария (похода на Марван, 732 - 733 години), се казва, че СЛЕД нея живеят САКАЛИБИ?

- При Фадлан е казано: "Болгар, главен град на сакалиба(славяни ?) разположен далеч на север."
Още нарича царят на Болгар "малик ас-сакалиба" - дванадесет пъти ... само :))?

- От справка за археология на град Болгар се установява, че първоначалното укрепено поселище от което той възниква с висока степен на вероятност се датира от 2-3-ти векове?

- Най-добре запознатият с тази култура "славянска" Галина Андреева (самарски археолог) времево датира "славянската" (от Средне Волга) култура от края на I-ви начало на II-ри век ... но при нея се забелязва "уклон" да доказва СЛАВЯНСКАТА Й принадлежност - и това още от ВТОРИ ВЕК?

- Нейните изводи се оборват от лингвистите Вл. Вл. Напольских и Р. Ш. Насибулин КОИТО ТВЪРДЯТ ДОСЛОВНО - Езика е ПАРА//ПРЕДХОЖДАЩ ... това, което се приема за прото (или) пра-славянски! Като напълно резонно го причисляват към семейството на БАЛТИЙСКИТЕ ЕЗИЦИ ... Пък по отношение на тях - вече писах в предходният си пост!

- Последно ... археолозите Н. Старостин и Г. Андреева - казват, че през VII - IX-ти викове ... има забележими признаци за МАСОВА МИГРАЦИЯ на това население НА ЗАПАД!

- Всичко което съм изчел до момента ме навежда на тезата СЪЗДАТЕЛИТЕ на ВОЛЖСКА Б-Я са ЕВРОПЕЙЦИ ?!
цитирай
11. nkf - get, ОК. Не споря за създателите на ...
09.02.2016 19:58
get, ОК. Не споря за създателите на историческата държава - без значение къде точно е била ситуирана, дали около Самара, Астрахан или Казан, но тук въпросът Е какви са тези "хора" там, дето непременно трябва да бъдат определени като Българи? Аз ти казвам, и не само на теб, и не за пръв път, че ония там, сега, в момента, в татрстан, башкирия, чувашия и Бог знае още какви псевдодържави НЕ СА БЪЛГАРИ И НИКОГА НЕ СА БИЛИ. Това искам да кажа!

П.С. Моля, не ми пускай цитати на руски, защото направо ги подминавам. Руски не чета, не говоря, няма да чета, не понасям, няма и да проговоря, па и не го знам. Гордея се, че не го научих. Ако ще ползваш цитати на чужди езици - английски, владея го много добре (писмено и говоримо).
цитирай
12. get - - Тигре не споря за викингите-варанги, което не е ЕТНОС а ЗАНЯТИЕ = ВОИН! Думата ми е за ... ?
09.02.2016 20:07
germantiger написа:
Вероятно т.нар. руси в текста вероятно са варангите/варяги/викинги скандинавци и не са "руснаци", всъщност слаянските им предтечи.

Това пиша, не защото "така ми харесва", а защото много често така са наричани викингите на служба на руски князе и във Византия, а когато са изброявани поименно в договори и служба имената им са почти всички скандинавски.


... РУСНАЦИТЕ?

- Та ето какво пише за "руснаците" един немец Йохан Готлиб Георги, на служба при руските царе - по въпроса през 1782 год.?
Книгата му е озаглавена - Описание всех обитающих в Российском государстве народов ..." в същата има един раздел назован: "О народах финнского племени известных по Истории Российском под общем имени Руссов" - да обяснявам ли още?!

- Добре, ще допълня с казаното от Михайло Ломоносов в неговата: "Древняя российская история от начала российского народа до кончины Великого Князя Ярослава Первого или до 1054 года."?
- Какво пише в той още ...: "Старобитных в России обитатели славяне и чудь ... (...) Многие области, которые в самодержавство первых князей российских ЧУДСКОЙ ПОРОДЫ ОБИТАЕМЫ БЫЛИ (...) Показывают сие некоторые остатки чудской породы, которые по словесным преданиям от славенского поколения отличаются ЗАБЫВ УПОТРЕБЛЕНИЯ СВОЕГО ЯЗЫКА. От сего не токмо многих сел, но рек и городов и целых областей чудские имена в России, особливо в восточных и северных краях поныне остались.
НЕМАЛОЕ ЧИСЛО ЧУДСКИХ СЛОВ в нашем языке ОБЩО УПОТРЕБЛЯЕТСЯ." ?!
цитирай
13. get - get, ОК. Не споря за създателите на ...
09.02.2016 21:05
nkf написа:
get, ОК. Не споря за създателите на историческата държава - без значение къде точно е била ситуирана, дали около Самара, Астрахан или Казан, но тук въпросът Е какви са тези "хора" там, дето непременно трябва да бъдат определени като Българи? Аз ти казвам, и не само на теб, и не за пръв път, че ония там, сега, в момента, в татрстан, башкирия, чувашия и Бог знае още какви псевдодържави НЕ СА БЪЛГАРИ И НИКОГА НЕ СА БИЛИ. Това искам да кажа!

...


- Там В САМАРСКА и УЛЯНОВСКА области(съвременни) до ДВАДЕСЕТИ ВЕК са живели хора - КОИТО СА СЕ САМООПРЕДЕЛЯЛИ, като БЪЛГАРИ?!
- За това говори такъв на глед незначителен(и поради това ОПРОВЕРЖИМ) - поради липсата на преки свидетелства ФАКТ - Ушиването на Самарското знаме?
- Речта при връчването му, при която Кожевников(тогавашният кмет на Самара) се самоопределя, като БЪЛГАРИН?
- След това идва "великият" октомврийски метеж - и от тези хора по съзнание българи ... се прави "хомо советикус" - но не това е проблема?

- Проблема е, че поради не добра осветленост на тези въпроси ... още от начало на Трето българско царство ... чужди а после и наши историци - ЗАПОЧВАТ ДА ИЗВЕЖДАТ ПРОИЗХОДА на една част от хората създали Първа България = тюркски?
Което се опровергава именно от твърденията на Старостин и Андреева, че след СЕДМИ ВЕК има ЗНАЧИМА МИГРАЦИЯ от Приволжие? Което дава отговор - от Какъв произход (са по всяка вероятност Кубрат) в частност и Аспарух!
- Отделно, този ФАКТ се припокрива и ЕДНО КЪМ ЕДНО с твърдяното от отец Паисий, в Историята му, че "българите идват от Волга" - което до момента "виси без доказателствено" ... а казионните ни историци набеждават Отеца, в възрожденчески наивизъм - но май, не е така?
- Освен Паисий, за един такъв исторически ход//демарш на Българи(но не от Централна Азия//Памир) пише и кардинал Цезар Бароний, библиотекар на Ватикана - някъде да го има текста - Не! Но иначе ни превеждат от руски "Царството на "славяните"" на М. Орбини - защо?

- Поздрав!
цитирай
14. germantiger - ...
09.02.2016 23:30
Гет, аз въобще пък не споря, защото предмета който разисквате не ми е познат въобще в дълбочина, а и руския генезис също не е тема за мен.

Що иде реч до варангите, почти всички от тяхс поред изворите са скандинавци, в по-късен период саксонци но от тези "английските" и това е записано с имена, договори и най-вече на служба в гвардията на бол императори, айретен и квартал са си имали в Константинопол. Разбира се, между тях вероятно е имало шепа руснаци, а вероятно и други по етнос, но като изключения.

Конкретиката, която ти предлагаш за мен е непозната, разбира се -а бсотлюно честен съм, а не отбягващ или заобикалящ темата.

Признавам аз на волжките българи фен не съм поради няколко причини в мен, но както знаем иде реч за истина, не за "фенщина".
цитирай
15. iliyanv - Само три манипулации
10.02.2016 09:14
в едно изречение:
“из какого вы народа и что такое Булгар? ответили: народ смешанный из Турк и Славян.” - цитата ми е, по А. Я. Гаркави писал още през 19-ти век по въпроса?

Народ "Булгар" няма - това е руска транскрипция. Има "ПЪЛХАР" и "БОЛФАР". Чети руски източници - но внимателно.
Славяни - е 100% руска фалшификация, такива няма - има "сакалиб" - тъмни, с матов цвят на кожата, говорещи тюркски език - но не пастири и номади. Не мога да повярвам, че не разбираш разликата мужду тюрки-номади и тюрки-неномади. Не съм изследвал проблема със "сакалибите" за да не натоварвам излишно конструкцията във уеб-варианта.

За Ибт Фаблан "тюрк" означава тюркоезичните номади, пастири. Ханът на огузите е сват на Алмъс - кръвно родство, каквото и да значи това:

"Атрак им казал: "Вярно е, че това са пратениците на царя на арабите до моя сват Ал-Муш, сина на Шалки [Ал-Хасан бну Балтауар], и не би било добре, ако ги пусна да си ходят, без да се посъветвам с вас."
Гет, толкова ли е трудно да събереш 2 и 2 ?
цитирай
16. bolg - на педерастче "iliyanv"
10.03.2016 17:49
ебаный сербо-чифутский педераст "iliyanv", тебя твоя мать проститутка высрала для того чтобы ты потомственный копрофаг ел лайно, а не сидел в интернете. сгинь отсюда , блядь смердящая
цитирай
17. atil - Копеленце антибългарско, най-...
16.03.2016 11:29
Копеленце антибългарско, най-много знаят за волжките българи съседите им. Руснаците. Те ги наричат като нас - болгары. Виж какво пишат за тях те и си затвори мръсния плювалник. И двете страни са с обща култура защото са излезли от Стара Велика България. Която е древна европейска държава. След 922 г. религиите станали различни , което поставило началото на едно противостояние на "на живот и смърт". Което в в крайна сметка било спечелено от Русия.
Поп Иван Глазатый от 16 век, знае по-добре от тебе какво било тогава и как станало. НКВД измисли татарите, а не българите, маймуно лъжлива.
Линк към "Казанская история" на Иван Глазатый:
http://ksana-k.narod/Book/oldruss/kazan_is.htm
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliyanv
Категория: История
Прочетен: 56058
Постинги: 16
Коментари: 168
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031