Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2016 11:17 - Сведенията за българи в Йордановата „Гетика” са манипулирани
Автор: iliyanv Категория: История   
Прочетен: 2560 Коментари: 7 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 При описаниетото на Скития в „Гетика”,  Йордан споменава българите. Текстът е широко известен и изглежда така: „Vltra quos distendunt supra mare Ponticum Bulgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecerunt.” Превод на български: „Отвъд тях, над Понтийско море, се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни, поради лошите последици от нашите грехове.” Досега за това известие се смяташе, че определя местоживеенето на племето българи в средата на VI век, а също така, че косвено подкрепя обърканото, неестествено и нелогично местоположение на т.н. стара велика България от Теофан Изповедник.

Известието на Йордан противоречи на най-подробния летописец на епохата на Юстиниан и негов съвременник  - Прокопий Кесарийски  (ок.500 – ок.565). Описвайки подробно района около Меотида и живеещите наоколо гети тетраксити, утигури  и кутригури, Прокопий не споменава за българи. За сметка на това от негоните сведенията ние разбираме, че от старо време римляните държат във владение градове около Меотидското езеро, докато територията между градовете се контролира от околните варвари, и нещо много важно – част от тези градове  - Кипи и Фанагорис малко преди това са били превзети и разрушени от варварите. Ето и целия текст на Прокопий от „История на войните”:

„По голямата част  от равнината отвъд Меотидското езеро и реката Танаис населяват, както казах, хуните кутригури. А зад тях скити и таври държат цялата земя, част от която и сега се нарича Таврика. Казват, че там именно се намирал храмът на Артемида, гдето някота е била предстоятелката Агаменовата Ифигения, ако арменците да казват, че този храм се намирал в тяхната така наречена Келесинска земя, и че тогава всички тамошни люде се наричали скити, като привеждат в потвърждение онова, което разказах в тази част на изложението, което се отнася до Орест и града Комани... Зад тези народи се намира крайморски град Босфор, който паднал под властта на ромеите немного време преди това. Варварските хунски племена държат цялата земя, която се простира от града Босфор докъм града Херсон, който лежи на крайбрежието и от старо време е подвластен на ромеите. Също от старо време и до днес са подвластни на ромеите и други две града близо до Херсон, наричани Кипи и Фанагурис. Преди немного  време някои от съседните варвари ги превзели и разрушили до основи. А от град Херсон до устието на реката Истър, която наричат Дунав, има десет дни път и варварите владеят цялата  тамошна земя.”

За българи в западната част на Балканите – Илирик, Тракия и Македония по време на предшествениците на Юстиниан – Зенон, Анастасий и Юстин между годините 480 – 527 спомеванат значими хронисти на епохата: Енодий, Йоан Малала, Йоан Никийски, Козма Индикоплевст. Доколкото досега не е известен летописен извор или археологическа находка, че българите са притежавали военно-космически сили, свидетелствата на хронистите означават, че те са заселеници или жители на Западните Балкани, а не грабители, които се придвижват с летящи чинии до степните  си владения край река Дон.

 Но  сведението за българи над северния черноморски бряг противоречи  и на самия Йордан като автор на „Римска история”, където в годините на управление на Юстиниан споменава българите  в Илирик, т.е. на около 2000 км  западно от междуречието на Днепър и Дон.

„Чрез своите провинциални управители Юстиниан се противопоставил с многобройни сражения срещу херули, гепиди и българи, които опустошавали често Илирик, и храбро ги сразил. ... Това са бедите, които римската държава понесла, освен всекидневните нападения на българи, анти и склавини. Ако някои поиска да ги узнае, нека разгърне без досада летописитеи списъка на консулите и ще намери държава в наши дни достойна за оплакване. И той ще узнае отгде е произлязла, по какъв начин се е уголемила, как си е подчинила всички земи и по какъв начин отново ги е загубила, поради невежи водачи.”

Превода на фрагментите от „Гетика” в ЛИБИ  са направени от  възможно най-добрия  източник -  изданието на Т.Момзен  „Iordanis Romana et Getica, recensuit Th.Mommsen”, 1882 година. На места Момзен е  запазил съзнателно неправилното изписване на някои наименования от автора, на други мяста обаче е коригирал неточностите. Например въпросното споменаване на българите Момзен е записал като „Bulgarum”, което е твърде необичайно за латиноезичен автор от  VI век, тъй като почти до края на XII век  т.н. българи  са били  отбелязвани  в латиноезичните и гръцки хроники като “vulgarum” и „βουλγαϱοι”. Друга тема е, че в продължение на 140 години българската историография с упорита системност избягва да изследва тази тъй важна за българската история особеност на българското име. Момзен обаче е бил коректен и там където е коригирал автора, под линия със забележка е посочвал оригиналния му правопис и с индекси, които показват в кой препис е използвано йордановото наименование. Венетите например (стр. 336 от ЛИБИ ) са изписани по два начина: „uenetharum  и „uenetarum”, които са разбираеми, логични  и не съдържат конфликт помежду си, като Момзен е посочил осебоностите им в 8-те използвани преписи, в т.ч. и  в най-важния и ценния – Хайделбергския препис, който изгорял през 1881 г. в дома на Момзен. От това се разбира също, че Момзен успял да направи копие на преписа, преди да го погълнат пламъците.

И така, стигаме до стр. 337 на изданието в ЛИБИ със споменаването на българите, където в забележка под линия Момзен е записал оригиналните две наименования от преписите на Йордан за тях: „uulgarum”  и „burgarum” , като uulgarum”  се среща във Валенсианския препис, а „burgarum” във Ватиканския на Отто Бониан.  Веднага се забелязва, че тук вариациите  нямат нищо общо с разновидностите на изписване на венетите, при българите двете наименования са коренно различни и имат съвсем различно значение. Впечатляващо е още, че с индекси са посочени съотвествията само в 2 преписа и остава неясно какво пише в останалите 6. От статистическа гледна точка uulgarum”  и „burgarum” имат еднаква тежест, съотношението е 1:1 и остава загадка, зощо Момзен е избрал да използва в адаптацията си първото наименование, при положение че то противоречи най-вече на самия Йордан. Загадъчно е и мълчанието на българските преводачи и редактори от отбора на Дуйчев, Бешевлиев & Co, чиято словоохотливост на места достига до положението да твърдят,че  Йордан се е заблудил и гетите не са гети, а готи или, че „острогот” всъщност означава  „остгот”.

И така – очертават се два възможни варианта за превод и тълкуване на йордановия текст.

Първият – ако използваме  най-логичното наименование „burgarum , сведението на Йордан  би изглеждало  така:

Vltra quos distendunt supra mare Ponticum burgarum sedes, quos notissimos peccatorum nostrorum mala fecerunt.”  

Отвъд тях, над Понтийско море, се простират местата на укрепените градове, които са станали твърде известни, поради лошите последици от нашите грехове.”

Вторият – ако запазим досега съществуващия текст, но не рецензирания от  Момзен, а оригиналния на Йордан, то той би изглеждал така: „Отвъд тях, над Понтийско море, се простират местата на вулгарите, които са станали твърде известни, поради лошите последици от нашите грехове.”

Разбира се, при този вариант под „вулгари” трябва да се разбира заселници, колонисти или федерати на империята, които са обитавали ромейските градове Кипи, Фанагурис и др., за да ги обслужват или охраняват и които са погинали, заедно с унищожаването им от околните варвари.

Burgar – значение  от латино-английски речник

ar                   SUFFIX                            

means/instrument/place for special purpose of N/V (calco/calcar - tread/spur);

burgar               N      3 4 NOM S N                

burgar               N      3 4 VOC S N                

burgar               N      3 4 ACC S N                

burgus, burgi  N  M   [XWXIO]    inscript

castle, fort, fortress; fortified town (medieval), burough;  замък, крепост, крепост; укрепен град

 



 

 

 




Гласувай:
8
2



1. marknatan - Умело написано! За съжаление с и...
22.01.2016 07:06
Умело написано! За съжаление с изсмукани и напълно грешни заклчяения, като апочнемс оплюването на Йорданес ( и др автентияни източници описват т нар българи на това място например Равенския хронограф)
Съвсенм грешно е основното заключение въз основа на грешен превод, че става дума за Пиргове, а не за хора, тъй като в текста е свързано със "sedes" ( " Bulgarum sedes"), Пирговете нямат "sedes"
Самият израз от ватиканския препис вероятно е свързан временат в които е създаден този препис
Със сигурнист в оригинала е стояло „uulgarum” тъй като някъде до 10 век не се прави разлика и се използва " V" и за "у" и за "в"



цитирай
2. iliyanv - Прав си
22.01.2016 09:33
и не си. Посочил съм коректно двата варианта на изписването. Най-вероятното за мен също е "uulgarum" - със значение на ромейски заселници от околните туземци или от други части на империята, а не българско племе или народ. Не е без значение и какво пише в останалите 6 преписа, които Момзен е спестил да спомене.
цитирай
3. marknatan - Няма значение, че си коректен в и...
22.01.2016 11:16
Няма значение, че си коректен в изнесената информация. Подхождаш предубен към сведението и въоръжен с невежество продължаваш да го громиш.
Също няма значение дали в оригинала е било „uulgarum” или „burgarum”.

За да не влизме в безконечни разговори за граматически правила и следващия конспирационен довод да доказателството за неграмотността на Йорданес, който не знаел латински и написал бургарорум вместо бургус, посочих достатъчното, че става дум за "sedes", ( а не " situm" б.а) , и това изключва да се отнася за "burg".

Като цяло излизаш извън контекста на Йорданес, който описва по един и същи шаблон населението в този район, за да имаш основание да говориш за манипулации в описание за пиргосите на ромеите в едно единствено манипулирано изклчюение пръкнало се, като врата в полето между двете морета и второ още по нелепо и извън контекста на автора обшснение е превода ти на текста за вметката за греховете причинени на готите от пиргосите на ромите ?

В Рим (България) наивници, често са хващат на облог с някой измамник, който твърди, че може да надскояи пет етажен блог (бург). И след, като измамникът подскочи, той казва, а сега блока ( бурга ) да скочи. И след, като бурга не моье да скочи изммникът печели облога.
В превода ти блока подскочи за доказ на манипулацията.
цитирай
4. marknatan - И аз коректно посочих, че текста е ...
22.01.2016 11:19
И аз коректно посочих, че текста е умело написан.
цитирай
5. marknatan - "388. Hi sunt casus Romanae ...
22.01.2016 23:48
"388. Hi sunt casus Romanae rei publicata preter instantia cottidiana Bulgarum, Antium et Sclawinorum." ЛИБИ 1

"Това са бедите, които понесла римската държава понесла, освен всекидневните нападения на българи, анти и славини"

За да не останат недоразумения и за да се види, че излизаш извън контекста на Йорданес ето как е отново е записано от самият него: " Bulgarum"
цитирай
6. iliyanv - Нещо се скапа
23.01.2016 09:34
токов удар. Анонимният съм аз - Илиян.
цитирай
7. marknatan - иляне, дължа ти едно извинение д...
24.01.2016 00:55
иляне,
дължа ти едно извинение донякъде, заради пресиленият неподходящ израз " невежество, който използвах защото разбрах, че разбирав, яе това което съм написал за хисторито на т нар българи не е тйеза а историята им така както е но все пак бе нещо повече от незнание и наистина конспирацията в текста клони към неподходящата дума невежество която обааче е доста сила и е там защото не намерих подходящата

втория цитата е от т нар Романа но гос ложих за да се види че конспиурационната ти теза чре текста е манипулиран и няма никви българи с доказа как Прокопий никъде ни ги е описал издиша

Самият превод също Греховете не а причинение от неодушеените предмети бурги Не изпадай в състоянието на пихопта боцман и породилато го баняджийска инфантилност или още по жалката форумно блогова филологоистика за доказ на всичко която фпичатлява офците

първото и еинственои нещо е да има Историзъм в доказателствата и обясненията а не това което сшпоред заниженит ни поради незнание или умствено слабоумие ( не всияки са красиви )

Чисто грамтически в текста от ГЕТИКА следваше да е Бургос или Бурги зависимо от спяжението или бургОрум а не бургАрум

и ншмаве тогава да е седес

Разбира се всичко за бг хисторито е обясненео и доказано от Везд Ист Анрах в томовте на Ист Анарх

П П мога смо да те уверя че в нещата които обсъждахме тук се съдържа едно изклчяително важо доказателтсво за което не е писано от никого и засега нямам намерение да го коментирам

Все пак трябва да ти благодаря че се аночихме отново към този текст защото намерих и ено друго потвърждение по тезата ми коят е реката на север от Истрос наречена Дунав у Теофан за кото аз пиах в няколко поста ( за онгъла за одесо и др под)

Виж изписванията на Днепър кака са в различните преписи

И това в добавка на едно друго неероштно автнчтияно доказателство което намерих и на което т нар ДСунав е на север от Истрос Ще трябва да го прпъбликувам с тези две нови неща от които се вижда че наитина дйестието е около днепър и тази одеса в украйна
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliyanv
Категория: История
Прочетен: 46779
Постинги: 14
Коментари: 160
Гласове: 112
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031